Определение № 3817 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. П. И. против решение № 1481 от 5.12.2022 г., постановено по гр. д. № 3650 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 2 състав, с което е потвърдено решение № 260066 от 1.04.2021 г. по гр.д. № 11 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Обединена българска банка“ АД иск за установяване недължимост на вземанията, признати със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 783/2021 г. на Районен съд-Дупница, поради погасяването им по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК?

2. Какво представлява валидно изпълнително действие?

3. Представлява ли валидно изпълнително действие за целите на прекъсването на давността изпълнително действие, което е поискано или предприето след прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ?

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му ?

5. Коя е крайната дата на периода на изтичане на погасителна давност за вземане в условията на предявен иск по чл.439 от ГПК, която следва да де разгледа от съда-датата на подаване на исковата молба или датата на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция?

6. Следва ли въззивният съд да вземе предвид новонастъпил юридически факт, а именно изтичане на погасителната давност в хода на съдебното дирене пред въззивната инстанция?

7. Приложима ли е разпоредбата на чл.115, буква „ж“ от ЗЗД в хипотеза на предявен от длъжника отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК?

8. Приложима ли е разпоредбата на чл.116, б. „б“ от ЗЗД в хипотеза на предявен от длъжника отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК?

„Обединена българска банка“ АД застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Производството по делото е било спряно с определение №4082 от 14.12.2023 г. по делото до приключване на производството по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС. На 4.07.2024 г. такова тълкувателно решение под №2 от 2023 г. вече е постановено, поради което на основание чл.230, ал.1 от ГПК производството следва да бъде възобновено.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В подадената на 13.01.2020 г. искова молба Н. П. И. е заявил, че по изпълнително дело № 20117440400125 по описа на ЧСИ М. Д. взискателят е поискал опис на недвижим имот съответно на 3.6.2015 г. и на 27.11.2019 г. Между двете искания е изминал период многократно надвишаващ изискуемите по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК две години бездействие, при които изпълнителното дело подлежи на прекратяване. Според него последиците са, че на 3.06.2017 г. е настъпило прекратяване по закон, всички останали изпълнителни действия са се обезсилили по право и извършените след това изпълнителни действия нямат правно значение и ефект. Последното по време валидно изпълнително действие е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на 25.06.2012 г. и петгодишната давност е изтекла на 25.06.2017 г. Евентуално, ако се приеме, че последното изпълнително действие е извършено на 3.6.2015 г., давността е изтекла на 3.6.2020 г. Ето защо е поискал да бъде установено по отношение на банката, че не дължи вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 783/2021 г. на Районен съд-Дупница, тъй като са били погасени по давност.

Кюстендилският окръжен съд е приел, че образуваното изпълнително дело е прекъснало давността съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отменено ППВС № 3 от 18.11.1980 г. и е указано, че давността се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия, е произвело действие от момента на обявяването му на 26.06.2015 г. С подадената молба за насрочване на опис на недвижимия имот от 3.6.2015 г. давността е прекъсната и до предявяване на иска на 13.01.2020 г. не е изтекъл петгодишен срок. Счел е, че перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК има само процесуални последици и не заличава ефекта на предприетите принудителни действия. С тези съображения е отхвърлил предявения иск.

Софийският апелативен съд е възприел разбирането на първоинстанционния съд, че до обявяване на ТР №2 на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. давност не е текла съобразно ППВС № 3 от 18.11.1980 г. След това, на 13.06.2017 г. взискателят е поискал извършване на опис, с което действие е прекъснал давността и петгодишният срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба-13.01.2020 г. Съгласил се е също с изложените от Софийския окръжен съд съображения относно действието на перемпцията. Посочил е, че последиците от перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК имат процесуален характер, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането не заличава ефекта от предприетите процесуални действия, с които е прекъсвана давността, поради което искането за извършване на опис на недвижимия имот от 13.06.2017 г. е прекъснало давностния срок и вземанията не са погасени по давност. Ето защо е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията.

При тези мотиви на обжалваното решение отговорът на четвъртия въпрос на касатора е от значение за изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса обаче съответства на ТР № 3 от 29.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За изпълнителни дела, които са образувани преди това, се прилага ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В случая изпълнителното дело срещу ищеца е образувано през 2011 г. и до 26.06.2015 г. погасителната давност за вземанията не тече, както е посочено в ППВС № 3 от 18.11.1980 г. След 26.06.2015 г. започва да тече давност, но към момента на завеждане на исковата молба на 13.01.2020 г. петгодишният давностен срок не е изтекъл, както е приел въззивният съд.

Първите три въпроса на касатора са поставени във връзка с тезата му, че изпълнителното дело е прекратено по право на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след като взискателят не е предприел изпълнителни действия повече от две години след 3.06.2015 г. При това положение изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след 3.6.2017 г. не е било възможно да се предприемат валидни изпълнителни действия, които да прекъснат давността, а предприетите преди това действия също са се обезсилили по право и не следва да се вземат предвид. Тази теза е отречена с приемането на т.3 от ТР №2 от 2023 г. от 4.7.2024 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на ОСГТК на ВКС, според която погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител и изпълнението или неизпълнението на това негово задължение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Следователно дадените от въззивния съд разрешения и на тези въпроси на касатора също съответстват на практиката на ВКС.

Останалите въпроси на касатора касаят довода във въззивната жалба, че давностният срок е продължил да тече по време на предявения от него отрицателен установителен иск и не е бил спрян на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД. Доводът е несъстоятелен съгласно установената практика на ВКС, съдържаща се в решения № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694 по описа за 2019 г. на III ГО и № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д. № 720 по описа за 2022 г. на IV ГО. Според тази практика предявеният отрицателен установителен иск на длъжника за недължимост на вземането при поддържано от ответника възражение за неизтекъл давностен срок прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи 200 лв. юрисконсултско възнаграждение на „Обединена българска банка“ АД за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,