Определение № 322 от 30.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2668/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образуване е по частна жалба на В. А. Г. от [населено място] срещу определение № 104 от 18.4.2016 г, постановено по гр.дело № 2650/15 г на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. А. Г. и Г. К. Г. срещу решение № 50/13.1.2015 г по гр.дело № 1655/2014 г на Варненски окръжен съд. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което касационната жалба срещу въззивното решение бъде разгледана по същество. Ответникът по частната жалба С. Т. М. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния му представител адв.Н. Т..Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С обжалваното въззивно решение № 50 от 13.1.2015 г по гр.дело № 1655/2014 г Варненски окръжен съд е потвърдил решение № 2382/7.5.2014 г по гр.дело № 11281/2011 г на Варненски районен съд, с което са уважени исковете по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението върху реална част от новообразуван поземлен имот. Съгласно ТР № 4/2014 г от 14.3.2016 г по тълкувателно дело № 4/2014 г на ОСГК, т.1 В, въззивно решение, постановено по иск за собственост на имот с цена под посочения в чл.280 ал.2 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.50 от 3.7.2015 г/ размер, не подлежи на касационно обжалване, дори ако решението обективира и произнасяне по възражение на ответника за право на задържане на имота до заплащане на подобрения на стойност над този размер. Разглежданият случай е такъв.Цената на процесния имот, а оттам и цената на иска е под 5 000 лв.Следователно и в съответствие с нормата на чл.280 ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.Обстоятелството, че е релевирано възражение за право на задържане до заплащане на подобрения на стойност над този размер не променя извода за необжалваемост на постановеното въззивно решение.Касационната жалба е процесуално недопустима и законосъобразно е върната с обжалваното определение. Цитираното от жалбоподателя ТР № 1 от 2013 г т.5 касае различна хипотеза на недопустимо, но подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което позоваването на него е неоснователно. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение