Определение № 159 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото М. А. Г. срещу определение № 262796/11.02.2021 г., постановено по частно гр. дело № 9404/2020 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение от 26.03.2019 г. по гр. дело № 77569/2018 г. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката за освобождаване от заплащането на държавна такса в производството по подадената от нея искова молба по същото дело. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. – от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Общите и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК следва да са посочени ясно и точно и да са аргументирани от страна на частния жалбоподател. Това следва и от задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, като ВКС не е задължен изведе въпроса от изложението към касационната жалба или от самата жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването от страна на касатора на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат наведените допълнителни основания за това. Общите основания за допускане на касационното обжалване – правните въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК са различни от оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона или необоснованост. ВКС може да допусне касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – и без да са налице горните предпоставки по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но само когато е налице вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, или когато е очевидно неправилно. В случая в изложението към частната касационна жалба от страна на жалбоподателката не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд с обжалваното определение; по никакъв начин не е наведено и никое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Вместо това, в изложението се преповтарят, изложените и в жалбата, оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение. Освен това въззивното определение е постановено в пълно съответствие с посочената в мотивите към него, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 83 ал. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав на ВКС в случая и служебно не намира основание за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение