Определение № 321 от 25.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 49/2015 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 500 от 9.10.14г. по в.гр.д.№ 298 по описа за 2014г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 178 от 10.02.14г. по гр.д. № 6603/13г. на Русенски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [община] против „Тенис клуб” [населено място] с правно основание чл.59 от ЗЗД като неоснователен и са присъдени разноски. За да постанови акта си въззивният съд е приел, че ответникът е използвал процесния имот /барче и тераса/ на годно правно основание – сключен договор за наем от 23.04.2008г.Според съда не е предмет на сключения договор само площта над 8 961кв.м. до 9 000кв.м.от терена, включен в имота „Тенис-кортове”. При тези мотиви на съда, касаторът желае да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по два въпроса, които могат да бъдат обединени в един,свеждащ се до начина на тълкуване на волята на страните, сключили договор за наем от 23.04.2008г. относно обема на същия и индивидуализацията на имотите, негов предмет. Позовава се на решения № 202 от 13.07.2012г. по гр.д.№ 680/11г. на І г.о. и № 129 от 12.07.2013г. по гр.д. № 558/12г. на ІІ г.о., съгласно които при тълкуването на договорите, „при изясняване на действителната обща воля на страните може да се излиза и извън текста на самия договор и да си изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характерис-тика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля.” Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Съгласно Акт за публична общинска собственост № 1005 от 21.11.1996г. [община] е собственик на „тенис кортове”, включващи терен от 9 000 кв.м. и сгради: двуетажна административна сграда със застроена площ от 299 кв.м., метална пристройка със застроена площ от 39 кв.м. и тераса от 205 кв.м., два броя кортове - североизточно, стадион с трибуни на 1 125кв.м., един брой корт - западно, един брой корт – север и пет броя кортове – юг и игрище с бетонна стена от 198 кв.м. На 21.04.1998г. между [община] и „Тенис клуб” [населено място] е сключен договор, по силата на който в полза на последния безвъзмездно е учредено право на ползване върху „общински недвижим имот с Акт за общинска собственост № 1005 от 21.11.1996г.”за срок от 10 години. По силата на приемо- предавателен протокол от 23.04.1998г. е предоставен „тенис комплекс от 9 000 кв.м., двуетажна монолитна административна сграда, съблекалня, стаи за треньори и санитарни възли, пристройка – І етаж – склад, ІІ етаж – барче, два броя кортове в североизточната част на комплекса, стадион с трибуни, един брой корт в западната част, един корт в северната част, пет броя кортове в южната част и игрище от 198 кв.м.” На 23.04.2004г. е сключен нов договор за наем между [община] и „Тенис клуб” [населено място], с който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване „част от общински недвижим имот с площ от 9 000 кв.м., представляващ „тенис кортове”с площ от 8 961кв.м., описан в А. № 1005 от 21.11.1996г.” Посочено е, че имотът представлява поземлен имот с идентификатор 63427.1.59 с площ 10 237кв.м. за срок от 5 години. С допълнително споразумение от 16.06.2008г., срокът на договора е продължен до 23.04.2013г. В договора е посочено /в чл.3/, че наемателят е излъчен чрез конкурс, проведен на 15.04.2008г., а в чл.1, че договорът се сключва на основание чл.228-239 от ЗЗД, чл.14 ал.7 от ЗОС, чл.12 ал.1 от Наредба № 1 на ОбС Р. и заповед № РД 01/1306 от 17.04.2008г.на кмета на общината. С решение № 101, прието с Протокол № 8 от 13.03.2008г. ОбС Р. е взел решение да се „проведе конкурс за отдаване под наем на обект „тенис кортове”, обособена част от общински спортен имот с А. № 1005 от 21.11.1996г, състоящ се от „ двуетажна сграда със съблекални, сервизни помещения, склад 299 кв.м. и тенис кортове – 8662 кв.м.” / В решението на Общинския съвет не фигурира съдържаща се в А. метална пристройка със застроена площ от 39 кв.м. и тераса от 205 кв.м./. Видно от конкурсната документация, в проведения конкурс имотът е обозначен като „тенис кортове” без конкретизация какво се включва в тях. Не се спори, че договорът е прекратен на 24.05.2013г. Ищецът твърди, че метална пристройка на два етажа, с площ от 39 кв.м., с тераса от 205кв.м. не е предмет на сключения договор,защото съгласно чл.14 ал.7 от ЗОС общината не е могла да отдава целия имот – публична общинска собственост, а само част от него. Процесният имот не е предмет на конкурса, не попада в отдадената под наем площ, а е ползван от ответника /без правно основание/, поради което той дължи обезщетение за неправомерното ползване за периода от 1.06.2009г. до 1.10.2012г. в размер на 7 800лв. Ответникът твърди, че в продължение на 22 години е ползвал целия имот, описан в АСО по силата на сключения договор, за което ангажира гласни доказателства. Видно от заключението на приетата по делото експертиза – процесният имот представлява барче с отрита тераса към него, разположено над първия етаж на двуетажна масивна сграда, която е монолитно изпълнена. До него се стига посредством външни метални стълби. Барчето се състои от зала с барплот и кухненска част, с площ от 39 кв.м. Терасата пред него е с изграден навес от метална конструкция и площ 96 кв.м. При тези данни касационно обжалване следва да се допусне по поставения от касатора въпрос, който освен, че съставлява годно общо основание за допустимост, доколкото е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, още е и разрешен от въззивния съд в противоречие с горецитираната практиката на ВКС /посочена от касатора/, във връзка с начина на тълкуване на договорите. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение