Определение № 1076 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2023 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 3709 от 19.04.2023 г., подадена от Д. Д. З. чрез адвокат П. М. от АК – П. против въззивно Решение № 98 от 14.03.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 738/2022 г. на ОС - Пазарджик, І гр.състав. Ответникът по касация Л. Р. И. е подал отговор на жалбата чрез адвокат И. Г. от АК – П.. Счита, че отсъства основание за допускане на обжалването. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 1119 от 17.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1235/2022 г. по описа на РС - Пазарджик, в неговата обжалвана част, с която Д. Д. З. е осъден да заплати на Л. Р. И. сумата 4 800 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от Л. Р. И. в резултат от извършено на 06.06.2020 г. в [населено място], обл. П. от Д. Д. З. престъпно деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за извършването на което З. е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 461/2022 г. по описа на РС - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата 4 800 лв. до пълния претендиран размер от 12 000 лв., а искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лв. е уважен изцяло. Въззивният съд е съобразил, че с протоколно определение от 11.04.2022 г. по НОХД № 461/2022 г. по описа на РС - Пазарджик е одобрено постигнатото между РП - П. и Д. Д. З. споразумение, по силата на което ответникът (понастоящем – касатор) се е признал за виновен в това, че на 06.06.2020 г. в [населено място], обл. П. е причинил на Л. Р. И. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно счупване на тялото на долната челюст в дясно. Увреждането осъществява медико-биологичния признак „счупване на челюстта“ - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. „б“ НК е осъден на „пробация“ при следните мерки за контрол и въздействие по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК: Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от 10 месеца, както и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. Травматичните увреждания се потвърждават и от приетата по делото медицинска документация, вкл. издадените епикризи от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив. Анализирани са събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Ф. Х. (приятелка на ищеца), М. И. С. (съсед на ищеца), Б. Я. (очевидец на деянието), Т. К. и В. Я.. Установено е, че непосредствено след инцидента ищецът не се чувствал добре (изпитвал силни болки в челюстта), устата му кървяла. Оплакванията от болки в челюстта продължили около 2-3 месеца след инцидента, 1 месец от които бил с поставена шина и имал затруднения с храненето. През този месец се хранил с помощта на сламка, отслабнал близо 10 килограма, имал смущения в съня. Наложило се да бъде направена операция в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив, което било свързано със закупуването на медикаменти и допълнителни средства за транспорт. Ищецът престоял в болницата около седмица след операцията, след което бил изписан за домашно лечение. Поведението му се променило след инцидента, същият станал затворен и уплашен, ограничил социалните си контакти. Самият конфликт между страните възникнал поради това, че ответникът помолил ищеца да му направи място, за да седне до него на масите пред магазина в [населено място], а ищецът отказал грубо. Бидейки в нетрезво състояние, ищецът започнал да псува ответника и да се държи агресивно към него, както и се опитал да удари З. с бутилка от бира. Последният, за да се защити, го бутнал с дланта си в областта на лицето, като И. паднал на земята. След като се изправил, И. продължил да псува и обижда З., който се оттеглил към дома си заедно със свид. К.. По оплакването във въззивната жалба на ответника, че по делото не е доказана причинно-следствената връзка между извършеното деяние и продължителността на периода, в който са претърпени болките и страданията от пострадалия ищец е прието, че ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Приложение намира разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд (в случая – споразумението, одобрено по НОХД № 461/2022 г. по описа на РС - Пазарджик) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда да съобрази присъдата относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 ГПК, присъдата се ползва със силата на пресъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. По тази причина е прието за доказано, че ответникът е извършил престъпното деяние, вината му, претърпените вреди и причинно-следствената връзка. Вредите категорично са установени от описаните травматични увреждания в приетата по делото медицинска документация, вкл. издадените епикризи от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД- гр. Пловдив. Въз основа на тези документи е прието, че ищецът И. е претърпял описаната средна телесна повреда. Относно срока за възстановяване на пострадалия са кредитирани показанията на свид. Ф. Х. по съображения, че кореспондират с документите за двукратното постъпване на ищеца за лечение в Клиника по ЛЧХ при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Първият път (от 09.06.2020 г. до 14.06.2020 г.) за обективното му състояние е описано ограничено отваряне на устата, патологична подвижност и силна палпаторна болезненост в областта на ъгъла на дясната челюст отляво и в областта на премоларите отдясно. Извършена е оперативна интервенция под местна анестезия, като са поставени стандартни метални шини на горна и долна челюст. Осъществена е междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга. Посочено е, че е изгубена временно трудоспособност от страна на И.. Впоследствие ищецът отново е лекуван в Клиниката по ЛЧХ към УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в периода от 08.07.2020 г. до 10.07.2020 г. Отново е извършена оперативна интервенция под местна анестезия, при която е премахнато фиксиращото устройство. Изложеното в двете епикризи е преценено като достатъчно, за да се приеме, че търпените болки и страдания от страна на ищеца са за много по-дълъг период от 2-3 седмици, което подкрепя показанията на свид. Ф. Х.. Последните са кредитирани в тяхната цялост. Свид. С. е съсед на пострадалия, а не живее на съпружески начала и в домакинството му, което означава, че тя не винаги е имала преки контакти с него и е логично да не бъде прецизна в посочения от нея срок. По тези съображения констатираното несъответствие не се отразява на извода относно продължителността на периода, в който ищецът е търпял болки и страдания - 2-3 месеца след инцидента. По съображения, черпени от разпоредбата на чл. 300 ГПК не са споделени и доводите на ответника, че в досъдебното производство се съдържат данни за това, че след като З. е нанесъл удара си върху ищеца, последният е продължил да пие и пуши и дори да си говори с останалите, което сочело за една не особено голяма интензивност на нанесената травма и липса на причинна връзка на деянието с продължителността на болките и страданията, които се твърдят. Прието е за установено, че пострадалият е бил в нетрезво състояние и е имал провокативно поведение спрямо ответника. По тази причина сумата 8 000 лв., преценена от първоинстанционния съд като справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди, е намалена до сумата 4 800 лв. поради разгледаното и уважено възражение за съпричиняване. Не е намерено основание при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди като критерий да бъде отчитан размера на обезщетението за имуществените вреди, тъй като това не почива на установената съдебна практика в тази насока. Не е споделено и възражението, че предявеният размер на неимуществените вреди не съответства на определеното от наказателния съд за извършеното деяние наказание, тъй като е наложено едно от най-леките наказания, а именно пробация. Неоснователно е и възражението, че обезщетението се явява прекомерно поради факта, че З. работи на минимална работна заплата в строителството и осигурява собствената си издръжка и тази на жената, с която живее на семейни начала и десетгодишното й дете, което гледа като свое. В представеното от касатора изложение на касационните основания се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: