Определение № 4137 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2900/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6433/11.06.2025 г. от В. С. Л., подадена чрез адв. М. П., против определение № 577 от 12.05.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 411/2025 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 222 от 26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 94/2025 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, с което е върната подадената от В. С. Л. против Г. Н. Л. искова молба и производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 и ал. 2 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: С исковата молба и уточняващата молба ищцата В. С. Л. е предявила срещу ответника Г. Н. Л. иск за осъждане на ответника Г. Н. Л. да изгради предвидения по архитектурен проект вход на недвижим имот, представляващ ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда построена в дворно място, находящо се в [населено място], общ. Е. П., обл. С., съставляващо парцел ... отреден за ПИ № ... в кв. ..., по плана на [населено място], обл. С., при съседи: от две страни улици, П. Л., Б. Н., възлизащ на 6000 лева, който е необходим на ищцата В. С. Л., за да получи достъп до собствения си недвижим имот. Софийският окръжен съд се е солидаризирал с изводите на Районен съд - Елин Пелин, че настоящият иск за реално изпълнение от ответника на поети договорни задължения от неговия наследодател за изграждане на жилищен вход и свързаните с това СМР на къща се явява недопустим, поради невъзможност за реализацията на това задължение по пътя на принудителното изпълнение. В подобна хипотеза ищецът би разполагал с правна възможност да търси реализация на накърнените си права по пътя на гражданско – правната обезвреда за причинени от неизпълнението вреди, чрез упражняване на института на гестията или по административно – правен ред, чрез иницииране на съответни разрешителни процедури по ЗУТ в тази насока. Изложил е още, че в случая липсват изначално и изрично поети и разписани договорни задължения за извършване спрямо ищцата от страна на праводателя на ответника на конкретно описани довършителни работи, предмет на настоящия иск. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката е формулирала следните два правни въпроси: 1. „Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на решението на въззивния съд да съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“ и 2. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото без да изложи съображения защо приема едните, а не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да обоснове защо и кои кредитира и възприема и кои не?“. Сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Поддържа и, че определението е вероятно нищожно и недопустимо, както и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното определение е валидно и допустимо. Определението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат, като основание за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос: въззивният съд не се е отклонил от дадените задължителни разяснения в практиката на ВКС, касателно задълженията на съда да мотивира акта си, като обсъди всички правнорелевантни доводи и възражения на страните. Заявените в исковата молба, развити и поддържани с въззивната и касационната частни жалби твърдения на ищцата не попадат в нито една от категориите обстоятелства, аргументиращи допустимост на претенцията й. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 228 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1859/2009 г. на ВКС, IV г. о. е прието, че упражняването на правото за реално изпълнение, включително и на задължение за съдействие по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е право на избор на страната по облигационното отношение, но искът е допустим само при условие, че реалното изпълнение може да се осъществи със средствата на изпълнителното производство. В същия смисъл са и изложените решаващи мотиви на въззивния съд. Не са налице бланкетно посочените допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по въпроса. Жалбоподателката не е обосновала специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите – не е посочила какво е значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По втория въпрос не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване. С т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на акта, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Доколкото спазването на процесуалните правила има отношение именно към правилността на съдебния акт, питане в тази насока не обективира общо основание за допускане на обжалването. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски окръжен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение