Определение № 5977 от 19.12.2024 г. на ВКС по д. № 4901/2022 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Х. А. срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №609/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по чл.439 ГПК – за установяване, че касаторът/ ищец/ не дължи сумите 14 377, 81 лв. по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва от 29.10.12 г., 737,56 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – разноски по арбитражното дело и 50 лв. държавна такса, присъдени на ответника с арбитражно решение по в.а.д. №998/12 г., за които е издаден изпълнителен лист от 30.05.13 г. по т.д. №2799/13 г. на СГС и е образувано изпълнително дело №20198030401520 по описа на ЧСИ Т. М..

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2, пр. 3 ГПК.

Във връзка с осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК поставя четири правни въпроса, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – т.10 от ТР №2/15 г. и решение по гр.д. №1747/20 г. на ВКС, четвърто г.о. Поставените въпроси са:

1. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва ли давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи или давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение?

2. От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането при образуване на ново изпълнително дело, когато първото изпълнително производство е прекратено по силата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК?

3. Давността прекъсва ли се веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието по изпълнителното дело или прекъсването е едно – с предприемане на действието, но се счита за настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла?

4. Кой момент се явява реално изпълнително действие по изп. дело и дали тече давност за вземането, когато взискателят е поискал изпълнителен способ от съдебния изпълнител/СИ/, но не е внесъл държавната такса и на това основание СИ не е приложил изпълнителните способи за събиране на задълженията му?

Касаторът намира, че въззивното решение е и очевидно неправилно, поради несъответствието на извода на въззивния съд, че непредприемането на изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела е по вина на бездействието на ЧСИ, с действителното правно положение и събраните писмени доказателства. От тях се установява, че взискателят е поискал да се предприеме определен изпълнителен способ, но не е внесъл държавната такса за него, или неприлагането на способа е по вина на взискателя..

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че в периода след постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС започналата да тече от 27.06.2015 г. погасителна давност е била прекъсната с подаването на молба вх. № 77035 от 16.11.2016 г., с която взискателят е поискал ЧСИ Б. да извърши справки в НОИ и съответно да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Взискателят е поискал да се предприеме конкретно изпълнително действие-запор на трудово възнаграждение, което не е било предприето от съдебния изпълнител не поради бездействието на взискателя. По изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е извършил възложеното му проучване, да е установил, че няма регистриран трудов договор на длъжника и да е уведомил взискателя, че не може да предприеме исканото изпълнително действие по тази причина. Няма данни и за установен след проучване трудов договор и дадени указания на взискателя да внесе авансово такса за запор. Молбата не е била последвана от никакви действия на съдебния изпълнител и това бездействие е продължило до подаването на молба вх. № 56335 от 25.09.2018 г от цесионера и ответник по настоящото дело. Към момента на подаване на тази молба не е било налице основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не са изтекли две години от подаването на молба вх. № 77035 от 16.11.2016 г., с която е поискано налагане на запор. Новият взискател също е поискал извършване на изпълнителни действия с молбата си от 25.09.2018 г. - опис на движими вещи, поради което изпълнителното дело не е било прекратено еx lege и към момента, в който взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният лист. Поисканите от взискателя изпълнителни действия – запор на трудово възнаграждение с молбата от 16.11.2016 г. и опис на движими вещи с молбата от 25.09.2018 г. са били валидни, по висящо и непрекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело на ЧСИ Б.. Извършването на поисканите от взискателя изпълнителни действия не е било предприето поради бездействие на ЧСИ М. Б.. В случай, че е констатирал някакви нередовности по подадените молби, ЧСИ е следвало да приложи чл. 129 ГПК вр. с чл. 426, ал. 3 ГПК и да даде надлежни указания на взискателя за отстраняването им, но такива данни по изпълнителното дело няма. При това положение, течащата погасителна давност следва да се счита за прекъсната с искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, обективирано в молбата от 16.11.2016 г., тъй като се установява, че поисканото изпълнително действие не е било предприето поради бездействие на съдебния изпълнител. Започналата да тече нова погасителна давност е била прекъсната с искането на взискателя за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, обективирано в молбата от 25.09.2018 г. По това искане отново няма произнасяне на съдебния изпълнител и никакви указания към взискателя. Бездействие на взискателя е установено само по отношение на непредприемането на последното поискано от него изпълнително действие по новото изпълнително дело на ЧСИ М. с молбата му от 27.09.2019 г., но изтеклият срок през периода от 25.09.2018 г. до датата на предявяване на иска - 03.12.2020 г. е по-малък от изискуемия съгласно чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок, тъй като съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

При тези данни по делото ВКС намира, че отговор на поставените от касатора въпроси №1, 3 и 4 е даден в ТР №2/4.07.24 г. ОСГТК. В мотивите към т.3 от ТР е посочено: „ За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.“

Изводите във въззивното решение съответстват на това прието след постановяването му ТР №2/ 4.07.24 г..

Отговор на въпрос №2 е даден в ТР №2/15 г. ОСГТК и отчасти в мотивите към т.3 на ТР №2/4.07.24 г. В последното е посочено, че прекратяването на изпълнителното дело поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. В случая, тъй като действията по изп. дело са поискани след 26.06.15 г., погасителната давност тече от датата на последното по време поискано или предприето изпълнително действие, съгласно нововъзприетото тълкуване на ТР №2/15 г., т.10 ОСГТК. Същото е приел и въззивният съд по настоящото дело.

Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват – въззивното решение съответства на тълкувателната практика на ВКС, с която е уеднаквена съществуващата противоречива практика по чл.290 ГПК, вкл. цитираната от касатора. Затова не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по прилагането на закона изключва очевидната му неправилност по чл.280, ал.2 ГПК като особено тежък и външно установим порок.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.