Определение № 701 от 28.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1349/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БУЛГАРКОНФ“АД против определение № 172/24.04.2023 г. по ч.т.д. № 245/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 260047/23.02.2023 г. по т.д. № 5/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на частния касатор срещу решение № 260025/23.05.2022 г. по т.д. № 5/2021 г. на ОС-Пазарджик. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Оспорва се изводът на въззивния съд, че дружеството-въззивник в качеството си на трето лице-помагач на несъстоятелния търговец / ищец в първоинстанционното производство/ не е освободен от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба, на осн. чл.620, ал.5 ТЗ. Делото е за попълване масата на неъстоятелността и след като решението на ПОС не се обжалва от ответника, то не се дължи държавна такса за въззивната жалба. Освен това държавната такса вече е внесена от несъстоятелния длъжник. Не се дължи повторно внасяне на същата и от третото лице-помагач. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение ПАС е приел, че производството пред ОС-Пазарджик е било образувано по искова молба на „ФИДА“АД /в несъстоятелност/ по иск за попълване масата на несъстоятелността. Като трето лице-помагач в процеса е било конституирано „БУЛГАРКОНФ“АД. Постановеното от първоинстанционния съд решение по т.д. № 5/2021 г. е било обжалвано със самостоятелни въззивни жалби от несъстоятелното дружество и от третото лице-помагач. ОС-Пазарджик е оставил без движение въззивната жалба на „БУЛГАРКОНФ“АД като е дал указание до посочения въззивник да внесе държавна такса по сметка на ПАС и поради неизпълнение на тези указания администриращият съд е върнал подадената от частния касатор жалба. Според ПАС възможността по чл.620, ал.5 ТЗ е предоставена единствено на обжалващия съдебното решение несъстоятелен търговец-ищец и от нея не може да се ползва нито ответника по иска за попълване масата на несъстоятелността, нито третото лице-помагач на ищеца. Внасянето от „ФИДА“АД /в несъстоятелност/ предварително на държавна такса за въззивно обжалване не ползва третото лице-помагач на неговата страна, тъй като двата субекта са подали самостоятелни въззивни жалби. С оглед неизпълнение в срок на указанията на ПОС въззивният съд е счел, че въззивната жалба на „БУЛГАРКОНФ“АД е нередовна и подлежи на върщане. Настоящето производство се развива по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Нормата на чл.274, ал.3 ГПК изрично препраща към чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Следователно производството по частна касационна жалба преминава през две фази, по аналогия с производството по касационна жалба, като проверката за наличие на препоставки по чл.280, ал.1 и 2 ГПК има отношение към фазата по допускане на касационно обжалване. Ето защо по отношение на производството по чл.274, ал.3 ГПК се прилагат правилата на чл. 284 - 286 ГПК. Частният касатор следва да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, на осн. чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Наличието на посочените предпоставки се проверява във фазата по селектиране на частната касационна жалба и ако се установи тяхното наличие и бъде допуснато касационно обжалване ВКС ще може да се произнесе по същество на частната жалба. Според ТР №1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частният касатор е въвел при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба следните правни въпроса: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ по отношение на трето лице-помагач на ищеца, когато последният е дружество в несъстоятелност?; 2/ Дължи ли третото лице-помагач на ищеца държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, когато тя е заплатена от ищеца? Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Произнасянето на ПАС не е обусловено от приложение на неясна, непълна или противоречива правна норма, в който случай поставените въпроси биха имали значение за развитие на правото. Частният касаторът не е обосновал необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия. Следва да се има предвид, че съдебната практика е последователна /определения по ч.т.д. № № 2890/2017 г. на ВКС, II т.о., по ч.т.д. № 1870/2018 г. на ВКС, II т.о., по ч. т. д. № 1064/2022 г. на ВКС, I т.о. /, че съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ по дело, което се води за попълване на масата на несъстоятелността, както и по отменителен иск, държавната такса не се внася предварително. Целта на тази разпоредба е да осигури възможност на несъстоятелния длъжник за завеждане на дела, когато това е необходимо за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като в противен случай, именно поради състоянието му на неплатежоспособност, същият би бил възпрепятстван да защити правата си по съдебен ред, което би засегнало съответно и интересите на неговите кредитори. Липсва основание предварителното освобождаване от държавна такса, предвидено в посочената норма, да се прилага и по отношение на ответника по иск за попълване на масата на несъстоятелността. Следователно по искове за попълване масата на несъстоятелността от държавна такса е освободена главната страна в процеса, която има процесуално право да го инициира – ищеца. В случая ищецът също е подал самостоятелна въззивна жалба, т.е. реализирал е правото си на защита, насочено към попълване масата на несъстоятелността. Предварителното заплащане от него на държавна такса, въпреки нормата на чл.620, ал.5 ГПК, не рефлектира върху редовността на въззивната жалба на подпомагащата страна и това заплащане следва да бъде съобразено от решаващия въззивен съд при постановяване на въззивното решение. Вторият правен въпрос не попада изцяло в предмета на произнасяне на ПАС, тъй като не е съобразен със спецификата на казуса– подаване на самостоятелни въззивни жалби от главната страна – ищец и от третото лице-помагач на ищеца. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд