Определение № 265 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 2669/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М. от [населено място], приподписана от адв. М. С., срещу определение № 349 от 29.05.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 369/2024 г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено определение № 1448 от 15.04.2024 г. по т. д. № 668/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-8 състав. С първоинстанционното определение е върната исковата молба на А. Б. М., с която са предявени иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Рентал Хаус и Яхт“ ООД и искове с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК срещу В. В., и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в т. ч. и на правилата, обезпечаващи разпределението на делото на случаен принцип в производството пред първата инстанция и разглеждането му от безпристрастен съд. Поддържа се, че постановеният от инстанциите по същество правен резултат, неблагоприятен за частната жалбоподателка, не е съобразен с представеното по делото определение № 1526 от 21.05.2024 г. по ч. н. д. № 1874/2024 г. на Софийски градски съд за образуване на досъдебно производство във връзка с „незаконната публична продан от 2017 г.“ в полза на адв. В. В., по повод на която са предявени исковете по прекратеното дело, и с определение по ч. т. д. № 200/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е отменено определение на Апелативен съд - София по ч. гр. д. № 3219/2023 г. за потвърждаване на предходно определение на Софийски градски съд за прекратяване на производството по исковете и делото е върнато на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид наведените в жалбата оплаквания, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове. С жалбата е представено „Изложение на касационни основания“, в което като основания за допускане на касационно обжалване са посочени постановяване на въззивното определение „в нарушение на императивни норми на закона и пълно пренебрегване на чл.22, ал.1, т.6 ГПК във вр. чл.9, ал.1 ЗСВ“, противоречие на определението с практиката на ВКС в цитирани съдебни актове и тълкувателни решения, неправилно отричане на правния интерес от водене на искове по чл.124 ГПК вр. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ при наличие на „нови обстоятелства с престъпен елемент“ и „тотално погазване на определение № 619/15.03.2024 г. по т. д. № 200/2024 г. на ВКС, ІІ т. о.“. В изложението са формулирани „касационни въпроси“, определени от жалбоподателката като значими „за истината и за точното прилагане на закона“: „ 1. Представлява ли основание за отвод по реда на чл.22, ал.1, т.6 ГПК участието на председател на съдебен състав, избран ръчно с протокол, без заповед на председателя или друг писмен документ, удостоверяващ неговата легитимация в процеса, с оглед разрушеното доверие и субективизъм, съпътстващи проявеното бездействие по насрочване и действие за прекратяване при наличие на нововъзникнали факти, данни, доказателства и обстоятелства с престъпен характер, които са несъмнено съотносими към предмета на защитното търговско производство, но съдът ги е изключил от преценка; 2. Допустимо ли е едно и също исково производство да бъде прекратявано два пъти от различни съдебни състави, встъпили в хода на производството, при наличие на вече проведено касационно производство, по което прекратителният акт е отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, които повторно са прекратени, вместо да продължат съобразно указанията на върховните съдии; 3. Допустимо ли е в условие на евентуалност при предявяване на иск по реда на чл.29 ЗТР предявяване на иск по реда на чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, доколкото се касае за възстановяване на право на собственост“. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на А. Б. М. и е прекратено образуваното по повод на нея т. д. № 668/2023 г., Апелативен съд - София е приел, че с исковата молба е предявен недопустим иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че вписаният в търговския регистър по партидата на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД апорт на Ѕ ид. част от недвижим имот (апартамент № 21 на [улица] [населено място]) е нищожен/недействителен и представлява несъществуващо обстоятелство. Недопустимостта на иска е мотивирана със съображения, че апортът съставлява специфичен производен вещно - прехвърлителен способ, с осъществяването на който се постига определена цел - увеличаване на капитала на търговско дружество, и по аргумент от чл.119, ал.2 ТЗ на вписване в търговския регистър подлежи увеличението на капитала като последица от извършения апорт, а не самият апорт. Поради това и с оглед на факта, че оспорваният апорт не подлежи на вписване и не е вписан в търговския регистър по партидата на посочения в исковата молба ответник „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, въззивният съд се е произнесъл, че за ищцата липсва правен интерес да иска установяване по съдебен ред на несъществуващо вписване на апорта, респ. че правен интерес би бил наличен за установяване несъществуващо вписване на увеличение на капитала на ответното дружество чрез непарична вноска, каквото искане не е формулирано от ищцата, въпреки дадените от първоинстанционния съд указания в изпълнение на определение № 619 от 15.03.2024 г. по ч. т. д. № 200/2024 г. на ВКС, ІІ т. о. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е съобразил, че с предходно определение № 3652 от 25.10.2023 г. по т. д. № 668/2023 г., потвърдено от въззивния съд, Софийски градски съд е върнал на основание чл.129, ал.3 ГПК исковата молба на А. М., с която е предявен иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ срещу „Рентал Хаус и Яхт“ ООД. С определение № 619 от 15.03.2024 г. по ч. т. д. № 200/2024 г. състав на ВКС, ІІ т. о., е допуснал касационно обжалване и е отменил определението на въззивния съд като е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията, дадени в мотивите на определението. В мотивите е посочено, че исковата молба не е била нередовна на основанията, заради които е върната, поради което неизпълнението на дадените по реда на чл.129, ал.1 ГПК незаконосъобразни указания не е довело до последиците по чл.129, ал.3 ГПК и прекратителното определение следва да бъде отменено. Същевременно е направен извод, че исковата молба е нередовна на друго основание, което не е констатирано от първоинстанционния съд - апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, а по аргумент от чл.119, ал.2 ТЗ вр. чл.119, ал.1, т.4 ТЗ в регистъра се вписва обстоятелството, представляващо внасяне на дела от капитала при неговото увеличение чрез непарична вноска. В съответствие с този извод е прието, че след връщане на делото на първоинстанционния съд той следва да осъществи съответните процесуални действия за отстраняване на посочената нередовност в петитума на исковата молба. В изпълнение на указанията, дадени с цитираното определение, с разпореждане от 26.03.2024 г. съдията - докладчик от Софийски градски съд е оставил исковата молба без движение и е предоставил възможност на ищцата да отстрани посочени в разпореждането нередовности, включително (т.2) да заяви какво е нейното искане до съда във връзка с предявения иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ - за признаване за установено, че вписаният апорт на Ѕ ид. част от апартамента на [улица] [населено място] е несъществуващо обстоятелство (в какъвто смисъл е искането, поддържано в исковата молба и в направените по повод на нея уточнения), или за признаване за установено, че вписаното увеличение на капитала на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД чрез внасяне на непарична вноска от нов съдружник е несъществуващо обстоятелство (какъвто според касационната инстанция е допусимият иск, от воденето на който ищцата има правен интерес). В срока за отстраняване на нередовности на исковата молба ищцата е депозирала молба с вх. № 42159/11.04.2024 г., с която по повод указанията в т.2 от разпореждането е уточнила, че повторно заявява, че с предявения иск по чл.29 ЗТР иска „съдът да признае със СПН, че апортната непарична вноска от описания в исковата молба недвижим имот се явява нищожна и недействителна по смисъла на закона, налице е вписване на несъществуващо обстоятелство поради факта, че апортът не е валидно възникнало обстоятелство и води до липса на правоприемство поради нелегитимност на вносителя на непаричната вноска поради противоречие с императивни норми на закона, по които нарушенията са безспорни и с елемент на престъпност“. С молбата са въведени множество твърдения и уточнения, които са неотносими към указанията на съда за уточняване на петитума на исковата молба в частта по иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ. Изхождайки от преценката, че въпреки уточнението първоначалният петитум на исковата молба за признаване за установено, че не съществува вписаното обстоятелство апорт, е останал непроменен, въззивният съд е направил извод, че предявеният иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ е процесуално недопустим, включително поради липса на правен интерес за ищцата да установява несъществуването на обстоятелство, което не подлежи на вписване и не е вписано в ТРРЮЛНЦ, а оттук - не би могло да бъде заличено като последица от евентуално решение за уважаване на иска. Въззивният съд е отбелязал изрично, че повторното връщане на исковата молба и прекратяването на производството по делото не влиза в противоречие с определението по т. д. № 200/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., доколкото е резултат от преценка за недопустимост на предявения иск, извършена след предприемане на процесуални действия от съда в изпълнение на указанията в определението и последвалите действия на ищцата по отстраняване на констатираната от касационната инстанция нередовност на исковата молба. Въззивният съд е установил, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството и по предявените от А. Б. М. против В. В., в условията на евентуалност спрямо иска по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК съответно за установяване правото на собственост на ищцата върху Ѕ ид. част от недвижимия имот, предмет на извършения апорт в капитала на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД, и за установяване неистинност на документ - пълномощно от 15.05.2017 г. След преценка на данните по делото въззивният съд е достигнал до извод, че първоинстанционният съд не е бил надлежно сезиран с искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК, тъй като с първоначално подадената от А. М. искова молба е предявен единствено иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ по отношение на апорта. Изложил е съображения, че съдържащите се в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за неистинност на пълномощното от 15.05.2017 г. и за липса на вещно - прехвърлителен ефект на апорта поради неговата нищожност/недействителност, съставляват част от обосновката на правния интерес от предявяване на иска по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, като няма формулиран петитум, свързан с тях; Изявлението на ищцата, че предявява в условията на евентуалност и иск по чл.124, ал.4 ГПК, е направено за пръв път в писмен отговор от 11.05.2023 г. и поради това както то, така и последващите уточнителни молби по делото, съдържащи искания за установяване право на собственост и на неистинност на пълномощното, по същността си представляват недопустими действия по предявяване на нови искове. Условно въззивният съд е посочил, че дори ищцата да е предявила надлежно и иск по чл.124, ал.1 ГПК, този иск е недопустим на основание чл.126, ал.1 ГПК с оглед висящото пред Софийски градски съд гр. д. № 4898/2020 г., образувано по предявен от А. М. против В. В. иск с правно основание чл.108 ЗС за защита на правото на собственост на ищцата върху същия спорен имот, по което е оспорена валидността на апорта. Относно иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК въззивният съд е приел, че дори да е предявен в производството по иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, ищцата няма правен интерес от поддържането му в това производство с оглед изложените от самата нея твърдения, че в защита на правото си на собственост е оспорила пълномощното от 15.05.2017 г. в производството по друго заведено пред Софийски градски съд дело - гр. д. № 4491/2019 г., и че е пропуснала да стори това по висящото пред същия съд гр. д. № 9960/2022 г. Становището на настоящия състав на ВКС по поддържаните от ищцата - сега касатор, А. Б. М. основания за допускане на касационно обжалване произтича от следното: Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК се допуска по правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалвания съдебен акт - решение или определение, ако по отношение на въпроса са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за преценката на доказателствата, не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне; Посочването на правния въпрос от значение за изхода по делото (чл.280, ал.1 ГПК) е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационен контрол допълнителни изисквания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В тълкувателното решение е проведено ясно разграничение между основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, въз основа на които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на обжалвания акт и преценката за тях се извършва само след допускане на касационно обжалване при осъществяване на същинския касационен контрол. Съобразявайки постановките в цитираното тълкувателно решение, съставът на ВКС приема, че доводите в изложението към частната касационна жалба за неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите по делото, релевантни за определяне на предмета на търсената и допустима съдебна защита, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, съставляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд определение и поради неотносимостта им към уредените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване не следва да бъдат съобразявани и обсъждани от касационната инстанция при селектирането на частната касационна жалба. Извън обхвата на дължимата преценка относно основанията за допускане на касационно обжалване са и твърденията, за „нововъзникнали факти от престъпен характер“, които според частната жалбоподателка не са взети предвид от инстанциите по същество и налагат разглеждане на предявените от нея искове. Първият въпрос в изложението, на който частната жалбоподателка се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съдържа твърдения за допуснато процесуално нарушение в производството пред първата инстанция, изразяващо се в разглеждане на делото и постановяване на определението за неговото прекратяване от съдия, по отношение на когото са били налице предпоставки по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отстраняване от делото - с оглед начина на разпределение на делото и процесуалните действия при водене на същото. Евентуалното нарушение на чл.22, ал.1, т.6 ГПК би било от значение за правилността на първоинстанционното определение, което не е предмет на производството по чл.274, ал.3 ГПК, и поставеният във връзка с него въпрос е извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Независимо от това следва да се отбележи, че твърденията за нарушаване на правилата за разпределение на делото в първата инстанция се опровергават от доказателствата по т. д. № 668/2023 г. на Софийски градски съд, от които е видно, че след постъпването му в съда делото е разпределено на съдия - докладчик, избран на случаен принцип чрез електронно разпределение с протокол от 06.04.2023 г.; Впоследствие делото е възложено за разглеждане на съдията - докладчик, постановил обжалваното пред въззивния съд определение за прекратяване, със заповед № РД-08-6636/14.09.2023 г. на председателя на Софийски градски съд на основание чл.86, ал.1 вр. чл.88 ЗСВ поради командироване на първоначалния съдия - докладчик във Върховен касационен съд. Несъгласието на частната жалбоподателка делото да бъде разглеждано от съдията - докладчик, определен с акт на административния ръководител на Софийски градски съд (при наличие на законовите предпоставки за издаването му), по съображения за „разрушено доверие и субективизъм, съпътстващи проявеното бездействие по насрочване и действие за прекратяване при наличие на нововъзникнали факти“ и т. н., не може да бъде основание въззивното определение да се допусне до касационно обжалване. Общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода по делото, не е изпълнено и по отношение на втория въпрос от изложението. Отговорът на въпроса дали е допустимо едно и също исково производство да бъде прекратявано два пъти от различни съдебни състави, встъпили в хода на производството, след като е проведено касационно производство и първоначалното прекратително определение е отменено, а делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, зависи от конкретните факти по делото. В случая, както е констатирал и въззивният съд, повторното прекратяване на исковото производство е резултат от поведението на ищцата - частен жалбоподател, която не е привела петитума на исковата молба в съответствие с указанията на касационната инстанция относно допустимия иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, от воденето на който тя има правен интерес с оглед целената защита срещу порочно вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника „Рентал Хаус и Яхт“ ООД. В съответствие с указанията, дадени от състава на ВКС, първоинстанционният съд е предоставил възможност на ищцата да уточни дали предявява иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство „увеличение на капитала на „Рентал Хаус и Яхт“ ООД чрез апортна вноска на Ѕ ид. част от апартамент № 21 на [улица] [населено място]“ или иска да се признае за установено вписването на несъществуващо обстоятелство, твърдяно в първоначалната искова молба и в последващите уточнителни молби - „апорт на Ѕ ид. част от апартамент № 21 на [улица] [населено място]“. В предоставения й срок ищцата е „заявила повторно“, че апортната непарична вноска на Ѕ ид. част от посочения недвижим имот е недействителна и нищожна по смисъла на закона и е налице вписване на несъществуващо обстоятелство. Съобразявайки направеното уточнение и становището на ВКС, изразено в мотивите към отменителното определение, че апортът като специфичен деривативен придобивен способ не подлежи на самостоятелно вписване в Търговския регистър, а в регистъра се вписва внасянето на дела от капитала при неговото увеличение чрез непарична вноска, първоинстанционният съд е преценил, че ищцата не е отстранила констатираната от касационната инстанция нередовност на исковата молба и че поддържаният иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ е процесуално недопустим, поради което е прекратил производството по делото. С оглед извършените от първоинстанционния съд и от ищцата процесуалните действия по повод указанията на касационната инстанция не би могло да се приеме, че делото е прекратено повторно в нарушение и в противоречие с определението на ВКС, ІІ т. о., по т. д. № 200/2023 г. Поради изложеното обсъжданият въпрос не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и е безпредметно да се анализира посочената във връзка с него практика на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, относим към решаващите правни изводи на въззивния съд за недопустимост на иска по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ - така, както е поддържан от ищцата след връщане на делото в първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Извеждането на правния въпрос, значим за изхода на производството по иска с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, от състава на ВКС е процесуално недопустимо - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което изключва възможността въззивното определение да се допусне до касационен контрол в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по този иск. Въпросът по т.3 от изложението е хипотетичен и не кореспондира с конкретен решаващ правен извод на въззивния съд, обусловил неблагоприятния за частната жалбоподателка изход по делото. Въззивният съд не е разсъждавал дали е допустимо при предявен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ да се предявят в условията на евентуалност и искове по чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, когато „се касае за възстановяване на право на собственост“. За да потвърди определението на първоинстанционния съд в частта, с която е прекратено производството по евентуалните искове с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, въззивният съд е направил извод, че такива искове не са предявени надлежно с първоначалната искова молба и че въвеждането им в хода на процеса с последващи уточнителни молби е процесуално недопустимо. Същевременно, макар и условно, въззивният съд се е произнесъл, че евентуалните искове са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като претендираните, съответно отричаните, с тях права и факти са предявени за защита в други по-рано образувани съдебни производства. Правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд при преценката на предпоставките за развитие на производството по исковете с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК, не може да бъде проверявана в стадия за селекция на частната касационна жалба. Несъответствието на поставения въпрос с изискването на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание въззивното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по евентуалните искове с правно основание чл.124, ал.1 и ал.4 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 369/2024 г. на Апелативен съд - София. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение