Определение № 186 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1881/2018 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№20208/29.11.2017 г., подадена от адвокат Н. Р. – процесуален представител на ищеца П. Б. Н. от [населено място], против въззивно решение №2079/02.10.2017 г. по гр.д.№2185/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 7 състав. С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение №6188/21.7.2016 г. по гр.д.№9052/2015 г. по описа на Софийския градски съд, I-16 граждански състав. В касационната жалба и изложението към нея, освен въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се иска и допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предложение трето ГПК(нова, ДВ, бр.87 от 2017 г.). При наличие на такова искане и на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно по следните съображения: С определение от 04.6.2018 г. по к.д.№10/2018 г., постановено на основание чл.17 от Закона за Конституционния съд, К. съд на Република България е допуснал „за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“, което налага спиране на производството по настоящото дело до постановяване на решение по него. Предвид на изложеното и на основание чл.229, ал.1, т.6, във връзка с чл.292 ГПК, вр. чл.17 от З., Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.