Определение № 60306 от 08.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1335/2021 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. М. Н., Д. П. Н., К. Г. Н., Г. В. Н., К. З. Г., Н. З. Ж., А. Н. Н., З. Ж. М., М. Ж. Б. и И. М. И., чрез адв. А. А., АК – П., против решение № 229 от 23. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. на ОС – Перник, ГО, с което е потвърдено решение № 1512 от 18. 11. 2019 г., поправено с решение № 514 от 2. 03. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 07683/2017 г. на РС – Перник, с което е уважен предявеният от С. К. Й., И. С. М., И. Б. Й., Д. Й. К., Б. Й. И., К. С. Й., Д. С. Т., Ц. С. Т., Е. Н. П., Д. З. П. и Й. З. Ц. против Р. М. Н., Д. П. Н., К. Г. Н., Г. В. Н., К. З. Г., Н. З. Ж., А. Н. Н., З. Ж. М., М. Ж. Б. и И. М. И. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като е признато за установено по отношение на ответниците, че към образуване на ТКЗС през 1958 г. наследодателят на ищците Ц. П. Д. е бил собственик на земеделски имот – нива с площ от около 2 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. П., м. „Б. рид“, при съседи: братя Н., А. С., Л. П. и река, описан в н.а. № ....., том ...., дело № ..../1955 г.

Излагат се съображения за недопустимост на решението, тъй като 730 кв.м. от имота били възстановени на ищците с влязло в сила решение на ОСЗ – Д., а за останалите 1270 кв.м. е постановен отказ за възстановяването им, също с влязло в сила решение на ОСЗ – Д.. Поддържа се и неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставени процесуалноправни въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Ответниците по касационната жалба – ищците С. К. Й., И. С. М., И. Б. Й., Д. Й. К., Б. Й. И., К. С. Й., Д. С. Т., Ц. С. Т., Е. Н. П., Д. З. П. и Й. З. Ц., с подаден чрез адв. Б. Б. писмен отговор, оспорват същата като неоснователна. Твърдят липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират разноски за настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови атакуваното решение, въззивният съд е приел, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим. Прието е, че съгласно ТР № 1/1997 г. и ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т. 3А, само ако административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Преценката кога административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността следва да бъде извършена във всеки конкретен случай, с оглед естеството и правните последици на постановеното от ОСЗ решение. В случая процесният имот е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ от ищците, като наследници на Ц. П. Д.. Правото им на възстановяване на собствеността в стари реални граници е признато, но е постановен отказ за реституция „поради регулация“. В решенията на ОСЗ – Д. процесният имот не е индивидуализиран по граници, няма скици към решенията, няма данни същите да са били връчени на заявителите и да са влезли в сила към подаване на исковата молба. Не е налице и отказ за възстановяване, основан на това, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота, който отказ да е потвърден в състезателно съдебно производство по обжалване на административния акт.

По същество искът е приет за основателен. От фактическа страна е прието, че ищците са наследници на Ц. П. Д., починал на 12. 02. 1968 г., а ответниците – наследници на Н., В. и Г. Н. Д.. Процесният имот е бил заявен за възстановяване от наследниците на Ц. П. Д.. Към образуване на ТКЗС през 1958 г. наследодателят на ищците е бил признат за собственик на процесния имот по давност с н.а. № ...../13. 12.1955 г., том III, д. № ...../55 г. Верността на извода на нотариуса е установена от показанията на свидетелите В. П. и С. Т., съседи на процесния имот, имащи непосредствени и непрекъснати възприятия за имота от 1948 г. – 1949 г. (св. Т.) и от 1952 г. (св. П.) до настоящия момент, чийто показания са категорични и непротиворечиви. Имотът е бил записан като собствен на Ц. П. Д. в разписния лист към КП от 1946 г. (по който част от имота е бил нанесен като имот пл. № .....), в разписния лист към КП от 1958 г. (по който имотът е съставлявал имот пл № .....). По КП от 1976 г. имотът е нанесен като имоти пл. № ..... и пл. № ...., които изцяло се включват в имот пл. № ..... по предходния план. Процесният имот отговаря като конфигурация и граници на имот пл. № ..... по отменения кадастрален план от 1958 г., на имоти пл. № ..... и ..... по КП от 1976 г. и на имота с площ от 1935 кв. м., нанесен в помощния план по искане на ищците. Възстановените на ищците 0, 750 кв.м.не се включват в площта на процесния имот – описан в исковата молба, описан в н.а. № ...../1955 г., нанесен като имот пл. № ..... по КП от 1958 г. и нанесен в помощния план, приет с протокол № ПП 3-1/8. 04. 2016 г. Ответниците не са подали заявление за възстановяване на имот в м. „Б. рид“. Представените от тях писмени доказателства – н.а. № ...../1943 г., т. III, дело № ...../1943 г. и договор за продажба № ...../29. 06. 1943 г. се отнасят за имоти, които по площ, граници, местност и конфигурация са различни от процесния имот и от имотите по отменените КП от 1946 г. и от 1958 г. От правна страна съдът е приел, че съвкупната преценка на събраните доказателства налага извода, че към образуване на ТКЗС през 1958 г. процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищците Ц. П. Д..

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:

1. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при постановен отказ за възстановяване на собствеността с решение на органа по земеделска реституция, сроковете за обжалване на което са изтекли.

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за част от земеделски имот, която част е възстановена на ищците с влязло в сила решение на органа по земеделска реституция.

Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС.

Не са налице основания по чл.280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Не съществува вероятност същото да е недопустимо, а изводите на състава на окръжния съд, касаещи правния интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и допустимостта на образуваното по същия производство, не противоречат на разясненията, дадени с ТР № 1/1997 г., ТР № 4/2016 г., т. 3А. Съответстват и на формираната с решения по чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение № 72 от 19. 03. 2013 г. по гр. д. № 850/2012 г., 2 г.о., решение № 198/22. 06. 2012 г. по гр. д. № 116/2012 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 790 от 20. 07. 2011 г. по гр. д. № 1114/2009 г., 1 г.о., определение № 398/26. 11. 2008 г. по ч. гр. д. № 1788/2008 г., 5 г.о. и др.).

С цитираната задължителна и незадължителна практика на ВКС е разяснено, че правен интерес от иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и в случаите, при които ищецът е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот, но е постановено влязло в сила решение на органа по поземлена собственост за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ в полза на ответниците. Правният интерес произтича от възможността общинската служба по земеделие да промени, на осн. чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, лицата в чиято полза е възстановена собствеността, в случай на уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Разяснено е, също, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е лишен от правен интерес, ако в коментираната хипотеза по отношение на ищеца има влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността, тъй като същият имот е възстановен на ответника и уважаването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ би било основание за приложение на чл. 14, ал. 7аЗСПЗЗ.

В настоящия случай процесният имот е заявен за възстановяване от ищците, като наследници на Ц. П. Д., в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, признато им е право на възстановяване на собствеността, но е възстановен в реални граници, с влязло в сила решение на ОСЗ, в полза на ответниците, като наследници на Н., В. и Г. Н. Д., а по заявлението на ищците е постановен отказ за реституция. При тези данни, изводът на въззивния съд за наличие на правен интерес от иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се явява съобразен с практиката на ВКС.

За пълнота следва да се посочи, че в случая няма и данни решенията на ОСЗ, с които е постановен отказ за възстановяване на собствеността на наследниците на Ц. П. Д. върху процесния имот, да са влезли в сила.

Във връзка с втория въпрос следва да се добави, че от заключенията на съдебно-техническите експертизи е установено, че възстановеният на ищците имот от 0, 750 кв.м.не се включват в площта на процесния имот – в имота описан в исковата молба, в имота описан в н.а. № ...../1955 г., признаващ право на собственост по давност на наследодателя на ищците, в имот пл. № ..... по КП от 1958 г. (идентичен с имота предмет на иска и с имота описан в нотариалния акт) и в имота нанесен в помощния план, приет с протокол № ПП 3-1/8. 04. 2016 г., по искане на наследник на Ц. П. Д.. В този смисъл, вторият въпрос няма връзка с установените по делото факти.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

Касаторите ще следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищците сумата 600 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,