Определение № 464 от 03.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3694/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Н.А. като процесуален представител на Й. Д. Н. от С. срещу разпореждането на Апелативен съд В. /ВАС/ от 21.09.2020г. по ч.гр.д. № 224/2020г. Ответникът по частната жалба К. Д. Р. от [населено място] не е подал отговор. ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от нея. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: С обжалваното определение ВАС е приел, че постановеното от него на 05.08.2020г. определение, с което е потвърдено разпореждането на ОС Търговище от 20.03.2020г. по в.гр.д. № 6/2020г. в частта, с която е постановено връщане на касационната жалба на Н. срещу въззивното решение от 21.02.2020г., не подлежи на касационно обжалване, поради което е върнал подадената срещу него от Н. частна касационна жалба. С решението от 21.02.2020г. по в.гр.д. № 6/2020г. ОС Търговище е отменил решението на РС Търговище от 03.10.2019г. по гр.д. № 1767/2018г. в отхвърлителната му част за сумата 3000лв. и в частта за разноските в размер на 280лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Й. Д.Н. да заплати на К. Д.Р. 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му отхвърлителна част за разликата над 3000лв. до пълния предявен размер 4000лв. обезщетение, присъдил е разноски по компенсация, оставил е без разглеждане частната жалба на ответника срещу определението на РС Търговище от 28.10.2019г., с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без разглеждане молбата му за изменение на решението в частта за разноските, и е прекратил това производство. С определението си от 20.03.2020г. ОС Търговище е върнал касационната жалба на Н. срещу въззивното решение, приемайки, че на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК то не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на предявения иск, която е под 5000лв., и е дал указание на Н., ако обжалва и прекратяването на производството по чл.248 ГПК, да отстрани нередовността на жалбата в тази й част. Атакуваното разпореждане от 21.09.2020г. е правилно. С оглед цената на предявения по делото иск, която е под 5000лв., въззивното решение от 21.02.2020г. по гр.д. № 6/2020г. не подлежи на касационен контрол. Поради това и по силата на чл.274 ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и определението на ВАС от 05.08.2020г. по ч.гр.д. № 224/2020г. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нищожност на атакуваното разпореждане поради това, че препис от него не му е връчен. Видно е от полученото на 07.10.2020г. от процесуалния му представител адвокат Н.А. съобщение, че препис от разпореждането е връчен на нея, което съгласно чл.45 изр.второ ГПК се смята за лично връчване на адресата. Освен това, според трайната и непротиворечива практика на ВКС нищожен е съдебният акт, който не отговаря на изискванията за неговата валидност – постановен е от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвен в писмена форма, не е подписан, неразбираем е дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице относно атакуваното разпореждане. Разпореждането не е и недопустимо - такъв е съдебен акт, който не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато е постановен без съдът да е сезиран или въпреки, че е бил десезиран, когато е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно, когато е постановен въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение, когато не е разгледан предявения иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Такива обстоятелства жалбоподателят не сочи, а касационният съд при служебната си проверка на атакуваното разпореждане не констатира. С оглед на тези съображения са неоснователни и оплакванията за нарушаване по този начин на правото на защита на Н.. С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, поради което атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,