Определение № 2242 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3028/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 129 от 02.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 102/2024 г. на Русенския окръжен съд, в отхвърлителната му част, с оплаквания за неправилност поради нурушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 1585 от 12.11.2023 г. по гр. д. № 4272/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която С. Л. С. е осъден да заплати на касатора сумата над 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие /ПТП/ в [населено място] на 23.06.2017 г., като е отхвърлил предявения иск за сумата над 7000 лв. до предявения размер от 25 000 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 23.06.2017 г., около 9:30 ч., в [населено място] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „С.“ рег. [рег.номер на МПС], управляван от С. Л. С. и мотоциклет „Х. *“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от М. М. М., при което водачът на мотоциклета е пострадал. С решение от 23.10.2020 г. по а. н. д. № 1038/2020 г. на Русенския районен съд водачът на лекия автомобил е признат за виновен за настъпилото ПТП, при което по непредпазливост е причинил на М. М. М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за срок повече от тридесет дни и на основание чл. 78а НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Съдът е посочил, че съгласно чл. 300 ГПК решението по глава ХХVІІІ от НПК има същите последици на влязла в сила присъда, поради което същото е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата съдебномедицинска експертиза, окръжният съд е приел, че от процесното ПТП на ищеца е причинено счупване на левите напречни израстъци на първи, втори и трети поясни прешлени, охлузвания по гьрба, двете мишници, двете лакетни стави, лява длан, двете колена, лява подбедрица и двете глезенни стави и същите се квалифицират по медико-биологичния признак - трайно затрудняване на движенията на снагата, за срок повече от тридесет дни, като възстановителния период е бил около 3-6 месеца, през който е било възможно да имало болезненост в областта на счупванията, особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. След ПТП ищецът е провел петдневно болнично лечение, включващо клиничен преглед, лабораторни и инструментални изследвания, лечение с компреси и медикаментозно лечение. При формиране на преценката си за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е отчел, че към момента на инцидента пострадалият е бил на 26 години, спортист, след ПТП е бил на болнично лечение пет дни, след което е изписан за домашно лечение с подобрение. Не е установено ищецът да е правил рехабилитация, нито да е ползвал правото си на два безплатни консултативни прегледа в рамките на един месец след изписването - на 06.07.2017 г. и на 20.07.2017 г. По-малко от месец след настъпване на ПТП, на 21.07.2017 г., същият е бил в състояние да напусне домашната обстановка и да предприеме пътуване с приятелката си, а на 22.11.2017 г. вече е бил в кондиция, позволяваща му да изпълнява сложни акробатични номера, което обосновава извода, че се възстановил относително бързо, а посоченият от вещото лице обичаен период на възстановяване на такава травма от 3 до 6 месеца е бил значително по-кратък. Отчитайки интензитета и продължителността на причинените болки, страдания и неудобства, притеснения от загуба на физическа кондиция и тревоги във връзка с работата му, както и размера на минималната работна заплата към датата на увреждането /460 лв./, съдът е посочил, че справедливото обезщетение е в размер на 10 000 лв. Кредитирайки заключението на приетата по делото автотехническа експертиза окръжният съд е приел, че ищецът е съпричинил настъпилите вреди, като независимо, че се е движел по път с предимство, не е съобразил поведението си, а като на водач на МПС е можел и бил длъжен да предприеме действия по спиране. Според дадените от същия обяснения в досъдебното производство, които съставляват извънсъдебно признание за неизгоден за него факт, видимостта му не е била ограничавана от други участници в движението. С оглед на това е прието, че поведението му е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и са налице предпоставки обезщетението да бъде намалено съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доколкото и поведението на ищеца е допринесло за настъпването на някои от уврежданията, неговият принос е определен на 30% спрямо приноса на виновния водач. Съдът е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на сумата 10 000 лв. и с оглед приетото съпричиняване от страна на ищеца го е уважил за сумата 7000 лв., като в останалата му част до предявения размер от 25 000 лв. искът е отхвърлен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал правен въпрос, като релевира единствено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по жалбата С. Л. С. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран правен въпрос, нито е налице позоваване на някоя от допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, поради което и съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения касационното обжалване не следва да се допуска на някое от тези основания. Обжалваното решение не е нищожно или недопустимо, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице извод относно правното значение на факт, направен при грубо нарушение на правилата на формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата сумата 1440 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,