Определение № 58 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1104/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. С., с вх.№16982 от 27.11.2012 г на Бургаския окръжен съд, срещу решение №І-130 от 01.11.2012 г. по в.гр.д.№1420/2012г. на Бургаския окръжен съд, ГК, с което е отменено Решение №233 от 03.05.2012 г. по гр.д.№3571/2011 г. на Бургаския районен съд, в частта с която са уважени отрицателните установителни искове, предявени от касатора срещу [община] за сумата 3 174 лв., представляваща главница-сбор от месечни такси за поставяне на рекламно- информационни и монументално-декоративни елементи, както и за сумата 1 487.66 лв., лихва за забава за периода от 01.10.2001 г. до 31.12.2005 г., като по реда на чл.258 ГПК тези искове в посочената част са отхвърлени. Потвърдено е решението на районния съд в останалата част, с която са уважени отрицателните установителни искове, предявени от кастора. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е нищожно, в частта, с която Бургаският окръжен съд е постановил, че решението му е окончателно. Навежда доводи, че неправилно съдът е приел, че въззивното решение е необжалваемо, тъй като вземането не произтича от търговска сделка. Подържа и всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, а като основания за достъп до касация – тези по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Ответникът [община] оспорва частната жалба, като подържа, че решението на Бургаския окръжен съд е окончателно. Касационната жалба е недопустима. Обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. С нормата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ бр.100/21.12.2010 год./ е въведен нов обективен критерии за допустимостта на касационната жалба. Съобразно тази законова разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела. В случая искът за главницата, представляваща сбор от отделните месени такси, индивидуализирани по месеци и размери в размер на 144 лв., е с обща цена от 5040 лв., под обжалваемия минимум за търговски дела, а искът за мораторната лихва в размер на 1 779.80 лв. дори е под обжалваемия минимум и за двата вида дела. Настоящето дело е търговско по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като вземането на О. за сумата по главницата е възникнало от сключената с касатора [фирма] наемоподобна сделка по повод предоставеното му от страна на О. временно и възмездно ползване на общински терен за поставяне на рекламно-информационно табло/билборд/. Тази сделката е сключена за касатора-търговец по занятие /чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ/, насочена е към извършване на рекламни услуги, които от своя страна представляват абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.13 ТЗ. На основание чл.287 ТЗ разпоредбите й се прилагат и за двете страни. Неоснователни са доводите на кастора, че вземанията произтичат от едно и също правоотношение, поради което определящ е сборът от цените по отделните искове възлизащ на сумата 10 048.45 лв., в който сбор включа и законната лихва върху главницата. Необжалваемостта следва да се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд