Определение № 100 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано частна касационна жалба на [фирма] против въззивно определение № 15074 от 05.10.2011 г. по ч. гр. дело № 10607/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 21.03.2011 г. за прекратяване на производството по гр. дело № 2358/2011 г. на Софийски районен съд, поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК за вземане в размер на 326,75 лв., представляващо сбор от съдебни разноски направени в производство по издаване на заповед за изпълнение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната касационна жалба процесуално недопустима. Според разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, редакция ДВ бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, приложима и за производството по частните жалби (чл. 278, ал. 4 ГПК), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Разпоредбата е процесуална и приложима незабавно по отношение висящите производства към датата на влизане в сила на правната норма. Касационната жалба е насочена против определение, с което е прекратено производство по иск за парично вземане с цена под 5000 лв. - съдебен акт изключен от обхватна на касационния контрол. Като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.