Определение № 50003 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4429/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Р. А. Х. и Г. М. Х., чрез адв.Е. С. срещу решение № 69/14.06.2019 г. по в.гр.дело № 90/2019 г. на Апелативен съд В., в частта, с която след частична отмяна на решение № 1/22.02.2017 г. по гр.дело № 135/2016 г. на Окръжен съд Разград в отхвърлената част на предявените искове по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, вр.пар.5,ал.2 ЗПКОНПИ е отнето в полза на държавата имущество както следва: От Р. А. Х. на основание чл.63,ал.2,т.1, вр.чл.62 ЗОПДНПИ - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 61710.505.2366.1.2, апартамент, с адрес: [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], апартамент 2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ 91,65 кв. м. ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м, ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата, равни на 10,82 кв. м и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв. м от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри; Лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с peг. [рег.номер на МПС], рама № 21011247040, двигател № 21011359986, дата на първоначална регистрация: 05.03.1975 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006 г.; Лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с peг. № PP0352AH, рама № WF0NXXGBBNRJ20927, двигател № без номер, дата на първоначална регистрация: 01.12.1994 г., придобит съгласно договор от 23.04.2007 г.; Сумата в размер на 48 318.03 лв., представляваща получени преводи от трети лица в чужбина и непреобразувана в друго имущество; Сумата в размер на 3 051.36 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка № 14795277 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер 11 371.78 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 17038051 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 6 509,75 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог № 17337668 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 30 267,69 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 14795328 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15029344 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15112011 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15203802 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 97 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15347261 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15523945 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15614505 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15638994 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15695252 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16013356 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16292551 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16416364 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903149 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 2 753,04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16530263 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903254 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 14 777,58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16903306 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 58,16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 17400735 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 16 225,82 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 17530220 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 18014574 в „Банка ДСК" ЕАД; Сумата в размер на 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева в „А. Б. България" АД.

От Р. А. Х. и Г. М. Х. на основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ: Лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. [рег.номер на МПС], рама № WBANC71 ОХ0В826523, двигател № 306D225465746, дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010 г.

От Г. М. Х., на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ - Сумата в размер на 25 010,56 лв., представляваща парични средства по спестовен влог № 18698799 в „Банка ДСК" ЕАД.

От Р. А. Х. и Г. М. Х., на основание чл. 72, във връзка чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ - Сумата от 7 000 лв., представляваща пазарната цена към датата на отчуждаване на лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с per. [рег.номер на МПС], рама № WBADL91050GW52533, двигател № 31099481256D1, дата на първоначална регистрация: 29.06.2000г.

Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят.

В изложението са формулирани въпросите: 1. Задължителни ли са указанията на касационната инстанция по прилагане и тълкуване на закона в случаите, в които е върнато делото за ново разглеждане? Въпросът е решен в противоречие с пракитката на ВКС. 2. Какъв е характера на срока/инструктивен или преклузивен/ по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./. Какво е правното значение на изтичането на срока за проверката по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД/отм./, съответно по чл.27,ал1 и ал.2 от ЗОПДНПИ/тм./ и по чл.112,ал.1 и ал.2 от ЗПКОНП и съответно допустимо ли е образуваното производство по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./, чл.74 от ЗОПДНПИ/отм./ и по чл.153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Трябва ли делото да бъде спряно, след като тези въпроси са предмет на тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Следва ли въззивният съд да мотивира решението си като освен анализ на доказателствата да обсъди и всички доводи и възражения на страните? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 4. Четвъртият въпрос съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Д. С. ст.инспектор-юрист в ТД на КПКОНПИ – В. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирани страна, срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след постановено решение № 200/14.02.2019 г. по гр.дело № 4143/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е обезсилено въззивно решение № 85/06.06.2017 г. по в.гр.дело № 167/2017 г. на Апелативен съд В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, вр.пар.5,ал.2 от ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С Протокол № ТД04ВА/УВ-19293/07.08.2014г. на Директора на ТД на КОНПИ – В., по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Р. с изх. № 928/13/31.07.2014г. и вх.№ УВ-1168/07.08.2014г. за привличане на обвиняем и внесен обвинителен акт по ДП № 439/2013г. по описа на РУП-И. против Р. Х. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 1 и 2, т.1 от НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия.

Прието е, че повдигнатото обвинение попада в приложното поле на чл.22 ал. 1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм./.

Проверката е започнала на 07.08.2014г. и обхваща периода от 07.08.2004г. до 07.08.2014г. Освен проверяваното лице, същата обхваща и проверка на имущественото състояние на въззиваемата Г. Х. – негова съпруга, съгласно сключен на 09.06.2010г. граждански брак, касаеща периода от датата на сключване на брака до 07.08.2014г. Няма твърдения за осъществявано съвместно съжителство от тях, независимо от установеното по делото обстоятелство, че същите имат общи деца, родени съответно през 1999г. /Мине Р. А./ и през 2001г. /Т. Рейханов А./.

Междувременно с Присъда № 23/25.03.2015г. по НОХД № 278/14г. по описа на ОС - Разград Рейхан Х. е признат за виновен за това, че през периода 01.01.2008г. - 30.04.2013 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като не е подал годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, при общ размер на данъчните задължения 20 029,19 лв., поради което и на основание по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Прието е, че няма спор, а в тази насока са и представените писмени доказателства, че установеното данъчно задължение във връзка с което е постановена присъдата е погасено към дата 06.11.2015г.

С Присъда № 2/13.01.2016 г. по НОХД № 434/2015г. Г. Х. също е била призната за виновна, че за периода 01.01.2009 г. – 30.04.2012г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление и в качеството на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 23 655,74 лева, като не е подала годишни данъчни декларации за придобити доходи през 2008г. в размер на 16 853,37 лв.; за придобити доходи през 2009г. в размер на 10 136,86 лв.; за придобити доходи за 2010г. в размер на 211 823,41 лв. и за придобити доходи през 2011г. в размер на 205,36 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал.1, предл. 1 и 2, т.1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.58а, ал.4 НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на което е отложено по чл. 66 от НК за срок от три години,

След реализиране на предвиденото в чл.22 вр. чл.28 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ производство, с Решение 73/16.03.2016г. на КОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с оглед установено значително несъответствие по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ/отм./ в размер на 491 717.73 лева и е взето Решение № 192/18.05.2016г. за внасяне на настоящото искане за отнемане.

Прието е, че съобразно твърденията по исковата молба към 07.08.2004г., началния момент на проверявания период, въззиваемият Р. Х. не е притежавал имущество. Доказателства, опровергаващи това твърдение не са ангажирани по делото.

Към 09.06.2010г., началния период на проверката спрямо съпругата му Г. Х., същата е била едноличен собственик на недвижим имот – апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Този имот е отчужден през 2010г. /нот.акт № 133/04.08.2010г./ за сумата от 14 393.90 лева, съставляваща реализиран доход в рамките на проверявания период.

Съдът е приел, че по делото не е спорно, че в периода 07.08.2004г. – 07.08.2014г. въззиваемите са придобили недвижими имоти и МПС както следва:

1. С нотариален акт № 71, том I, peг. № 876, дело № 29/23.02.2010 г. (Акт № 148, том 1, дело 156, вх. per. № 321/23.02.2010 г. на СВ-Р.) Р. Х. е закупил от „CEC Комерс" ООД самостоятелен обект с идентификатор № 61710.505.2366.1.2, находящ се в сграда с адрес [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], представляващ апартамент № 2, със застроена площ 91,65 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри, за сумата от 35 700 лева, при данъчна оценка 35 356,40 лв. за обекта и 282,40 лв. за земята.

Приел е, че посочената в нот.акт придобивна стойност от 35 700 лева не е опровергана в настоящото производство, в частност твърденията на въззивника, че същата е в размер на 64 456.40 лева са недоказани. Посочено е, че липсва провеждана С. относно действителната пазарна цена на имота към момента на придобиването му, а от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка № 17038051 в Банка ДСК не се установява преводът на сумата от 33 000 лв., за която се твърди, че е част от заплатената цена, да е в полза на продавача, респ. негов представител. В същото време, в изготвените по делото ССЕ за определяне стойността на притежаваното имущество, процесният апартамент фигурира с пазарна стойност от 35 700 лева, което обстоятелство не е оспорено от Комисията, респ. липсват наведени оплаквания във въззивната жалба досежно този факт.

Прието е, че като придобит преди брака, процесният апартамент е лично имущество на въззиваемия Х..

2. С Решение № 208/09.03.2012г. на Районен съд - Исперих, постановено по гр.д. № 635/2011г., вписано под № 75, том 1, вх. peг. № 718 от 16.03.2012г. Р. Х. е признат за собственик, на основание давностно владение, установено въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 27.03.2001г. на недвижим - дворно място, находящо се в [населено място], общ. С., Р. област, [улица], урегулирано от 1 051 кв. м., с неприложена улична регулация за 7 кв. м, съставляващо парцел № IV-17 в кв. 2 по плана на [населено място], ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 170 кв. м., гараж със застроена площ от 63 кв.м. и стопанска полумасивна сграда - навес с площ 15 кв. м. за сумата от 1 000 лв.

Придобивната давност е изтекла към момент, към който страните са били в брак, поради което и това имущество е придобито от тях през проверявания период в режим на СИО. Заплащането на цената по предварителния договор обаче е преди началото на проверявания период /видно от решението вр. исковата молба по него и липсата на твърдения за противното от въззивника/. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при икономическия анализ на доходите, разходите и придобитото от лицата имущество за проверявания период

3. Лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с peг. [рег.номер на МПС], рама № 21011247040, двигател № 21011359986, дата на първоначална регистрация: 05.03.1975 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба от 23.05.2006г. за сумата от 300 лв.

Съдът е приел, че придобиването е преди брака, т.е. същият е лична собственост на въззиваемия Х.. Съгласно приетото пред първоинстанционния съд неоспорено заключение по С. пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване е в размер на 300 лв.

4. Лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с peг. № PP 0352 AH, рама № WF0NXXGBBNRJ20927, двигател № без номер, дата на първоначална регистрация: 01.12.1994г., придобит съгласно договор от 23.04.2007г. за сумата от 500 евро, равняваща се на 977,92 лв. С оглед момента на придобиването същият е лична собственост на въззиваемия. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване съгласно заключението по С. е 5 300 лева.

5. Лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с peг. № PP 9358 AP, рама № VBADL91050GW52533, двигател № 31099481256D1, дата на първоначална регистрация: 29.06.2000 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 04.10.2010г. за сумата от 600 лева. Автомобилът е придобит по време на брака в режим на СИО. Същият е отчужден съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 07.03.2011г. за сумата от 1 500 лв. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване, съгласно заключението на С. е в размер на 13 000 лева, а към момента на отчуждаването му – 12 300 лева.

6. Лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с peг. № PP 9310 AP, рама № WBANC710X0B826523, двигател № 306D225465746, дата на първоначална регистрация: 18.05.2005 г., придобит съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 27.09.2010г. за сумата от 10 400 лв. Придобиването е по време на брака, т.е. в режим на СИО. Пазарната стойност към датата на придобиване по заключението на С. е 37 000 лева.

Прието е, че общата пазарна стойност на придобитото от въззиваемите имущество през проверявания имот, описано по-горе съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването им е 91 300 лева. В същата не е включена заплатената преди началото на проверявания период придобивна стойност на недвижимия имот в [населено място], тъй като за придобиването му в рамките на този период не е правен разход.

Съдът е приел за безспорно установено по делото и това, че през проверявания период въззиваемите са получавали, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица. Съгласно влязлата в сила присъда срещу Р. Х. и представените в наказателното производство доказателства за това, получените от него суми през този период са в общ размер на 200 291.91 лева, който размер е установен и от в.л. по ССЕ в настоящото производство. Прието е, че получените от Г. Х. суми за периода 09.06.2010г. /датата на сключване на брака/ - 07.08.2014г. са в размер на 188 210.03 лв., а получените средства от двамата въззиваеми за проверявания период са в общ размер на 388 501.94 лв.

Прието е, че въззиваемите не оспорват, че с част от получените суми са придобили гореописаните МПС и апартамента по нот.акт № 71/2010г., а друга част са влагали по банкови сметки. Във връзка с последното и съобразно заключението на в.л. по ССЕ, при съобразяване прехвърлянето на суми от една сметка в друга съдът е приел, че размерът на направените вноски възлиза на сумата от 244 483.91 лева, получените лихви по депозитите са в общ размер на 7 299.58 лева, а размерът на удържаните банкови такси - 280.10 лева. Посочил е, че конкретните размери на внесените суми, начислени лихви и направени разходи за такси за всяка една сметка и по години, в рамките на проверявания период, са подробно посочени в първоначалното заключение на вещото лице. Прието е, че установеното от вещото лице кореспондира на твърденията на въззивника във връзка с тези обстоятелства, с изключение на установените в експертизата вноски по банкова сметка № 14795277 /3 050,15 лева по ССЕ/, банкова сметка № 17038051 /8 770,50 лева по ССЕ/ и по валутните сметки, за които направените вноски в евро и начислени лихви в исковата молба са посочени със същото цифрово изражение, но в лева.

Съдът е приел, че от посоченото заключение се установява още, че за периода 09.06.2010г. - 07.08.2014г., освен продажната цена на отчуждения неин личен имот, Г. Х. е получила суми по социални плащания в размер на 2 660 лева.

Посочено е, че относно установяване размера на направените от проверяваните лица обичайни разходи по см. на §1 т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ в заключението /основно и допълнително/ са дадени стойности в различни варианти с оглед датата на сключване на брака, родени от преди това общи деца, при фактическо съжителство преди брака, респ. при липса на такова. Доколкото нито една от страните по делото не твърди осъществявано фактическо съжителство отпреди брака, съдът е приел посочения от вещото лице размер, определен в хипотезата на издръжка за едночленно семейство до сключване на брака и четиричленно семейство след това, при която размерът на необходимата издръжка е 80 359.02 лева.

Прието е, че въззиваемите не оспорват твърденията за осъществени от тях задгранични пътувания, а размера на сочените от Комисията направени за тях разходи. Приел е, че съгласно неопроверганите показания на разпитаните по делото свидетели – А. Х. и О. Х., въззиваемите често са пътували до Румъния и Турция, както и до Б., по-често с кола, като са си поделяли с трети лица разходите за гориво, не са нощували в хотели, а при свои приятели или роднини. Поради това съдът е приел, че при определяне размера на разходите за тези пътувания на база Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина следва да бъдат изключени начислените от вещото лице суми за квартирни, в резултат на което при определяне нетния доход на проверяваните лица, в перото извънредни разходи следва да бъде включена сумата от 36 641.50 лева /посочения размер за дневни/.

При така направените констатации и изводи относно получени доходи и направени разходи съдът е приел, че нетният доход на въззиваемите за проверявания период, формиран като разлика между постъпленията от доходи, приходи или източници на финансиране /включващи получените суми от социални помощи в размер на 2 660 лева и 14 393.90 лева от продажбата на притежавания от преди брака от Г. Х. недвижим имот/ и обичайните и извънредните разходи /80 359.02 лева разходи за издръжка, 36 641.50 лева разходи за задгранични пътувания и 280.18 лева банкови такси/ е в размер на минус 100 226.80 лева.

Приети са за неоснователни доводите на въззиваемите, че като доход следва да бъдат включени и постъпилите суми чрез системите за бързо разплащане У. Ю. и M. G.. Посочил е, че основание за така извършените преводи не е посочено в настоящия процес. Прието е, че същите не могат да бъдат третирани като приход от дейност или друг източник на финансиране, изброени макар и неизчерпателно в разпоредбата на §1 т. 4 ДР на ЗОПДНПИ /отм./, именно поради неустановяне на основанието за получаването им. А съгласно чл.1 ал.2 от ЗОПДНПИ всяко имущество, за което не е установен законен източник на придобиването му е незаконно придобито имущество. Съдът е приел, че определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл.35 т.6 от ЗДДФЛ не означава, че е законен, че не го прави законен и последващото плащане на дължимия върху него данък. Поради това според съда и тези парични постъпления следва да бъдат отнесени към размера на придобитото от въззиваемите имущество, но не и към дохода по §1 т.4 от ДР на Закона.

Въззивният съд е приел, че стойността на придобитото имущество е 401 401.52 лева, формирана от стойността на придобития по нот.акт № 71/2010г. апартамент и леките автомобили /общо 91 300 лева/, начислените по банковите влогове лихви /7 299.58 лева/ и получените от трети лица преводи, намалени със стойността на преобразуваното имущество /302 801.94 лева, получена като от сумата 388 501.94 лева е извадена сумата от 85 700 лева, представляваща стойността на придобитите апартамент и МПС, без л.а. ВАЗ и Форд "Моднео", тъй като към момента на придобиването на последните две няма установени по делото извършени преводи/. В стойността на имуществото не е включен недвижимият имот в [населено място], придобит през проверявания период въз основа на изтекла придобивна давност, тъй като плащането на цената е извършено преди началния момент на проверката и законността на средствата за това не е предмет на същата.

Формиран е извод, че несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 501 628.32 лева, което е значително по см. на §1 т.7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на проверката/. Прието е, че значително ще е несъответствието, дори и в хипотезата на уважаване на възраженията на въззиваемите за неприложимост на Наредбата за служебните командировки и определянето на нетния доход без разходите за задгранични пътувания /в този случай същото ще е на стойност 464 986.82 лева, което е над законово определения размер от 250 000 лева/. Поради това е прието, че придобитото имущество, за което не е установен законен източник за придобиването му подлежи на отнемане.

Прието е, че въззиваемите не са ангажирали доказателства, установяващи твърденията им за получени доходи от дарение вр. покупката на л.а. "ВАЗ", както и реализирани доходи от осъществявана от Р. Х. трудова дейност в чужбина вр. придобиването на л.а. "Форд-Мондео". Н. им доход за годините на придобиването им /2006г. и 2007г./ е отрицателна величина, поради което за придобиването им също не е установен законен източник. За останалата част от имуществото не се оспорва, че съставлява сумите от получените преводи, част от които са вложени в закупуването на недвижим имот и МПС, и по банкови депозити.

При тези съображения относно средствата, с които е придобито притежаваното от въззиваемите имущество съдът е извел извод, че исковете за отнемане на апартамент № 2, находящ се в [населено място], общ. Р., обл. Р., [улица], представляващ апартамент № 2, със застроена площ 91,65 кв. м., с идентификатор 61710.505.2366.1.2, ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 2,74 кв. м., ведно с 2,51% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, както и 15,69/626 идеални части, равни на 15,69 кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 61710.505.2366 по кадастралната карта и кадастралните регистри, както и лек автомобил марка "ВАЗ", модел "2101", с per. [рег.номер на МПС], лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео", с peг. № PP 0352 AH и лек автомобил марка "БМВ", модел "530Д", с per. № PP 9310 AP са основателни.

Прието е, че на основание чл.70 ЗОПДНПИ /отм./ основателна е и исковата претенция за отнемане на сумата от 7 000 лева, претендирана като пазарната стойност на отчуждения лек автомобил марка "БМВ", модел "525Д", с peг. № PP 9358 AP. Претендираната сума не надвишава определената в С. пазарна цена към момента на отчуждаването и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът подлежи на уважаване в този размер.

Прието е, че претенциите за отнемане на суми по банковите сметки на въззиваемите, при съобразяване заключението на ССЕ досежно установените вноски и начислени лихви и претендираната сума от въззивника, следва да бъдат уважени в следните размери:

• за сумата в размер на 3 051.36 лева, представляваща установения от ССЕ размер на парични средства по разплащателна сметка № 14795277 в „Банка ДСК" ЕАД /направени вноски в размер на 3 050.15 лева и начислена лихва от 1.21 лева/. За горницата над тази сума до предявения размер от 3 740,15 лв. искането е неоснователно;

• за сумата в размер на 11 371.78 лева, представляваща парични средства по спестовен влог № 17038051 в „Банка ДСК" ЕАД /установена вноска, която не е трансформирана в размер на 8 770.50 лв. и начислена лихва от 2 601.28 лева. За горницата до предявения размер от 11 827,85 лв. искането е неоснователно;

• за сумата в претендирания размер на 6 509,75 лева, представляваща левова равностойност на парични средства по спестовен влог № 17337668 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 6 509.75 евро и начислена лихва от 9.75 евро;

• за сумата в претендирания размер на 30 267.69 лева, представляваща парични средства по срочен депозит № 14795328 в „Банка ДСК" ЕАД /установени вноски в общ размер на 29 920 лева и начислена лихва от 347.69 лева/;

• за сумата в претендирания размер на 80 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15029344 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва/;

• за сумата в претендирания размер на 919,52 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15112011 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 1.10 лв. и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска от 9 000 лева/;

• за претендирания размер на 1 000 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15203802 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.71 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 8 002.29 лева/;

• за претендирания размер от 97 лева, представляваща парични средства по срочен депозит № 15347261 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 21.36 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 7 003 лева/;

• за претендираната сума в размер на 2 500 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15523945 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0.88 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 6 924.36 лева/;

• за претендираната сума в размер на 2 425,39 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15614505 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,15 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 4 425.24 лева/;

• за претендираната сума в размер на 150 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15638994 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва от 0,14 лева и нетрансформирана в друг депозит част от първоначална вноска в размер на 2 000/;

• за претендирания размер от 1 850,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 15695252 в „Банка ДСК" ЕАД /вноска от предходни влогове и лихва в размер на 0.01 лв./;

• за претендираната сума в размер на 206,04 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16013356 в „Банка ДСК" ЕАД /нетранформирана в друг депозит част от вноска в размер на 30 000 лева и начислена лихва от 205,35 лева/;

• за претендираната сума в размер на 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16292551 в „Банка ДСК" ЕАД;

• за претендирания размер от 102,50 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16416364 в „Банка ДСК" ЕАД /начислена лихва върху трансформирана в друг депозит вноска от 30 000 лева/;

• за сумата в размер на 30 552,61 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903149 в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 30 423.31 лева и начислена лихва от 129,30 лева/.

• в претендирания размер от 2 753,04 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16530263 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 2735 евро и начислена лихва от 18,04 евро;

• в претендирания размер от 5 078,15 лв., представляваща парични средства по срочен депозит № 16903254 в „Банка ДСК" ЕАД /трансформирана вноска от предходен депозит, ведно с лихва по него - 5 056.66 лева и начислена лихва 21,49 лева/;

• за сумата в претендирания размер на 14 777,58 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 16903306 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

• за сумата в размер на 58,16 лв., представляваща левова равностойност на парични средства по срочен депозит № 17400735 в „Банка ДСК" ЕАД, ненадхвърляща остатъка от нетрансформираните средства в друг депозит;

• в претендирания размер от размер на 16 225,82 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № 17530220 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 9 200 евро и начислена лихва;

• за претендираната сумата в размер на 10 029,17 лв., представляваща левовата равностойност на парични средства по срочен депозит № 18014574 в „Банка ДСК" ЕАД, доколкото същата не надвишава левовата равностойност на установения размер на направената вноска от 10 000 евро и начислена лихва;

• за претендирания размер от 500 лв., представляваща парични средства по разплащателна сметка в лева в „А. Б. България" АД, която сума не надвишава установения от вещото лице размер на вноските /850 лв./.

Съдът е приел за основателно и искането за отнемане от въззиваемата Г. Х. на сумата от 25 010.56 лева, представляваща направена след сключването на брака вноска по срочен депозит № 18698799 в "Банка ДСК" ЕАД и начислена по нея лихва, с неправилно посочена в петитума на исковата молба друга банкова сметка. Прието е, че се касае за фактическа грешка, доколкото изрично в обстоятелствената част е формулирано основание и твърдение за отнемане на тази сума, с вярно посочване на банковата сметка, по която е внесена.

Въззъвният съд е приел за ирелевантно за основателността на тези претенциите за отнемане на горните суми е наличието им по процесните банкови сметки към настоящия момент. Прието е за безспорно е, че на отнемане по реда на ЗОПДНПИ подлежи притежаваното налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, но на основание чл.72 от Закона, ако същото липсва или е отчуждено се присъжда неговата равностойност, а при преобразуване се отнема преобразуваното имущество /чл.70/. Затова и при установено подлежащо на отнемане имущество, елемент от което са и парични средства /§1 т.1 от ДР/, ако същите липсват, то се отнема тяхната равностойност.

Относно претенцията за отнемане на сумата от 193 501.83 лева, претендирани като непреобразуваната в друго имущество част от получените преводи, съставляваща разлика между получените по преводите суми и преобразуваното имущество, в това и чрез направени банкови вноски, съдът, отчитайки приетите за установени размери на постъпилите суми от тях през проверявания период /388 501.94 лева/, стойността на преобразуваното имущество, придобито с тези постъпления /85 700 лева/ и размера на направените вноски /234 483,91 лава, без личната вноска от 10 000 лева, за която не се твърди, че е част от преводите/ е приел, че искането е основателно до размер на сумата от 48 318.03 лева. За горницата над тази сума искът е неоснователен.

С оглед частичното несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на ОС - Разград е прието, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която исковите претенции са отхвърлени до посочените по-горе имущества и суми и вместо отменената част исковите претенции следва да се уважат в тази част. В останалата отхвърлена част на предявените искове първоинстанционното решение е потвърдено.

По правните въпроси:

Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението.

С решение № 193/04.07.2011 г. по гр.дело №1649/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК ( чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК отм.) указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията на касационната инстанция са задължителни в равна степен, независимо от това дали като касационна инстанция се произнася Върховният касационен съд, или апелативният съд, когато разглежда касационна жалба срещу въззивно решение на окръжен съд по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение съгласно § 2, ал. 3 ПЗР ГПК .Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение - кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивния съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивния съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди.

Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. С въззивното решение при новото разглеждане на делото съдът е съобразил указанията, дадени в отменителното решение № 200/14.02.2019 г. по гр.дело № 4143/2017 г. на ВКС, III г.о. при първото по ред разглеждане на делото от ВКС.

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението.

С т.решение № 1/04.06.2020 г. по гр.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С обжалваната част от въззивното решение съдът не се е отклонил от тази практика на ВКС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението.

С решение № 170/29.11.2018 г. по гр.дело № 3957/2017 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд е такъв по съществото на спора; непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Поради това и въззивната инстанция, както първата, трябва да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, и да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той следва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и всички доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС.

Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението.

С т.решение № 4/18.05.2023 г. по т.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че: 1. Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. 2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Правният въпрос е разрешен в отклонение от тази практика на ВКС.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение