Определение № 381 от 21.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Т.-М. от[населено място] срещу решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 270/2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2009 г. по гр. д. № 336/2006 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу В. К. негаторен иск за премахване на поставената от ответника ограда, в частта, с която навлиза и завзема площ от улицата тупик, с което препятства достъпът на касаторката до имотът й, осигурен от нея. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че ответникът с поставянето на ограда по уличнорегулационната линия и страничната не е завзел част от улицата тупик, с което да създава препятствие за ищцата. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на общите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е допустима. За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното: За да отхвърли иска съдът е приел, че по делото не е установено ответникът да е поставил ограда по уличната регулационна линия на имота и една от страничните така, че да е навлязъл в улицата тупик, създадена с регулационния план с цел осигуряване достъп до имота на ищцата УПИ V-1570 в кв. 194 по плана на[населено място] и съседния на него имот на ответника УПИ VІ-1569 в с същия квартал и населено място. Изводите са основани само на единичната и тричленна експертизи, последната приета от въззивния съд, която е подписана с особено мнение от в. л. Т.. Той е извършил оглед и измерване на място в присъствието на страните и другите вещи лица и е установил, че ответникът е придобил право на строеж, а след това и закупели имот с площ от 638 кв. м. При изграждане на ограда на имота си е навлязъл в улицата тупик, с което е завзел част от нея с плащ от 69 кв. м., която част има триъгълна форма и е отразена в червено на Скица № 2 към изготвеното от него особено мнение и поради поставяне на ограда, препятства ползването на улицата от ищцата. В резултат на това владеният от него терен е с площ от 707 кв. м. С това се стеснява улицата тупик й по нея не може да се премине с автомобил. По делото са приети като доказателства констативен протокол № 12- 4 от 09.09.2005 г. (л. 78 по гр. д. № 270/09 г. на П. ОС) с който е дадено предписание оградите на парцелите да се поставят по уличнорегулационната линията трасирана от оторизирана фирма, писмо № ПК-1658-00-144 от 09.11.2008 г. на Д. – строителен надзор адресирано до началника на регионална дирекция строителен контрол П. (л. 79 на с. д.), писмо № АБ-94-00-759 от 16.09.2005 г., които съдържат сведение за това дали оградата в имота на ответника е поставена по регулационната линия и съобразно направеното трасиране на дворищно-регулационната линия от 12.07.2005 г. и които не са обсъдени. Съдът е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на имот, тъй като не е представила договора от 28.04.1998 г., с който общината й е предоставила право на строеж. Представила е само констативен нот. акт за собственост на сградата, построена в имота на основание отстъпеното й право на строеж. С това също е мотивирал извод за неоснователност на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че с решението си въззивният съд е разрешил процесуални въпроси от значение за изхода на спора: 1. следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна; 2. следва ли съдът в изпълнение на служебните си задължения да постави допълнителни задачи на експертизата, когато основният въпрос по делото, от значение за изхода на спора, е останал неизяснен с първоначално изготвената експертиза. Разрешил е и материалноправен въпрос от съществено значение за решаващите му изводи - може ли да се защити с негаторен иск по чл. 109 ЗС ограниченото право на ползване върху УПИ. Основателно е твърдението, че разрешенията на поставените въпроси са дадени в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз и в ТР № 1 от 4.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК и с трайната практика по прилагане нормата на чл. 111 ЗС, поради което е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.