Определение № 979 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2636/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А., подадена чрез пълномощника му адв. Р. М., против решение №124/15.03.2022г. по гр.д.№897/2022г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение №1171/01.11.2022г. по гр.д.№1476/2022г. на Районен съд – Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на ищеца Д. И. И., действащ чрез своите родители и законни представители, че ответникът не е собственик на ј ид. част от ПИ с идентификатор [№] с площ от 653 кв.м. с адм.адрес [населено място], [улица], ведно с построените в него пет сгради с идентификатори [№], [№], [№], 57354.300.1025.4 и [№] и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Д.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като решението не съответства на посочените в изложението решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.Поставя се следния процесуалноправен въпрос: 1.Длъжен ли е въззивният съд, като съд по съществото на правния спор да мотивира решението си, като обсъди в съвкупност всички доказателства, както и доводите и възраженията на страните, а ако не възприеме някои от възраженията и доказателствата, то да изложи свои съображения за това. Навеждат се и доводи за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. А. е депозирал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че с договор за издръжка и гледане от 24.04.2014г., обективиран във формата на нотариален акт, наследодателят на ответника е прехвърлил на бащата на ищеца 1/2 ид.част от спорните имоти, като половината от дяловете са прехвърлени за положени от приобретателя минали грижи в продължение на 5 години, а другата половина от тях срещу задължението на приобретателя да гледа и да се грижи за прехвърлителката до края на живота й.С договор за дарение от договор от 06.06.2017г., обективиран в нот. акт № 6, том 31, рег. № 3667, дело № 247/2017г., приобретателят е дарил на ищеца придобития от него имот по договора за издръжка и гледане.Няма спор по делото, че прехвърлителката по този договор е предявила иск за съдебното му разваляне, като исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД е вписана в Службата по вписванията при ВТРС с вх. № 5661/03.07.2017г.С влязло в сила решение № 159/19.02.2018г. по гр.д. № 2136/2017г. на ВТРС процесния договор за издръжка и гледане е развален частично относно прехвърлената 1/4 ид. част от имотите и е отхвърлен за другата 1/4 ид. част, както и е отхвърлен иска по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за връщане на прехвърлената част от имотите.Прието е от въззивната инстанция, че няма спор по делото, че ответникът е единствен наследник на прехвърлителя по договора за издръжка и гледане, който е починал на 08.09.2021г./удостоверение за наследници на Община П. Т./.След смъртта на своя наследодателя на основание наследствено правоприемство от него ответникът по реда на чл. 587 ал. 1 ГПК е признат за собственик на спорната ј ид. част от процесните имоти с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1267, дело № 127/2022г. на нотариус Д. Д.. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, който е процесуално допустим, тъй като за ищеца е налице правен интерес от разглеждането му.След като същият поддържа да е собственик на спорната идеална част от имотите на основание сделка, за която част ответникът се легитимира като собственик на основание наследство, е налице спор за титулярството на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, което е въпрос на материална, а не на процесуална легитимация и налага произнасяне по съществото на спора.В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ищецът е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената от него защита, включително като се ограничи само до отричане със сила на присъдено нещо на правото на ответника, т.е. до предявяване на отрицателен установителен иск.Негов предмет е съществуването или несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответната страна.Ето защо единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца вещно право.За ищеца е достатъчно да възразява, че такова право не е възникнало или е погасено. В процесния случай ответникът твърди, че е собственик на спорната идеална част от процесните вещи на основание наследствено правоприемство от своята майка, чийто единствен наследник е. Следователно същият следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че към момента на откриване на наследството спорната идеална част от процесните обекти е принадлежала към имуществото на наследодателя му.Подобно доказване по делото не е проведено, тъй като в случая развалянето на договора за издръжка и гледане от 24.04.2014г. относно спорната ј ид.част от процесните имоти няма за последица нейното връщане в патримониума на наследодателя на ответника. Вярно е, че по общото правило на чл. 88 ал. 1 ЗЗД, развалянето на договора, когато същият не е за продължително или периодично изпълнение, има обратно действие.Следователно всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, което е получила в изпълнение на задължените си по него след развалянето му, тъй като даденото остава без основание. Развалянето на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред /чл. 87 ал. 3 ЗЗД/ Исковата молба за разваляне на тези договори подлежи на вписване /чл. 114 б. „а“ вр. чл. 112 ЗС/, като по изричната повеля на закона – чл. 88 ал. 2 ЗЗД, вписването защитава правата на трети лица, придобили права върху вещта подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба. Следователно ако имотът се прехвърли на трето лице, преди да се впише исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, то запазва придобитите от него вещни права и развалянето на договора няма транслативно действие.Прехвърлителят не може да претендира връщане на вещта в натура, а отношенията му с насрещната страна следва да се уредят въз основа на разпоредбата на чл. 57 ал. 2 ЗЗД.Трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 88 ал. 2 ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, е всеки правен субект, извън страните по договора, който е развален по съдебен ред. В случая прехвърлянето на спорната идеална част от имотите е извършено с договор за дарение от 06.06.2017г. и е станало преди 03.07.2017г., когато е вписана исковата молба по чл. 87 ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за издръжка и гледане.В тази връзка ищецът по делото запазва придобити от него права, въпреки развалянето на алеаторния договор, на основание на който, неговият праводател се е легитимирал като техен носител.Следователно в патримониума на наследодателя на ответника правото на собственост върху процесните идеални части не е реституирано, а се е породило единствено вземане за тяхната равностойност спрямо праводателя на ищеца. Въззивният съд е приел, че е преклудирана възможността на ответника да навежда допълнителни възражения, които са предявени след изтичане на срока за отговор, поради което не дължи произнасяне по тези от тях, които са заявени за първи път с писмената защита, която е представена пред въззивната инстанция.В условията на евентуалност е формирал изводи и по тях, като е приел за несъстоятелна развитата от жалбоподателя теза, че ищецът, чрез своите родители, е страна по разваления алеаторен договор и не е трето лице по чл. 88 ал. 2 ЗЗД, доколкото придобива правосубектност от момента на своето раждане.Без значение за конкретния правен спор е изхода на съдебното производство по обжалване на един от административните документи, послужили за съставяне на атакувания от ищеца по чл. 537 ал. 2 ГПК констативен нотариален акт. С оглед на изложената по-горе аргументация съдът е приел, че ответната страна не е могла да докаже в условията на пълно и главно доказване, че на основание наследствено правоприемство е носител на правото на собственост на спорните 1/4 ид.части от процесните обекти. Следователно предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен и да бъде съдебно отречено правото на ответника върху тази идеална част, което на основание чл. 537 ал. 2 ГПК има за последица отмяна на издадения в негова полза констативен нотариален акт за собственост. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивната инстанция е изпълнила задължението си да даде отговор на направените в жалбата оплаквания за неправилност на атакуваното решение на първата инстанция.От съдържанието на въззивната жалба се установява, че няма наведени доводи за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а се оспорват изводите му относно действието на развалянето на договор за издръжка и гледане от 24.04.2014г.Въззивният съд е приел, че развалянето на договорите има обратно действие, което правило е неприложимо относно договорите с периодично или продължително изпълнение/чл.88, ал.1 от ЗЗД/.В случая наследодателката на ответника е предявила иск за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен с праводателя на ищеца, който е бил уважен частично.Отчетено е, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от третите лица преди вписване на исковата молба.По смисъла на закона „трети лица“ са всички лица извън страните по договорното правоотношение.Такова лице в случая се явява и ищеца.Във въззивното решение съдът е дал отговор и на правния довод, наведен за първи път в писмената защита, която е представена пред тази инстанция, че ищецът не се явява трето лице, тъй като е страна по сделката, макар и чрез своите родители, развалена на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което не може да се ползва от защитата по чл.88, ал.2 от ЗЗД.Посочено е, че ликвидацията на отношенията между страните по частично разваления договор за издръжка и гледане следва се уреди съобразно разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЗД, доколкото задължението за връщане на вещта в натура не би могло да се изпълни от приобретателя. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като очевидно неправилно.Налице е константна практика на ВКС кога въззивното решение страда от този порок.Така например: в решение № 60219 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3995/2020 г., III г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато решаващ извод на съда се основа на малка част от събраните по делото писмени доказателства, а същевременно са представени многобройни други доказателства, които го опровергават; с решение № 65 от 28.07.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 3099/2020 г., II г. о., ГК е прието, че е налице очевидна неправилност когато въззивната инстанция, въпреки допуснато от страна на първоинстанционния съд процесуално нарушение, не е изпълнила задължението си да допусне служебно експертиза за установяване на действителната стойност на допуснатите до делба имоти.В настоящия случай не е налице твърдяната очевидна неправилност, тъй като въззивният съд е обсъдил всички доводи и възражения на страните, направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение