Определение № 621 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2582/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. А. срещу определение №333 от 06.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№383/202 г. на ОС Пазарджик. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №2313 от 11.04.2022 г. по гр.д.№155/2022 г. на РС Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на М. А. за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид, че преценката за процесуална допустимост на подадената частна касационна жалба /депозирана от надлежна страна в предвидения от закона срок/ се извършва и съобразно съдържащите се в разпоредбите на чл.280, ал.3 и чл.274, ал.4 от ГПК правила за достъп до касационен контрол, а в случая с обжалваното определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционен съд по чл.83, ал.2 от ГПК, постановено по дело, образувано по искове с размер на цената им съответно от 1250 лв. и 300 лв., т.е. под установения в чл.280, ал.31 т.1 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, намира, че частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение