Определение № 550 от 04.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2018 г.
ВКСI гражданско отделение04.12.2018 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №32/06.02.2018г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№668/2017г. по подадената от М. П. М. касационна жалба. ОСЪЖДА М. П. М. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. И. М. сумата от 580лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№2227/12.03.2018г., подадена от М. П. М. чрез процесуалния ѝ представител адв.Г. З. от АК-В., срещу решение№32/06.02.2018г., постановено от Врачанския окръжен съд по в.гр.д.№668/2017г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено на основание чл.23, ал.2 СК по отношение на М. П. М., че М. И. М. е собственик на 8863.35/12020.70 ид.части от апартамент №100, намиращ се в [населено място], [улица], №10, вГ, придобит на 12.03.2004г. чрез покупко-продажба, обективирана в н.а.№90, том I, рег.№1040, дело №81/2004г., като предявеният от М. И. М. иск е отхвърлен за разликата от 3157.35/12020.70 ид.части до 12020.70/12020.70 ид.части от имота. В изложението към подадената от М. П. М. касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, като счита, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че М. И. М. е предявил по реда на чл.23, ал.1 СК иск за пълна трансформация, но не и иск за частична трансформация, по какъвто въззивният съд се е произнесъл. Поддържа също така, че е налице евентуално и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като въззивният съд е достигнал до изводите, че е налице частична трансформация, доказана с документи и с кореспондиращи на тях свидетелски показания без да извърши обстоен анализ и преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните многобройни гласни и писмени доказателства. Твърди, че М. И. М. не е оспорвал, че жилището на [улица]е придобито в СИО при равни права, а спори единствено за процесното жилище, за което съдът не е обсъдил как е придобито. Поддържа също така, че неправилно съдът е кредитирал показанията на св.Т. Б., който не е бил пряк и непосредствен свидетел на самите сделки. Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за възможността бившият съпруг да се позовава на трансформация на лично имущество, след като и двамата бивши съпрузи са участвали в придобивната сделка. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. И. М. чрез процесуалния си представител адв.П. Т. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: М. И. М. е предявил срещу М. П. М. иск за признаване наличие на трансформация на лично имущество при придобиването на апартамент №100, находящ се в [населено място], на [улица] твърдението, че преди сключването на брака между страните е притежавал апартамент в [населено място],[жк], който продал през август,2000г. за сумата от 5706лв. и на същата дата закупил друго жилище в [населено място] на [улица] за сумата от 11138лв., осигурена от продажбата на жилището в[жк]и личен заем от племенника му Т. Б., а през м. март, 2004г. продали жилището, находящо се на [улица]и на следващия ден закупили процесния апартамент. М. П. М. е оспорила предявения иск с твърдението, че през 2000г. жилището в [населено място] на [улица]е било закупено с общи средства, а не с получените от продажбата на жилището в[жк], с които М. И. подпомогнал финансово сина си, за да закупи жилище в [населено място]. Твърди, че процесното жилище е закупено с общи спестявания на страните. С обжалваното решение е прието, че предявеният от М. И. М. иск е основателен за 8863.35/12020.70 идеални части, като по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, които са изцяло споделени. Прието е за безспорно, че страните са бивши съпрузи и се легитимират като собственици на апартамента в [населено място], [улица], закупен на името на двамата за сумата от 12020.70лв., като са изложени съображения, че и в подобен случай е допустимо да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и ал.2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК-отм./. Прието е, че претенцията на М. И. М. е доказана за сумата от 5706лв., представляваща цената на личното му жилище в[жк], което е продадено на 22.08.2000г., като на същата дата тази сума е била вложена при закупуването на жилище в [населено място] на [улица], от продажбата на което пък е закупено процесното. Прието е, че приложените документи установяват последователността на разпоредителните сделки, извършени в същия и в следващ ден след предходната продажба на съответния апартамент, като първа по време е продажбата на личното жилище на М. И. М. за сумата от 5706лв. Прието е, че в тази насока са и показанията на св.Б., които следва да се ценят с оглед на всички други данни по делото, докато показанията на останалите свидетели нямат значение за произхода на средствата по закупуването на имота и предходните продажби на апартаменти. Прието е, че с проведеното от страна на М. И. М. насрещно доказване е оборено твърдението на М. П. М., че сумата от 5706лв. е вложена в закупуването на апартамент в [населено място] за сина на М. И. М., като е установено, че апартаментът в [населено място] е закупен преди продажбата на апартамента в[жк]и по делото не са представени доказателства синът на М. И. М. да е притежавал друг имот. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват на константната практика на ВКС по поставените от касатора въпроси. ВКС безпротиворечиво възприема установеното още в практиката на ВС правило, че цялото може да се състои от отделни части и ако не е доказано цялата вещ да е лична, съдът е длъжен да се произнесе дали част от нея не е лична, като придобита с лично имущество на единия съпруг /решение №242 от 04.04.1989г. по гр.д.№144/1989г. на Второ ГО на ВКС и др./. В този смисъл определение №281 от 29.05.2018г. по гр.д.№4091/2017г. на Второ ГО на ВКС, в което изрично е изложено становището, че ако съдът констатира принос, различен от претендирания, следва да признае съответната част от имота за лична собственост. С оглед на това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК – признавайки само наличие на частична трансформация, въззивният съд се е произнесъл в рамките на надлежно заявеното право. В този смисъл в мотивите към ТР №5 от 29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС се излагат съображения, че законодателят е установил възможност за трансформация /било то пълна или частична/ чрез предявяването на иск за трансформация на лично имущество, с уважаването на който се установява, че имотът е отчасти или изцяло личен на претендиращия съпруг и не се притежава в режим на СИО. В съответствие с практиката на ВКС /решение №62/08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №218/01.02.2016г. по гр.д.№1872/2016г. на Първо ГО на ВКС/ въззивният съд е изложил съображения, че при предявен иск по чл.23, ал.2 СК основният спор между страните е за произхода на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху имота, като при разрешаването на този спор и с оглед въведените от страните твърдения, съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства, съдържащи данни за произхода на вложените при придобиване правото на собственост средства, в тяхната съвкупност. В съответствие с практиката на ВКС /решение № 226/ 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд; решение № 198/ 10.08.2014 г. по гр. д. № 5252/ 2014 г. на ВКС, IV-то ГО; решение № 223/ 16.11.2016 г. по гр. д. № 1626/ 2016 г. на ВКС, I-во ГО и много други/ въззивният съд е приел, че относимите към спора факти могат да бъдат приети за доказани и чрез събраните по делото косвени доказателства, стига тяхната съвкупна преценка да обосновава еднозначно извода, че фактът от значение за изхода на делото е бил осъществен. В настоящия случай съдът е приел за установен факта на частична трансформация въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на разпитания по делото свидетел като косвено доказателство, като е съобразено и проведеното от предявилото иска лице насрещно доказване, последством което поддържаната от касатора теза е била оборена. Напълно съответства на практиката на ВКС и изводът на съда за допустимостта да се установи пълна или частична трансформация и в хипотеза, при която имотът е придобит по време на брака на името на двамата съпрузи-в този смисъл т.4 на ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. Чл.23, ал.1 и ал.2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК-отм./. Изводите на въззивния съд по приложението на материалния и процесуален закон съответстват на практиката на ВКС, поради което следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.