Определение № 4738 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3165/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 5731/13.03.2023 година, подадена от П. А. Д., против определение № 3214/20.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 3425/2022 година. С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение № 357/07.09.2022 година на Софийския окръжен съд, І-ви първоинстанционен търговски състав, постановено по т. д. № 144/2022 година, с което, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 2 от ГПК, е върната подадената от П. А. Д. против „Централна кооперативна банка“ АД [населено място] искова молба, като е прекратено производството по делото. В частната си касационна жалба П. А. Д. излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 357/07.09.2022 година на Софийския окръжен съд, І-ви първоинстанционен търговски състав, постановено по т. д. № 144/2022 година да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния Окръжен съд София за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд София. Ответникът по частната касационна жалба „Централна кооперативна банка“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 14 946/26.06.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3214/20.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 3425/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение. Ответникът по частната касационна жалба Б. Н. Г. е подал отговор на същата с вх. № 15 664/05.07.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3214/20.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 3425/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на оспорваното с нея определение. П. А. Д. е бил уведомен за обжалваното определение на 08.03.2023 година, а подадената от него частна касационна жалба срещу същото е с вх. № 5731/13.03.2023 година. Затова частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови определението си съставът на Софийския апелативен съд е посочил, че от данните по първоинстанционното производство се установявало, че същото било образувано по искова молба, депозирана от П. А. Д. против Б. Н. Г. пред Софийски градски съд. След извършване на процесуални действия по уточняване предмета и страните в производството и след изменение цената на иска, делото било изпратено по компетентност на Софийския районен съд. В изпълнение разпореждането на този съд под № 20 102 193/22.04.2021 година по гр. д. № 7807/2021 година Д. бил представил нова, поправена искова молба, в която бил заявил, че предявява иска си против „Централна кооперативна банка“ АД [населено място]. Препис от тази искова молба за новия ответник обаче не бил представен, като молбата била в един екземпляр. След извършена служебна справка относно постоянния и настоящ адрес на П. А. Д. делото било изпратено по подсъдност на Окръжен съд София, пред който било образувано под № 144/2022 година. При извършената от този съд самостоятелна проверка относно редовността на подадената от Д. искова молба било констатирано, че същата е нередовна, т. к. препис от исковата молба и доказателствата към нея не били представени за ответника „Централна кооперативна банка“ АД [населено място]. Ето защо с разпореждане № 574/23.08.2022 година на Д. било указано да представи такива преписи и за този ответник в едноседмичен срок от узнаване на разпореждането, както и това какви са последиците от неизпълнение на това задължение. Разпореждането било съобщено лично на П. А. Д. на 29.08.2022 година. На 02.09.2022 година в Окръжен съд София била постъпила молба от същия с рег. № 6031, на която било отбелязано, че била депозирана в съда „на ръка“, в която било, че се представя по повод дадените му указания с разпореждането от 23.08.2022 година. С тази молба било поискано удължаване на срока за изпълнение на дадените указания, с оглед техническото и текстуално оформяне на предмета на делото до местно компетентния съд. В молбата не било посочено, че към нея се представя препис от исковата молба и доказателствата за „Централна кооперативна банка“ АД [населено място], а и такива липсвали по делото. С определение № 356/07.09.2022 година Окръжен съд София оставил без уважение искането на П. А. Д. по реда на чл. 63 от ГПК, поради отсъствие на предпоставките по посочения текст да продължаване срока за извършване на конкретното съдопроизводствено действие, а с обжалваното определение бил прекратил производството по делото, поради неизпълнение в срок на указанията му, касаещи отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба. Според въззивният съдебен състав действайки по този начин Окръжен съд София бил приложил стриктно установените от чл. 128, т. 3 и чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдопроизводствени правила, доколкото действително препис от исковата молба за ответника „Централна кооперативна банка“ АД [населено място] не бил представен от Д., което било в разрез с изискването на чл. 128, т. 3 ГПК, включително не била отстранена посочената нередовност в дадения от първоинстанционния съд срок. Този извод не можел да се опровергае от допълнително представените по въззивното дело доказателства, доколкото с приложеното копие от известие за пратка от „Еконт“ се установявало, че пратката, по повод на която било съставено, била депозирана на 23.09.22 година, т. е. след изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на указаната нередовност, подадена била от лице, различно от частния П. А. Д. (за подател бил посочен Л. П. Д.), включително в нея било отразено, че съдържа частна жалба по т. д. № 1442/2022 година по описа на Окръжен съд София-т. е. документ, който нямал отношение към конкретния спор. Приложеното по делото съобщение за доставяне на пратка в Окръжен съд София от „Стар пост“ на 29.08.2022 година пък изобщо не съдържало информация относно подателя и съдържанието му, поради което и не можело да се приеме, че установявало релевантни за предмета на производството факти. Предвид липсата на каквито и да е доказателства, че П. А. Д. бил изпълнил в срок дадените му указания от първоинстанционния съд за отстраняване на нередовностите на подадената от него против „Централна кооперативна банка“ АД [населено място] искова молба се налагал единствено обоснования извод, че тези указания не са били изпълнени в срок, който факт предпоставял Д. да понесе неблагоприятните последици от собственото си процесуално бездействие-исковата му молба да бъде върната. Процедирайки по този начин първоинстанционният съд бил постановил прекратителното си определение при спазване на приложимите съдопроизводствени правила, поради което и същото следвало да се потвърди. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК П. А. Д. е поискал обжалваното определение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване като изрично са формулирани въпросите за това следва ли да се приеме, че при изплащане на пратка с документи същите следва да бъдат изброени в сведението/известието на куриерската фирма или подателят е в правото си да прецени какво да посочи в съответното известие и при отсъствието на такова изброяване на документи, изпращани с куриерска пратка, следва ли да се приеме, че такава не е получена? и за това законосъобразно ли е да се лиши гражданин от правото на иск и защита, ако е изпратило исковата молба до съответната съдебна инстанция по куриер и в куриерското сведение не е посочено изрично, че се изпраща искова молба?. Така поставените въпроси са включени в предмета на обжалваното определение, но не обуславят допускането на същото до касационно обжалване, доколкото не е установено въззивният съд да се е произнесъл по тях в противоречие с установената практика. Въззивният съд е съобразил това, че в случаите когато страната твърди, че е изпълнила указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба по определен начин и чрез определен способ, тя трябва да докаже това. Затова не е достатъчно да се твърди, че съответния документ е изпратен до съда с куриерска пратка, а трябва тази пратка да бъде свързана с документа, тъй като ако това не бъде направено твърдението ще остане недоказано. Не може да бъде прието, че за да се приемат за изпълнение указанията на съда е достатъчно да се посочи, че документът е изпратен и да се представят доказателства за куриерска пратка, без последната да се свърже със съответния документ, тъй като по този начин е възможна злоупотреба с права, каквато е забранена от закона. Освен това установяване на връзката между куриерската пратка и документа, който се твърди, че е изпратен с нея е от значение за преценката на съда дали указанията му за отстраняване на нередовностите са изпълнени в срок. Тъй като при постановяване на определението си въззивният съд не се е отклонил от така установената практика, то не са налице основания за допускането на въззивния съдебен акт до касационно обжалване. В конкретния случай определението на Софийския апелативен съд по така поставените въпроси не е в противоречие с решение № 79/30.11.2020 година, постановено по гр. д. № 4420/2019 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., тъй като в последното е разглеждан въпроса за приложението на чл. 62, ал. 2 от ГПК по отношение на куриерските услуги, който не е стоял пред състава на въззивния съд. Не е налице противоречие и с определение № 431/02.06.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 169/2012 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., доколкото в мотивите на същото е разглеждан въпросът за начина на квалификацията и формулировката на молбата по чл. 63 от ГПК, но такъв въпрос не е поставен от П. А. Димитров в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 3214/20.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 3425/2022 година, по подадената против него от П. А. Д., частна касационна жалба с вх. № 5731/13.03.2023 година и такова не трябва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение