Определение № 99 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1684/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на С. И. К. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 7544 от 13.11.2012 г. по гр.д. № 581/2012 г. на Софийски градски съд, ІV-„в” състав, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 60 състав, постановено на 19.10.2011 г. по гр.д. № 20372/2011 г. за признаване за установено по предявен по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.327 ТЗ и чл. 102 ЗЗД, че С. К. дължи на [фирма] сумата 9 783.37 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2010 г. и сумата 2 570.65 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 5988/2010 на СРС, 60 състав, по което разноските възлизат на 504 лв. К. поддържа оплаквания, основани на чл.281 ГПК, с искане за отмяна на решението. В приложеното изложение за достъп до касация е налице позоваване на чл.280, ал.1 т.3 ГПК по формулирани процесуалноправни въпроси. Ответникът по касация, чрез пълномощника си, счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, а по същество прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е недопустима. След законодателното изменение на ГПК/ ДВ бр.100/21.12.2010 г./ и съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото по предявения положителен установителен иск са вземания, произтичащи от нотариално заверен договор за заместване в дълг на дружество – купувач по търговски покупко-продажби, като безспорно спорът е търговски по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Касае се за два обективно кумулативно съединени иска, всеки един от които е с цена ненадхвърляща законодателно определения праг на необжалваемост на въззивните решения, въведен с посоченото изменение на ГПК. Следователно, касационното производство е процесуално недопустимо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане. Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като с отговора на жалбата не са представени доказателства за действително направени разноски за настоящото производство. С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение