Определение № 428 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4821/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Л. Й., с адрес в [населено място], обл. К., представляван от адв. И. О., против въззивното решение № 260145 от 30 юни 2021 г., постановено по в.гр.д. № 273/2020 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, в частите му, с които се потвърждава решение № 68 от 24 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 19/2019 г. по описа на Районен съд Кюстендил, за предоставяне упражняването на родителските права върху децата И. Д. Й. и К. Д. Й. на майката Е. Р. Й., Й. е осъден да заплаща на децата си съответно по 160 и 200 лева месечна издръжка чрез тяхната майка и законен представител, отменено е първоинстанционното решение в частта, с която определената месечна издръжка следва да се заплаща от 25.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, и вместо това бащата е осъден да заплаща определената месечна издръжка считано от влизане на решението в сила, първоинстанционното решение е отменено в частта за определяне на лични контакти на бащата с децата и вместо това е постановено бащата да има право да взема при себе си с преспиване децата и след това да ги връща на адреса на майката всеки първи, втори и трети петък, събота и неделя от четните месеци на годината, както и всеки втори, трети и четвърти петък, събота и неделя от нечетните месеци на годината, като ги взема от 17:00 ч. в петъчния ден и ги връща в 18:00 ч. в неделния; режимът не се прилага по време на пролетната и лятната училищни ваканции, Великденските, Коледните и новогодишните празници, при което: бащата има право да взема при себе си децата и след това да ги връща в дома на майката за първата половина от пролетната ваканция – през четните години, както и за втората половина – през нечетните години, считано от 10:00 ч. на определения за първи ден, до 18:00 ч. на съответния последен ден от тази ваканция, а за начална и крайна дата на ваканциите се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерството на образованието и науката; бащата има право да взема децата при себе си всяка четна година за Великденските празници, считано от 19:00 ч. на последния работен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет, до 18:00 ч. на последния почивен ден, официално обявен за такъв с Постановление на Министерски съвет; както и всяка нечетна година – за Коледните празници, считано от 19:00 ч. на 23 декември до 18:00 ч. на 26 декември, а също и всяка четна година за Новогодишните празници, считано от 10:00 ч. на 29 декември до 18:00 ч. на 1 януари следващата година; бащата има право да взема децата при себе си по време на лятната ваканция за 30 дни непрекъснато или два пъти по 15 дни, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като и двамата родители се задължават да се уведомяват взаимно всяка година не по- късно от 1 юни на текущата година за планирания график на вземане на децата, а в случай, че до 1 юни на текущата година страните не са договорили график, бащата има право да вземе децата два пъти за по 15 дни, както следва: от 1 юли до 15 юли и от 1 август до 15 август; за начална и крайна дата на лятната ваканция се считат официално обявените дати на интернет страницата на Министерство на образованието и науката. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на касатора е присъдена държавна такса. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Произволен, немотивиран и в противоречие с константната практика бил изводът на съд, че и двамата родители имат нужните качества, за да отглеждат и възпитават децата; не са формулирани ясно и категорично основанията за предпочитането на майката като родител, комуто да се възложи упражняването на родителските права. Съдът е приложил единствено критерия ниската възраст на децата, а „спецификата на случая“ не е придружена с аргументация. Съдът не е съобразил най-добрия интерес на детето според легалната му дефиниция в § 1, т. 5 ДР от Закона за закрила на детето. Твърди се, че съдът не е мотивирал решението си, не е обсъдил задълбочено установените обстоятелства и не е дал отговор на оплакванията и съображенията във въззивната жалба; не са обсъдени и събраните във въззивното производство гласни доказателства, даващи сведения за поведението на децата и родителите; не е обсъдено и обстоятелството, че майката живее под наем в гарсониера, а бащата обитава къща с всички удобства за децата; бащата е подпомаган в отглеждането на децата от съжителката си и своя баща; не е съобразено желанието на детето И. да продължи да живее с баща си; децата са отлично обгрижвани от бащата и постигат добри резултати в развитието си. Оспорва се основаването на решението на съда върху психиатричната експертиза, без да се съобрази психологичната такава. Подчертано е, че съдът е пренебрегнал данните за моралните качества на майката и нейните лекомислени обвинения срещу бащата, както и за липса на данни бащата да пречи на контактите на майката с децата. Изложени са подробни съображения в полза на виждането, че бащата е родителят, който следва да бъде предпочетен да упражнява родителските права върху децата, съобразно критериите, дадени с ППВС № 1/1974 г. По отношение на издръжката се поддържа, че от момента на фактическата раздяла на съпрузите до сега бащата изцяло е поел грижата за децата и е осигурил всичко необходимо за техните потребности, включително финансово. Касаторът настоява на майката да се определи разширен режим на виждане на децата. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетно се поддържа и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответницата Е. Р. Й., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. З., в отговор оспорва касационната жалба и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. За да постанови решението в обжалваните му части, въззивният съд е взел предвид следното: страните по спора са родители на малолетните И. и К.; семейното жилище е собственост на дядото по бащина линия, който също живее в имота; по време на съвместното им живеене, майката полагала грижи за децата, а бащата бил повече ангажиран в работата си; след раздялата на страните, при отглеждане на децата помага съжителка на касатора; родителите си разпределили грижите за децата по 15 дена на месец, но имало случай, в който майката поискала децата да бъдат взети по-рано заради нейни служебни ангажименти; учители на децата, разпитани като свидетели, са посочили, че бащата подпомага детето И. при допълнителните проекти и детето няма затруднения в онлайн обучението, когато е при баща си, бащата се интересува от детето, а детето К. има съществен прогрес в състоянието си, като бащата всеки ден носи специална безглутенова храна, бащата се интересува от детето. Детето К. е с експертно решение на ТЕЛК и с висока степен на зависимост от майката. Според изслушаната психиатрична експертиза, детето К., по отношение на когото е установено психично разстройство от аутистичния регистър, остава постоянно свързано с майката в нейно присъствие, тя е в ролята на постоянен обект „утешител“, което е характерно за децата с аутистични проблеми; присъствието, по-ясните и строги инструкции на бащата структурират детето, но при фрустрация на средата и когато майката липсва, детето остава и търси успокоение в сестра си И.. Експертът установява различен стил на родителстване – у майката подкрепящ и партниращ, при което децата се чувстват емоционално спокойни и сигурни в нейно присъствие, а у бащата доминантен, дисциплиниращ стил, с изисквания правила, инструкции, които децата спазват, но остават по-тревожни поради променената семейна система предвид липсата на майката като емоционална подкрепа. Сочи се и неизградената представа у И. за фигурите и ролите в семейството и то при наличието на алтернативна фигура, която се конкурира с майката в полагане на грижи за децата. Изслушаната психологична експертиза допълва, че в присъствието на майката И. се чувства разтоварена от грижите за брат си, децата определят връзката с майката като емоционално и социално комфортна в по-висока степен от емоционалната връзка с бащата. Независимо, че К. няма развита комуникативна реч, той ясно показва висока степен на емоционална привързаност към сестра си и майка си, като състоянието му изисква активност по отношение на професионална интервенция, въвеждане на правила и структуриране на поведението му с активната намеса, споделена и от двамата родители. Вещото лице сочи, че желанията на децата се определят не от условията и комфорта на средата, а от емоционалните връзки, които са важни за личностното им развитие. Децата „не проектират“ емоционална привързаност към алтернативната женска фигура в живота им. От последния социален доклад се установяват битовите условия в жилищата на двамата родители, финансовите им възможности и разширения роднински кръг. Не е констатирано родителско отчуждение, но у детето И. има конфликт на лоялност. Двете деца имат силна емоционална връзка помежду си. Родителите от друга страна не общуват дори по въпроси, свързани с децата. В производството са постановени привременни мерки, като местоживеенето на децата е определено в дома на бащата, а на майката е определен режим на лични контакти. Съдът приема, че и двамата родители имат нужните качества, за да отглеждат и да възпитават децата. Съобразявайки представените експертни заключения и наблюденията в тях за децата, е счетено, че майката следва да носи родителските права с оглед спецификите на случая. Акцентирано е върху заболяването на малкото дете, налагащо по-голяма емоционална ангажираност на единия родител, като майката в дълъг период след раждането на детето е била основният обгрижващ непрекъснато детето, поради което е констатирана естествена значима привързаност към нея от страна на детето; майката реално оценява емоционалната връзка между децата и реакциите й са характерни за майчинската роля емпатия и повишена протективност в родителския стил по отношение на К.; при майката И. се чувства спокойна и разтоварена от задължението да контролира поведението на брат си така, че то да отговаря на наложените очаквания от възрастните. С оглед ниската възраст и посочената специфика на случая, съдът приема, че на настоящия етап от развитието на децата приоритет следва да има емоционалното им съзряване, елиминиране на възможността за подмяна на родителстването на майката, които експертите определят като рискови за емоционалното състояние и поведение на децата. Съдът подчертава, че с този подход не се елиминира ролята на бащата като носител на по-авторитарен ролеви стил на поведение, основно налагащ правила и норми при общуването, тъй като е безспорно неговото значение като фактор, водещ до постепенното възприемане на наличните стандарти и норми; заинтересоваността му към образователния процес, както и ангажираността му за хранителния режим на по-малкото дете, следва да се адмирира, но тези значими нужди в процеса на възпитание могат да се включат и чрез разширен режим на контакти с него (изрично посочен), както и при постепенното преодоляване на различията между съпрузите – до достигане на адекватно партниране при обгрижването на децата; грижата за децата, особено през времето, когато родителите са на работа, до голяма степен се поема от съответното учебно заведение, а при нужда – и от специализирани институции. По отношение на издръжката е прието, че първата инстанция е съобразила нуждите на децата, включително по-големите разходи за потребностите на по-малкото дете, като се коригира началната дата, от която издръжката се дължи. Касационният съд приема, че не се обосновава наличието на основание за допускане на касационното обжалване. Поставят се въпросите: налице ли е незаконосъобразност в обжалваното решение поради противоречието му с ППВС № 1/1974, и задължен ли е съдът да направи комплексна преценка на всички обстоятелства от значение за определяне това кому да бъдат предоставени родителските права; при извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 СК и по § 1, т. 5 ДР ЗЗДет, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази промяна и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето, макар и те да са споделени само на индивидуална среща със социален работник; следва ли съдът да предостави упражняването на родителските права на майката, обосновавайки своето решение само по един от всички критерии, изброени в ППВС № 1/1974, раздел II, б. „ж“ – възраст на децата, и винаги ли, когато децата са в ниска възраст, би следвало да бъдат предоставени на майката, без оглед на останалите факти и обстоятелства, които са събрани като доказателства по делото. Касаторът твърди, че дадените от въззивния съд разрешения в случая са в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 58 по гр.д. № 6073/2013 г., IV г.о., решение № 110 по гр.д. № 327/2018 г., IV г.о., решение № 215 по гр.д. № 1325/2010 г., III г.о., решение № 334 по гр.д. № 2202/2015 г., IVг.о., решение № 39 по гр.д. № 3857/2017 г., IV г.о. Поставените от касатора въпроси са били предмет на изобилна съдебна практика, поради което не се налага обсъждането им в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК е бланкетно. След служебната проверка на обжалваното решение касационният съд намира, че не са налице основания да се приеме, че то е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно. В постоянната практика на ВКС, израз на която са и посочените съдебни решения, включително и на настоящия съдебен състав, се приема че изброяването на критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителските права, дадени в ППВС № 1/1974 г., е примерно, каквото е и изброяването в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Изброените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Безспорно е, че съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в закона или постановлението обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого от родителите децата да живеят и кому да се възложи упражняването на родителските права. Независимо дали съдът се основава според особеностите на случая само на законово закрепените обстоятелства или на примерно изложените критерии в постановлението, той дължи да изложи мотиви защо дава приоритет на едни или други от тях, водейки се от интереса на децата съобразно определянето му в ЗЗДет. Именно с цел охрана на този интерес съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица при отглеждането на децата, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът обсъжда всички значими за случая обстоятелства поотделно и в съвкупност и обосновава как те се отнасят към интереса на детето, при което полът и възрастта на децата не могат да са единствено решаващи в съответната преценка. Желанието на детето следва да се съобразява, но не е водещо за окончателния извод на съда. В разглеждания случай не се констатира отклонение от сочената практика на ВКС. Не е вярна тезата на касатора, че единственото основание, счетено за първенстващо в преценяваните отношения, е възрастта на децата. Напротив – след подробно съобразяване на всички доказателства по делото, съдът е приел, че съвкупността от обстоятелствата води до необходимостта родителските права да бъдат непосредствено упражнявани от майката с оглед нейната роля и значимост за децата в конкретната житейска ситуация за емоционалното им съзряване. Съобразени са особените нужди на по-малкото дете от непосредствени грижи от страна на майката заради заболяването му, както и значението на присъствието на майката за ненатоварването на по-голямото дете с несвойствени за възрастта му грижи за по-малкото, когато последното има необходимост от контрол, успокояване, внимание и приласкаване. Съдът е отчел още и възможността майката да бъде заменена в ролята си от друго лице. Всичко това съдът е подвел под общата фраза „специфика на случая“, но изводите му ясно могат да бъдат обосновани с разгледаните подробно данни по делото. Същевременно, съдът не е отрекъл изключителната ангажираност на бащата в отглеждането и възпитанието на децата, нито е порицал възпитателския му стил, като е счел, че разширеният режим на виждане с децата ще компенсира до голяма степен естествената нужда на децата да приемат и се радват на общуването, насърчението и всеотдайните бащински грижи. От посочените по-горе критерии, очевидно бащата има превес по отношение на жилищните условия и подкрепящата среда, но съдът е счел интересът на децата в случая да налага отглеждането им от майката на този етап заради особените нужди на децата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,