Определение № 403 от 28.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1358/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. 2 вр. с ал. 1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 185 / 13.03.2014 год. по ч.т.д.№ 684 / 2014 год. на състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК,частната касационната жалба на страната против определение № 47 / 07.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 16/2014 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане ,постановено със заповед № 7036 / 10.12.2013 год. по ч.гр.д.№ 10696 / 2013 год. по описа на Бургаски районен съд, в обжалваната му част, с която е постановен отказ за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителите по договор за потребителски кредит - Емил А. и Г. Б.. Жалбоподателят оспорва правилността на определението досежно квалификацията на делото като „ търговско „, с довода, че спорът не е разглеждан по реда на Глава ХХХІІ „ Производство по търговски спорове„, поради което и за допустимостта на касационната жалба следва да бъде приложен законодателно предвидения праг за граждански спорове - 5 000 лева / впрочем обуславящ касационна допустимост само на претенцията за неиздължена главница по кредита /.Оспорва се търговският характер на делото и предвид ответните страни - физически лица – длъжник и поръчители, а не търговци по смисъла на чл.1 ал.2 ТЗ,както и предвид вида на сключения договор - за потребителски кредит,а не в обслужване търговската дейност на кредитополучателя. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Понятието „ търговско дело „ е по–широко от понятието „ търговски спор” по чл.365 ГПК. Договорът за поръчителство действително не е търговска сделка, но обслужва / обезпечава / изпълнението на абсолютна търговска сделка, каквато е договорът за банков кредит,съгласно чл.1 т.7 пр.първо ТЗ, с което се обуславя търговския характер на делото, предвид функционалната спрямо отговорността на длъжника по договора за кредит отговорност на поръчителя и тъй като спрямо отговорността на длъжника, противопоставима спрямо кредитора и от поръчителя / чл.142 ЗЗД /, на основание чл.286 ал.1 вр. с чл.1 т.7 пр.2 вр. с чл. 287 ТЗ биха намерили приложение разпоредбите за търговските сделки. Касае се за заповедно производство, по отношение което е приложима Глава ХХХVІІ, а не Глава ХХХІІ на ГПК „ Производство по търговски спорове „. Дори да би била налице хипотеза на приложимо производство по реда на Глава ХХХІІ ГПК, обстоятелството, че делото не е разглеждано по реда на същата не обуславя само по себе си характеристиката му на гражданско дело по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК, а единствено наличието на процесуално нарушение,евентуално релевантно и преценимо спрямо правилността на съдебния акт, ако биха били налице съответни доводи на страната.От значение за квалификацията на делото като търговско е предмета на иска, достатъчен в случая да обуслови търговски характер на делото. Всеки от обективно съединените искове е с цена под 10 000 лева, обуславящо недопустимост на касационното обжалване, на основание чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение