Определение № 410 от 19.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1297/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. И. [населено място] срещу решение №255 от 27.05.2011г по гр.дело № 362/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което след отмяна на решение №113 от 20.12.2010г на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е бил уважен иск за касатора по чл. 59 ал.1 от ЗЗД ,същият е отхвърлен изцяло като неоснователен В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят процесуалните въпроси за задължението на съда да съобрази влязло в сила решение (т.1), за структурата на съдебния акт като единство на диспозитив и мотиви(т.2)по които се изтъква основанието на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК поради противоречие с формирана по реда на чл. 290 ГПК практика (реш.№7 /2010г т.д.№456/2009 Іт.о).Поставен е материално правен въпрос за вещноправното действие на възлагателното решение при делба и характера на условието за изплащане на определените на другите съделители вноски и в тази връзка за разликата между способа по чл. 288 и чл. 292 от ГПК(отм), като съдържане на влязло в сила съдебно решение Поддържа се и довод по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по поставените въпроси В отговор ответницата Р. К. К. оспорва соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,процесуалните въпроси са общо формулирани и на тях е даден принципен отговор в практиката, а що се отнася до въпроса за вещнопрехвърлителния ефект, между страните е разрешен спор за това и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като доводите за необходимостта да се даде отговор на въпроса за задължителната сила на влязло в сила решение, за съобразяването с неговия конститутивен диспозитив, в случая са свързани с определяне на способа, при който е извършена делба съгласно това решение, Относимите за определянето на способа правни признаци са спорни при конретното му съдържане, а те от значение при отговора на решаващия в случая въпрос, за вещноправния ефект на конститутивното съдебно решение при възлагане на имот в дял при делба, със задължение за заплащане на уравнение в шестмесечен срок (чл.288 ал.7 врчл. 288 ал.2,3 ГПК – отм), ефект условно различен от последиците на решение за извършване на делба, с което имотите са разпределени (чл.292 ГПКотм). За случаи, при които обезсилване поради неплащане на уравнението в срок не е постановено, в хипотеза на прието забавено плащане в рамките на изпълнително производство, е дадено и обжалваното спорно разрешение по иска за произтичащи от правото на собственост вземания, във връзка с ползването на имота и неоснователно обогатяване за период, през който уравнението за този имот не е било изплатено изцяло от ищеца, получил го в дял. За тези случаи не е формирана трайна и последователна съдебна практика, поради което Върховен касационен съд приема да даде отговор на поставения в т.3 от изложението материален въпрос, както и на процесуалните въпроси по т.1 ,2 от изложението ,само в аспекта, засягащ случая по делото, на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Няма връзка между настоящия случай и приложеното решение.№7 от 2010г т.д.№456/2009 Іт.о по въпроси за делбата при групов строеж. Воден от горното Върховният касационен съд ІІІ г.о.