Определение № 75 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г.
ВКСII гражданско отделение01.03.2011 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 3 от 10. 01. 2011 година по к.гр.д. Nо 191/2010 година на ВКС-II отд. на ГК., с което определение е прекратено производството по допуснатата до разглеждане в открито съдебно заседание касационна жалба на Р. Я. А. и Х. А. А. срещу въззивно Решение от 27.10.2009 година по гр.в.д.Nо 312/2009 г. на Окръжен съд –Шумен, поради невнасяне в срок на определената от съда, дължима пропорционална държавна такса. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274 ал.2 във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. С частната жалба, подадена вх. Nо 840/1.02.2011 година, Р. Я. А. и Х. А. А.,и двамата от[населено място], [община] област чрез адв.Р. Р.- АК Ш. обжалват и искат да се отмени Определение Nо 3 от 10. 01. 2011 година по к.гр.д. Nо 191/2010 година на ВКС-II отд. на ГК., с което определение е прекратено производството по допуснатата до разглеждане в открито съдебно заседание касационна жалба на Р. Я. А. и Х. А. А. срещу въззивно Решение от 27.10.2009 година по гр.в.д.Nо 312/2009 г. на Окръжен съд –Шумен, поради невнасяне в срок на определената от съда, дължима пропорционална държавна такса. С частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като с изпратеното съобщение до страната, не е посочен срок, в който следва да се внесе държавната такса, не е посочено от кога тече този срок, какви са санкционните последици при неизпълнението, както и не е упоменато тази такса дали е дължима от двамата касатори или от всеки един от тях. В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. По подадената частна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната жалба е процесуално допустима, като обжалваем съдебен акт от категорията на тези, визирани в разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК и от г.т. на спазения преклузивен седмичен срок по чл. 275 ГПК за упражняване на процесуалното право. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да бъде редовна касационната жалба, съгласно изискванията на чл. 284 ал.3 т.4 ГПК, страната –касатор следва да внесе дължимите ДТ- тази, от 30 лв. ,а касаща производството по допустимост на касационното обжалване и тази, която се дължи ако бъде допуснато разглеждането на касационната жалба по същество. Задължението за вснясяне на пропорционална ДТ е уредено в чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С постановеното Определение по чл. 288 ГПК, състав на ВКС е допуснал касационното обжалване срещу въззивно Решение от 27.10.2009 година по гр.в.д.Nо 312/2009 г. на Окръжен съд –Шумен като е посочил, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от 98 лв., в седмичен срок от получаване на съобщението. Изпратеното до касаторите съобщение, с препис от Определението по чл. 288 ГПК, съдържа и указание да се представи на съда вносен документ на внесената ДТ. Съобщението е връчено на касаторите на 03.08.2010 година. С частната жалба се представя документ за платената ДТ от 98 лева, с дата 28.01.2011 година. Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. С определението по допускане на касационното обжалване, касационният съд е определил дължимата по закон ДТ и е съобщил на страните като касатори, че двамата дължат ДТ в размер на 98 лв., която следва да бъде внесена в седмичен срок от получаване на съобщението заедно с преписа от самото определение. Касационният съд, администрирайки движението на допуснатата до разглеждане от касационната инстанция жалба, е изпълнил задължението си както да определи дължимата пропорционална ДТ, така и да съобщи на касаторите/ с обща касационна жалба / общо дължимия размер на тази такса, както и срока, в който страната-касатор следва да я внесе. Касаторите са получили съобщението си лично и двамата /според отразеното от длъжностното лице- връчител/, като са получили препис от определението и изрично вписаното указания на съда „да се представи документ за внесена ДТ”, посочено като условие делото да се насрочи в открито съдебно заседание. Неоснователно в тази насока за доводите на защитата на жалбоподателите, че не им е съобщено от кога следва да внесат таксата, къде и какви са последиците. След като според определението по чл. 288 ГПК делото ще се насрочи в открито заседание само при внесена ДТ по сметка на ВКС, то ако същата – т.е. определената ДТ не в внесена в срок/ а този факт е неоспорим/ следва обратното, че делото не може да бъде внесено в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба по същество/. Обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия