Определение № 603 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2572/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 734 от 19.09.2024 г. по в. ч. гр. д. № 609/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 332/29.05.2024 г. по гр. д. № 809/2023 г. на Ихтиманския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по посоченото дело решение № 36/01.03.2024 г. в частта за разноските, които с оглед изхода от спора са били присъдени в полза на ищеца - И. А. С.. В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск и изводите на съда в този смисъл са необосновани, за което се излагат подробни съображения. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата по чл. 248 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, е поставен следният въпрос, като разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: При уважаване на предявен отрицателен установителен иск с основание изтекла погасителна давност следва ли да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на кредитора – ответник, само поради това, че разполага с изпълнителен лист за вземането, макар и издаден преди погасяването по давност, и независимо от това, че е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца – длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтекла давност? Срещу частната касационна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от И. А. С., чрез процесуален пълномощник, с който се изразява становище, че обжалваното определение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че въпросът не съответства на формираната от съда правна воля. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК и изхожда от легитимирана страна, но не се установява приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираният от „Банка ДСК“ ЕАД въпрос не удовлетворява общото селективно основание на посочената разпоредба. На първо място същият е казуистичен и изцяло относим към обосноваността и законосъобразността на обжалваното въззивно определение, като чрез въвеждане на множество релевантни според частния жалбоподател обстоятелства за спора се иска отговор, дали законът е приложен правилно. Въпросите, пряко касаещи правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, не представляват правни въпроси, по които касационното обжалване може да бъде допуснато – вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. На следващо място изброените във въпроса обстоятелства не кореспондират и с приетото от въззивния съд, поради което разрешаването му не би имало значение за изхода на спора. Изводите на съда по отговорността относно разноските не са основани само на това, че кредиторът разполага с изпълнителен лист за погасено по давност вземане, с който може да образува ново изпълнително производство срещу длъжника. Напротив, съставът на въззивния съд е приел, че независимо от признанието на отрицателния установителен иск за недължимост на вземането кредиторът е дал повод за завеждане на делото, чрез отказа си да подаде информация до Централния кредитен регистър съгласно правомощието си по чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за ЦКР, следователно е налице извънпроцесуално поведение, с което кредиторът отказва зачитането на изтеклата погасителна давност. В този смисъл липсва и противоречие с цитираната от самия жалбоподател съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно която отговорността на ответника за разноски в подобен процес може да отпадне, ако длъжникът не се е възползвал от възможността да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Предвид гореизложеното не се установява изискуемата от закона кумулативна наличност на релевираните от „Банка ДСК“ ЕАД общи и допълнителни предпоставки за селектиране на частната касационна жалба и разглеждането й по същество, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение