Определение № 640 от 24.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5766/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. С. Ц. от [населено място], [община] против определение № 134 от 25.09.2015г. по гр.д.№ 2919/2015г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК касационната му жалба с вх. № 1251 от 6.03 .2015г. срещу въззивно решение № 35 от 26.01.2015г. по в.гр.д. № 916/2014г. на ОС Перник и е прекратено производството по делото. Довода за незаконосъобразност на обжалвания акт, който излага е свързан с приетото изменение на нормата на чл.280 ал.2 ГПК / в сила от 07 .2015г./. Счита, че действията на съда са предопределени от сложността на делото, като представя нови доказателства и излага съображения, касаещи съществото на спора. Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва основателността й. Позовава се на §14 от ПЗР на ЗИД ГПК, съгласно който подадените преди влизане на изменението касационни жалби се разглеждат по досегашния ред. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок - е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения: П. състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената на 6.03.2015г. касационна жалба с вх. № 1251, тъй като цената на иска, която с оглед предмета на спора – иск за собственост и други вещни права върху недвижим имот – се определя от данъчната оценка, която за процесната част от УПИ Х -1320 /от 24 кв.м. от общо 900кв.м./ е 79.01лв., а за целия терен – 2 962.90лв. Изложените в частната жалба доводи са за неправилност във връзка с волята на законодателя, намерила израз в редакцията на чл.280 ал.2 ГПК /ДВ бр.50 от 3.07.2015г./, не могат да бъдат споделени пред вид изричната норма на § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК, съгласно който: „Подадените преди влизането на този закон касационни жалби, частни жалби по чл.274 ал.2 ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл.80 ал.3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, се разглеждат при досегашните условия и ред”. С оглед така цитираната норма е правилен извода на предходния състав на ВКС, че за подадената от настоящия частен жалбоподател на 6.03.2015г. касационна жалба с вх. № 1251 е приложима нормата на чл.280 ал.2 ГПК в редакцията й преди изменението,направено с ДВ бр.50, в която без да се прави разграничение, се приема, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. За останалите доводи на жалбоподателя, касаещи основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, както и тези по съществото на спора, а и представените доказателства, не съществува процесуална възможност да бъдат обсъждани пред вид горепосочения извод за недопустимост на производството. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение