Определение № 246 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1882/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ю. А. от [населено място], общ. Д., и Д. Х. А. от [населено място], общ. Завет - чрез адв. Десю Н. от САК, срещу решение № 11734 от 30.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1943/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение от 10.02.2020 г. по гр. д. № 9558/2018 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от Г. Ю. А. и Д. Ю. А. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения в размер на по 100 000 лв. за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 30.12.2013 г. смърт на Г. Х. А. - брат на ищците, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ЗК „Лев Инс“ АД. Решенията са постановени при участие на Е. Д. О. в качеството на трето лице помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете в пълен размер. Касаторите навеждат оплаквания, че въззивният съд не е направил задълбочена оценка и анализ на фактите и доказателствата по делото, сочещи на изключително близка връзка между тях и брат им и за претърпени значителни по интензитет морални болки и страдания по повод на смъртта му. Поддържат, че като е отрекъл правото им да получат обезщетение за понесените неимуществени вреди от загубата на близкия човек, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и с практиката на ВКС „по сходни случаи“, обективирана в решение № 26/14.01.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на II т. о., решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на II т. о., решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на II т. о. и решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на II т. о.: „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик“. Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. Т. от САК, изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационнно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от подпомагащата страна Е. Д. О.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Г. Ю. А. и Д. Х. А. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), Апелативен съд - София е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетения за неимуществени вреди по повод смъртта на брат им Г. Х. А., причинена при ПТП на 30.12.2013 г. от водача Е. Д. О., застрахован в ЗК „Лев Инс“ АД със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Н. Х. /син на Г. А./ и А. А., които са заявили, че ищците са били в добри отношения с брат си, който бил единственият мъж в семейството и живеел заедно с родителите им в [населено място], общували с него ежедневно по телефона, а всяка седмица го посещавали в дома му; сестрите понесли много тежко смъртта на брат си, почти припаднали на погребението му, а след това се събирали вечер и плачели за него. След като е преценил свидетелските показания във връзка с разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, въззивният съд е направил извод, че по делото не е доказано между ищците и починалия при ПТП техен брат да са съществували отношения на емоционална близост и силна привързаност, различни от присъщите за съответната родствена връзка, респ. претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на брат им да надхвърлят като интензитет и времетраене нормално присъщите вреди по повод смъртта на близък човек. Изхождайки от постановките в тълкувателното решение, въззивният съд е приел, че свидетелските показания разкриват нормални роднински отношения между брат и сестри и понесени от сестрите обичайни за конкретната връзка морални болки и страдания, които не дават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., че право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките /по смисъла на двете постановления/ на починалия. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с критериите за определяне наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между починалия родственик и претендиращото обезщетение лице и прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на тях не е изпълнено допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал стриктно към цитираното тълкувателно решение и не е допуснал отклонение от залегналите в съдържанието му постановки. За да отхвърли исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), въззивният съд не е отрекъл нито близостта в отношенията между ищците и починалия техен брат, нито проявлението на неимуществени вреди в правната сфера на ищците вследствие смъртта на брат им. Отхвърлянето на исковете е обусловено от извода, че съществувалите между ищците и починалия житейски връзки и интензитетът на понесените морални болки и страдания не удовлетворяват изведеното в тълкувателното решение изискване за изключителност. Преценката на доказателствата е мотивирала въззивния съд да приеме, че отношенията между ищците и брат им са били обичайни, т. е. характерни за родствената връзка брат/сестра, и че ищците са понесли морални болки и страдания по повод смъртта на брат си, които са нормално присъщи за съответната родствена връзка. При формиране на решаващите си изводи по съществото на спора въззивният съд е съобразил отсъствието на твърдения и на доказателства за конкретни житейски ситуации и обстоятелства, довели до изключително силна привързаност между ищците и брат им и предпоставили проявление на неимуществени вреди с интензитет и продължителност, които надхвърлят обичайните болки и страдания от смъртта на брат/сестра и в достатъчна степен оправдават изключение от разрешението в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., че право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт имат само най-близките на починалия. Д. на касаторите, че изводите на въззивния съд за недоказаност на активната им материалноправна легитимация от гледна точка на възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС критерии не кореспондират с доказателствата по делото, са относими към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Въззивното решение не противоречи и на създадената след приемане на цитираното тълкувателно решение практика на ВКС по чл.290 ГПК, част от която е посочена в изложението. Анализът на практиката на ВКС сочи, че правото на братята/сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение - така, както е прието в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Обезщетение се присъжда само при направен от съда категоричен извод за проведено по делото пълно и главно доказване, че между починалия и претендиращите обезщетение братя/сестри е съществувала особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната за българското общество привързаност между братя и сестри, и че поради спецификата на тази връзка преживелият брат/сестра е претърпял по повод смъртта на починалия си родственик морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. От мотивите към цитираните в изложението решения не се установява Върховният касационен съд да е присъждал обезщетения за неимуществени вреди от смърт на брат/сестра в случаи, при които между починалия и претендиращите обезщетение негови родственици е съществувала традиционна за българското общество привързаност, предполагаща проявление на обичайни за съответната връзка болки и страдания от загубата на близък човек. Твърдението на касаторите, че в сходни на техния случай казуси Върховният касационен съд е уважавал искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), е недоказано и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения решението по в. гр. д. № 1943/2020 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски не се претендирани и доказани от ответника по касация, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,