Определение № 786 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 74/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. В. от [населено място], подадена от пълномощника му- адв. Цв. М. срещу въззивно решение № 430 от 8.10.2010г. по гр.д.№ 704/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 537 от 1.07.2010 г. по гр. д. № 221/2009г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. Ц. Б. и Л. Ц. Б. иск за прогласяване нищожност на сключен с нот. акт № 47/1993 г. на нотариус П. М. при ПРС, договор за прехвърляне на недвижим имот: втори етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в имот пл. № 2097, кв.42 по плана на [населено място] от В. И. В. на А. Ц. Б. и Л. Ц. Б. срещу поетото от последните двама задължение за гледане на претхвърлителя докато е жив и да предоставят ползването на една стая от жилищния етаж докато е жив, поради противоречие със закона, изразяващо се в извършено нищожно нотариално действие В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В писмения отговор по касационната жалба ответниците А. и Л. Благови изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Пълномощникът им- адв. М. М. претендира присъждане на разноски за производството, с оглед осъществената служебна защита. Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.26, ал.2, хип. трета вр. чл.472 и чл.476, б.”в” ГПК /отм./ Пазарджишкият окръжен съд е приел, че при изповядване на сделката не е нарушено изискването на чл.476, ал.1, б.”в” ГПК /отм./ относно съдържането на нот. акт, свързано с изискването да е посочено местожителството на лицата участващи в производството, тъй като са посочени данни от документите им за самоличност, както и че се касае за син и дъщеря на прехвърлителя, с което е постигната индивидуализацията на страните, и извършеното нотариално действие не е нищожно на основание чл.472 ГПК /отм./. Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е за нищожност на нотариалното действие по чл.472 ГПК /отм./ вр. чл.476 б.”в” ГПК /отм./ при положение, че в нотариалния акт не е записано местожителството на ответниците. Приложени са определение № 1029 от 4.08.2009 г. по гр.д.№ 625/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 93 от 18.02.2009 г. по гр.д. № 301/2008г. на ВКС, ІІ г.о и решение от 8.04.2004 г. по гр.д.№ 2445/2002г. на СГС. Приложените съдебни актове не обосновават хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в тях са разгледани казуси, които нямат отношение към процесния. В приложеното определение е прието, че посочването на постоянния адрес на участниците в нотариалното производство не е задължителен елемент по смисъла на чл.476 б.”в” ГПК, тъй като не е бил необходим елемент към момента на изповядването на сделката, а в решението на ВКС, че подписването на нотариалния акт от нотариуса извършил нотариалното действие, касае валидността на нотариалното действие. За приложеното копие от решение на СГС няма данни решението да е влязло в сила. В конкретния случай искът е отхвърлен, тъй като в нотариалния акт са посочени както имената на участниците в нотариалното производство, така и данните от документите им за самоличност, като съдът е приел че с тези данни и отразената родствена връзка между участниците индивидуализацията им е постигната в пълна степен и непосочването на местожителството е технически пропуск, който не се е отразил върху валидността на нотариалното удостоверяване. Правилно е прието, че отразените данни от документите за самоличност в достатъчна степен индивидуализират участниците. След като в нотариалния акт е посочено, че документите за самоличност са издадени от МВР - П. и с оглед действащата към този момент нормативна уредба- Указ № 2772 от 1980 г. за издаване на паспортите и адресната регистрация на гражданите и правилника за неговото приложение, съгласно която паспортите се издават по местожителството на гражданите от паспортните служби към съответните поделения на МВР следва, че чрез посочване на личните документите и мястото от където са издадени е отразено и местожителството на участниците в нотариалното производство. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд- Постановления на Пленума на Върховния съд и Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговска колегия. В случая жалбоподателят обосновава допустимостта на касационно обжалване с цитираните от него решения на съдилищата., което обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - относно поставения от жалбоподателя въпрос за нищожност на нотариалното действие, поради непосочване на местожителството на участващите в нотариалното производство страни. За да е налице това основание следва да е аргументирана липсата на съдебна практика или наличието на неправилна такава, както и необходимостта от тълкуване на правната норма с оглед правилното приложение на закона. В случая нормата на чл.476, б.”в” ГПК /отм./ е ясна, а по приложението й има трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Искането на пълномощника на ответниците за присъждане на разноски за касационното производство не следва да се уважава, тъй като е назначен по реда на чл.25 ЗПП и за заплащане на правната помощ намират приложение разпоредбите на чл.37-39 ЗПП. Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение, поради което, Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.