Определение № 60828 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2681/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД против решение № 260115/24.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1597/2020 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, тъй като уведомлението за това, изпратено до кредитополучателя не е връчено по предвидения в разпоредбата на чл.47 ГПК. Посочено е, че не е осъществена предвидената в чл. 47, ал. 3, изр. посл. от ГПК проверка за местоработата на ответника, предвидена съобразно действащата редакция на разпоредбата. Процесуалният характер на разпоредбата обуславя нейното приложение спрямо висящите производства, с оглед липсата на изрична регламентация в смисъл, че спрямо същите се прилага действащата до момента уредба. Прието е в случая, че уведомяването е извършено чрез нотариална покана, спрямо връчването на която по силата на чл.50 ЗННД са приложими правилата на чл.37-58 ГПК с оглед възложената на нотариуса специална компетентност. Липсва изрична разпоредба, изключваща приложимостта на въведената с изменението на ГПК допълнителна проверка спрямо връчването на нотариални покани, поради което следва да се приеме, че всички етапи от процедурата по връчване по чл. 47 от ГПК следва да бъдат осъществени и при връчване на нотариални покани. С оглед формиране на извод за редовност на връчването чрез залепване на уведомление законът предвижда наличие на всички предвидени в разпоредбата на чл.47 от ГПК предпоставки и осъществяване на описаните действия в тяхната взаимовръзка и поредност. Съдът е приел, че при връчване на книжата нотариусът следва да приложи нормата на чл.47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи съобщението/книжата на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на същия. Тъй като не е изпълнена тази процедура, съдът е приел, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по правни въпроси, касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя се въпрос, следва ли, при избран от кредитора способ за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, при посочен в договора адрес за кореспонденция, при връчване с нотариална покана, да се прилагат всички способи, предвидени в разпоредбите на 37-58 ГПК. Доколкото въпросът е относим към спора, то касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като на касатора се укаже да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 1285,28 лева. Водим от горното, състав на ВКС