Определение № 50671 от 05.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2300/2021 г.
ВКСII търговско отделение05.12.2022 г.докладчик Галина Иванова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51 от 08.03.2021 г. по в.т.д. 380/20 г. по описа на АС – Велико Търново., в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне иска на В. Д. С., за разликата над 20 000 лв до 80 000 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. В. Д. С. чрез адв. В. Иванова – К. обжалва решение № 51 от 08.03.2021 г. по в.т.д. 380/20 г. по описа на АС – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска й, в обжалваната пред въззивния съд част за сумата над 10 000 лв до напълно предявения размер от 80 000 лв, като е потвърдено решението за присъдените й суми и е потвърдено за отхвърляне на иска й за разликата над 20 000 лв до 80 000 лв. Излага съображения за нарушение на материалния закон, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че решението е необосновано, като не са възприети доказани по делото факти. По същество сочи наличието на отменителни основания на въззивното съдебно решение съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. Твърди, че разрешението във въззивното съдебно решение е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. 299/11 г., ВКС, II ТО, решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. 916/11 г. на ВКС, I ТО,решение№ 19 от 29.01.2016 г. по т.д. 2143/14 г. на I ТО на ВКС и решение № 248 от 02.08.2018 г. по т.д. 1565/17 г. по описа на ВКС, II ТО, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Сочи също, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване. Излага подробни съображения. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е в срок. Подадена от легитимирано да обжалва решението лице в посочената част. За да потвърди решението в посочената обжалвана част за отхвърляне на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от ГПК срещу ЗАД „Далл: Богг: Живот и здраве“ АД (в обжалваната част над присъдените 10 000 лв) от присъдените 20 000 лв до напълно предявения размер от 80 000 лв на В. Д. С., въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено настъпването на пътно-транспортно произшествие на 01.10.2018 г. на републикански път III -358, Т. – Г., километър 61+550, м. „Вежница“, землище на [населено място] между водача на л.а. „Опел К.“ рег. [рег.номер на МПС] М. К. Д. и водача на л.а.“Фолксваген голф“ рег. [рег.номер на МПС], В. Л. В.. Виновен за настъпването на това произшествие е М. Д., установено от влязла в сила споразумение, на основание чл. 383, ал. 1 НПК вр. чл. 300 ГПК. От това произшествие били причинени телесни повреди на В. Д. С.. Прието е, че отговорността на виновния водач е застрахована при посочения застраховател, както и че е отправено искане за заплащане на обезщетение, на основание чл. 380 от КЗ. Относно причинените увреждания на В. Д. С., съдът е приел, че тя е пътувала на предната дясна седалка в колата, управлявана от В. Л.. Таблото на автомобила пред нея се е разкачило, седалката е останала фиксирана, в резултат на удара. След удара, тя не била в състояние да си поеме дъх и да диша. Била изпитвала силни болки в лявата част на таза, отпред, и в ляво на гръдния кош. Лекувана била в Хирургично отделение от 01.10.2018 г. до 03.10.2018 г. Получила била следните телесни увреждания: контузия на гръдния кош със счупване на осмо ребро в ляво на гръдния кош, разместено счупване на лявото крило на хълбочната кост на таза без разкъсване на тазовия пръстен. Получила и охлузвания в лявата гръдна половина и отпред на таза. Прието е, че е претърпяла болки и страдания с голяма интензивност през първите три – четири седмици, с по-малка интензивност за още около месец. Счупването сраства за около два месеца. Прието е, че в документите не са отразени плеврален излив и хематом на счупката на хълбочната кост. Прието е, че тези травми са от изхвръкване на бордното табло на автомобила, което е счупило хълбока на В. Д. С. и са в причинна връзка с причиненото пътно-транспортно произшествие. С оглед свидетелските показания и заключението на вещото лице въззивният съд е направил извод, че един месец е била на легло, не е могла да обслужва ежедневните си нужди и грижа за нея са проявявали синът й и съпругът й. Освен физическите болки е преживявала безпокойство, притеснение, тревожност. Прието е, че е провела лечение с адекватна терапия на тези засягания на психиката, изразяващи се в тревожност и отдръпване в социалните контакти със ситуативна дезадаптация. Не е провела лечение при психотерапевт. Прието е, че няма трайни последици върху психическото й здраве, както и негативни последици върху личността й. Периодът на възстановяване бил от 6 м до 1 година, но винаги имало симптоми, свързани с травмата, като доверие само на сина си, отказ да пътува на дълги разстояния. Въззивният съд е приел, че има пълно възстановяване на физическата травма, освен дискомфот при промяна на времето. При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил обстоятелствата за времето, през което е търпяла негативни промени, липсата на операции, малкия период на хоспитализация, прогнозата за здравословното й състояние. Съобразени са икономическите условия в страната, израз на която са застрахователните нива на покритие. Така е прието, че следващото се обезщетение за причинените неимуществени вреди на В. С. е в размер на 20 000 лв. Отречено е наличието на съпричиняване, поради непоставен колан. Прието е, че при така приетия механизъм на пътно-транспортното произшествие, при тази деформация на салона, пострадалата е възможно да получи същите увреждания, както с поставен колан, така и без поставен колан. Отречено е, че С. е неглижирала собственото си здраве и с това е допринесла за увреждането и утежняване на вредоносните последици от инцидента, респ. интезитета на болки и страдания, които е изпитвала. Отречено е, че управлението на автомобила от водача В. В. е съпричинило увреждането. Прието е, че е управлявал автомобила със съобразена с пътните условия скорост. Преди постановяване на въззивното съдебно решение, застрахователят е представил доказателства за изпълнение на паричното си задължение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените неимуществени вреди спрямо В. С. чрез плащане по сметка на нейния представител на сумата от 10 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от застрахователя в частта, с която са присъдени 10 000 лв, обжалването е за разликата до присъдените над 10 000 лв до 20 000 лв, докато касатора е обжалвал пред въззивния съд в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на 20 000 лв до 80 000 лв. При потвърждаване решението в частта над 20 000 лв до 80 000 лв, е налице правен интерес касаторът С. да обжалва въззивното решение в тази част. Допускането на касационно обжалване се извършва при условията на чл. 280 от ГПК. Служебно касационната инстанция, при извършената служебна проверка не установи наличие на основания за допускане касационно обжалване, съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280, ал.2, пр.1 и пр. 2 от ГПК. Извън тези предпоставки, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване. С посочения правен въпрос, касаторът е обосновал общо основание за допускане касационно обжалване, като същият представлява въпрос относно критериите при определяне на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД, приложим и при прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В случая, за да определи конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е, съобразил тълкуването на посочената норма в задължителната практика на ВС – ППВС 4/68 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество съдебни решения, постановени от ВКС, съгласно която в случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия, перспективите за здравословното състояние на пострадалия от претърпените вреди, продължителността на лечение, евентуалното негативно засягане на здравето в бъдеще, чрез последици от претърпените травми. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата, следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразената цялостната негативна промяна в живота на пострадалия. В случая въззивният съд, след като е взел предвид конкретните обстоятелства, начина на настъпване на уврежданията, видът на уврежданията, засягането на здравето на касатора, промяната в начина й на живот и продължителността на лечението е определил конкретния размер на обезщетението. Преценена е психическата травма и проведеното й лечение, което е съобразено с конкретно преживените емоционални и психически моменти при ищцата, като е съобразено, че не се налага лечение при специалист и лечението е проведено от личния лекар. Съобразено е, че лечението е било домашно, няма претърпени операции, както и че пострадалата е била в невъзможност да се обслужва 1 месец, а 2 месеца се е придвижвала с помощта на патерици. Преценени са в съвкупност всички релевантни обстоятелства, както и е съобразена икономическата обстановка към момента на настъпване на увреждането, израз на която са нивата на застрахователно покритие, съобразени към момента на конкретното пътно-транспортно произшествие. По този начин, разрешаването на посочения правен въпрос, чрез определяне на точния паричен еквивалент на обезщетението, не е в отклонение от задължителната практика на ВС и трайната практика на ВКС. Поради изложеното не може да се приеме, че е налице допълнителното основание, сочено от касатора – чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Сочените от касатора съдебни решения представляват практика по конкретни казуси, при установена различна фактическа обстановка, както и посочване конкретно на допълнителния критерии при определяне на икономическия еквивалент на следващото се обезщетение. Не може да се извършва съпоставяне на определените с влезли в сила решения обезщетения и определеното от въззивния съд, предвид разликата във фактите. По отношение на соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва да се посочи, че липсват изложени съображения дали съдебната практика, с чието съответствие въззивният съд се е произнесъл по посочения правен въпрос, се нуждае от актуализиране, поради настъпили изменения в правната уредба или обществено-икономическите условия, респ. поради неточно тълкуване, което се нуждае от изоставяне и се налага да бъде изоставена поради неправилност създадена съдебна практика или осъвременена. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая, е представен списък на разноските, на основание чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че е направен разход от 4 560 лв, заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представеното пълномощно по делото, застрахователят е представляван от адвокат. Възмездяването на разноските следва да се извърши само при доказано извършване на разноските до приключване на производството в съответната инстанция, каквото би било заплащането на адвокатско възнаграждение, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. В случая липсват доказателства за извършеното плащане, които да са представени в срок, с отговора на касационната жалба. Поради това ответникът няма право на разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение