Определение № 449 от 07.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 728/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по подадени две касационни жалби срещу въззивно решение № 2405/21.11.2017 г., постановено по в. гр. д. 1549/2017 г. на Софийски апелативен съд. Първата жалба е на Прокуратурата на Република България и с нея се обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва, а втората жалба е подадена от ищеца Е. П. М. и е срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 25 000 лв. до 300 000 лв. Двете жалби са подадени в срок и са допустими, а към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното: Ищецът Е. П. М. е предявил против Прокуратувата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сума в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2015г. до окончателното ѝ изплащане. Ответникът - Прокуратурата на РБ, оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че прокуратурата не отговаря за медийното отразяване на процеса. Въззивният съд е приел за установено, че на ищеца са били повдигнати обвинения за престъпления по чл. 372, ал.3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по чл. 387, ал. 1 НК и по чл. 254а, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по които обвинения той е бил оправдан с присъда на Софийски военен съд, потвърдена от Военно-апелативния съд и от ВКС. Поради това е прието, че е налице на основанието за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и основният спор между страните се свежда до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, който размер се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Прие определяне на справедлив размер на дължимото обезщетение въззивният съд е отчел тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, наложените процесуални ограничения, отражението на проведеното наказателно производство върху здравето, семейството, социалните контакти и професионалното развитие на ищеца, претърпените от ищеца физически и психически болки и страдания, медийното отразяване на наказателното производство и обществения отзвук, икономическия растеж и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната. За да установи конкретните факти по делото, съответстващи на фактите и обстоятелствата от съдържанието на понятието „справедливост“ от хипотезата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е обсъдил данните от наказателното дело, приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и изслушаните свидетелски показания, посочил е кои обстоятелства имат значение за завишаване/намаляване размера на обезщетението. Недоволни от постановеното въззивно решение, и двете страни излагат доводи за очевидната му неправилност и молят то да бъде допуснато до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Прокуратурата на РБ поддържа, че въпросът относно определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди при преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД въззивното решение е постановено в противоречие с т. II от ППВС № 4-1968 г. Сочи се, че е налице и противоречие и с т. 3 и т. 11 от т. р. № 3-2005-ОСГК, защото част от твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Касаторът Е. М. излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение и поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени съображения по релевантната фактическа обстановка и за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение?“; 2. „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?“ 3. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения, съответно да следи за правилното разпределение на доказателствената тежест?“ Поставени са още и въпросите: 4. „Може ли съдът да определи справедливо размера на обезщетението, ако не е обсъдил и не е взел предвид обстоятелството, че след приключване на делото с оправдателна присъда не е направено изявление по медиите за това от Прокуратурата и по този начин в медийното пространство и за обществото е останала единствени информацията и впечатлението, че генерал-майор М. е лице, присвоило 130 00 лв. от държавата?“; 5. „Следвало ли е съдът при определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да вземе предвид и обсъди незаконното посегателство от представители на Военна прокуратура върху банковата тайна по отношение на ищеца и членовете на семейството му?“; 6. „При определяне обема на вредите следва ли да се вземат предвид действията на Прокуратурата по образуване на досъдебно производство, вследствие от които министъра на отбраната, по силата на ЗОВСРБ, е действал при обвързана компетентност, освободил е от КВС и от длъжност генерал-майор М., като задължителна законова последица от действията на разследващите органи и прокуратурата?; 7. „Налице ли е пряка причинна връзка с увреждането и неговия размер, действие на орган на изпълнителната власт, когато този орган е действал в условията на обвързана компетентност – задължително уволнение след отнемане на достъпа до класифицирана информация при повдигане на обвинение срещу военнослужещ?“ При тези данни относно обхвата на правния спор, разрешените от въззивния съд правни въпроси и поставените такива в изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, ВКС счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: С решение №267-2014-ІV ГО, представляващо задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК е прието, че когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест. Видно е, че по въпроса „При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?“ /уточнен и конкретизиран съгласно т.р.№1-2010- ОСГТК/, въззивният съд е допуснал нарушение на задължителната практика на ВКС, тъй като въззивният съд не е преценил и обсъдил значението на следните факти при определяне на размера на обезщетението- общественото положение на увреденото лице, вида на изпълняваната професия и има ли завишени изисквания за почтеност за изпълнението и, както и обстоятелството дали обвинението е било повдигнато във връзка с изпълняваната професия. По поставения правен въпрос /уточнен и конкретизиран съгласно т.р.№1-2010-ОСГТК/ е налице противоречие със задължителна практика на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: