Определение № 50421 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 203/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК,образувано по частна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място], против разпореждане № 1292 от 12.11.2019 г. по ч. гр. дело № 98/2019 г. на Пловдивски апелативен съд. Насрещната страна по жалбата – П. А. П. – е подал отговор, с който оспорва допустимостта на жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. С определение № 152/27.04.2020 г. по настоящото дело производството е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Такова е постановено на 23.06.2022 г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е върнал частна касационна жалба срещу свое определение № 93/25.02.2019 г. по в.ч.гр.д. № 98/2019 г. За да постанови този резултат, съдът приел, че определението му не подлежи на касационно обжалване, тъй като решението по делото не подлежи на касационно обжалване – арг. чл. 274, ал. 4 ГПК. Необжалваемостта на решението пред ВКС е изведена от търговския характер на производството по делото и от цената на иска – под 20 000 лв., т.е. под прага на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е недопустимо. С Тълкувателно решение № 2/ 23.06.2022 г. по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал. 2, пр. второ ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд, като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, като изрично /параграф последен от мотивите/ бе отграничено, че разрешението не се отнася до разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба, тъй като съгласно приетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, а не са произнасяне на окръжния съд по спора, с който е бил сезиран, в който смисъл следва да се разбира нормата на чл. 274, ал. 2, пр. второ ГПК, в частта й „като въззивна инстанция“. Тези разпореждания подлежат на директен контрол от касационна инстанция, кореспондиращо с обстоятелството, че тя е и адресат на касационната жалба. Следователно, Апелативен съд Пловдив не е бил компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението за връщане на касационната жалба и разпореждането му, на това основание, е недопустимо. Обезсилването, обаче, на определението за връщане на касационната жалба не би могло да се постанови в настоящото производство, имащо друг предмет. Като последица и по идентични съображения, недопустимо е и произнасянето му с тук атакуваното разпореждане, което следва да се обезсили. С оглед компетентността на Върховен касационен съд по предмета на частна касационна жалба с вх. № 2579/25.03.2019 г., надлежно администрирана към момента, същата следва да се разгледа от друг състав на ВКС, за което делото следва да се докладва на Председателя на ТК на ВКС. Недопустимостта на тук атакуваното разпореждане изключва необходимостта от разглеждане на доводите на жалбоподателя относно вида на делото, гражданско или търговско и касационната обжалваемост на въззивното решение. Водим от горното. Върховен касационен съд, първо търговско отделение