Определение № 316 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 908/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. В. М., чрез адвокат Д. Т., срещу въззивно решение № 1394/13.08.2021 г., постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 1357/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна М. К. Д., чрез адвокат П. Х., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Заявява, че не претендира възстановяване от насрещната страна на сторените от нея в инстанцията съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Варненски окръжен съд, като отменил решението на първостепенния Варненски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на непълнолетното дете Н. М. В. при майката М. К. Д., на която е предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: бащата М. В. има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка година на рождения ден на бащата – 11.08 от 10 часа на 11.08 до 12 часа на следващия ден; всяка нечетна година – дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня, предхождащ първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от коледната и великденска ваканция от 9 часа на първия ден до 18 часа на последния ден; всяка четна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня, предхождащ първия почивен ден до 18 часа на последния почивен/неучебен ден, последните пет дни от коледната и великденската ваканции от 9 часа на първия ден на престоя до 18 часа на последния ден от престоя; всяка нечетна година, на рождения ден на Н. от 12 часа на 30.11 до 12 часа на следващия ден. Осъдил го да плаща месечна издръжка на детето в размер на 165 лв., считано от влизане в сила на въззивното решение до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните по делото са родители на непълнолетното дете Н. (родено на 27.11.2007 г.). Страните са разделени от 2016 г., като в продължение на повече от три години детето е пребивавало през дните от седмицата от понеделник до петък при майката, а от петък до понеделник - при бащата. Постепенно във времето, след лятото на 2019 г., Н. силно редуцирала престоите си при майката и заживяла постоянно при бащата. Детето отказвало да осъществява контакти с майката. И двамата родители имат нови партньори, детето е в по-близки отношения с новата жена на бащата, споделя й, с новия партньор на майка си не е развило близост. Налице са разлики в начините на подход към детето и методите на възпитание при родителите, но и двамата разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждането му. Бащата е по-търпелив и методът му на възпитание е свързан с повече разговори, изслушване, обсъждане. Майката е по-директна, по-импулсивна, но в умерена степен, като в обикновени житейски ситуации е склонна да не отдава значение на стресогенните фактори, да проявява уравновесеност. За детето основният авторитет е бащата, идентифицира се с него, което е повлияло да се отдръпне и охладнее към майка си. Не се установява отчуждението да е тежко и непоправимо, налице е лека форма. Помежду си родителите са в конфликт и не общуват, нямат готовност да преодолеят конфликта, бащата е заявил, че не говори с майката, защото всичко, което каже, се използва срещу него. Детето е в пубертетна възраст, трудно му е да вземе страна в конфликта между родителите си, макар външно да показва предпочитание към баща си. Охладняването на връзката между майката и детето е настъпило след влизането на детето в пубертетна възраст и когато то и майката са се пренесли да живеят на квартира, като са напуснали жилището, в което е живяло семейството преди раздялата на родителите. Поведените на детето е следствие от причинно-следствена връзка от много събития в живота му. Актуалното състояние се дължи на поредица от психотравми, включително и водените дела и разпити. То не отхвърля майка си изцяло и изобщо, но е против някой да определя дните и часовете, в които да бъде при майка си. Съдът установил няколко случая на открит конфликт между майката и детето – през месец юли 2020 г. момичето е отказало да се качи в апартамента на майка си, стигнало се е до идване на органи на реда, които са го убедили да го направи; на следващия ден детето заявило, че ще избяга и „ще спи по пейките в Морската градина“, а на другия ден – когато поискала да излезе, майката не й разрешила – с мотив, че трябва да се успокои, заключена била вратата на жилището, детето блъскало по вратата, обадило се и на телефона за деца в риск; няколко месеца по-късно – на 23 септември 2020 г. при осъществяване на среща по определения режим на лични контакти в двора на училището на Н. детето заявило, че не желае да се вижда с майка си. Майката държала детето за презрамките на раницата за да не избяга, но Н. я ударила с крак и коляно в стомаха. При изслушване пред първата инстанция детето е споделило, че живее с баща си в неговата къща. Знае, че съдът е постановил да се вижда с майка си и желае тези срещи да са през седмица или едната седмица да е при баща си, другата при майка си. Казва, че не се разбира добре с майка си и не си комуникират много. Споделя също, че майка й се вижда с мъж и те двамата гледат филми, а тя стои в стаята си и играе на телефона и компютъра. Чувства се като на гости в дома на майка си. Споделя, че преди майка й я е обиждала; скоро не я е обиждала. Повече време иска да прекарва с баща си; там й е по-спокойно, свикнала е там и се чувства добре. Заявява, че знае, че е хубаво детето да поддържа отношения с мама и тати. Обича и двамата си родители. С влязло в сила съдебно решение на таткото М. са наложени мерки по реда на ЗЗДН, като същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката, действаща лично и като законен представител на детето Н., изразяващо се в осуетяване на режима на лични отношения на детето с майката и подстрекаване на детето да не се вижда с майката, емоционално въздействие, подкрепящо негативното отношение на детето към майката, като му е забранено да приближава на по-малко от 100м. жилището, в което живее майката за период от 18 месеца, считано от влизане на решението в сила. М. е задължен да посещава специализирани програми на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Според изнесеното в социалния доклад, представен пред въззивната инстанция, след определените от първостепенния съд привременни мерки на лични отношения с майката, детето е започнало да се среща с нея, отива в дома й, но не иска да преспива там. Започнала е работа с психолог, но той заявява, че се наблюдава съпротива от страна на детето. Родителите също са започнали да посещават психологически консултации. И пред двете инстанции родилите са заявили, че имат добри отношения с детето; желаят да се грижат за него; че детето следва да има пълноценни контакти и с двамата родители. Пред въззивната инстанция майката е заявила, че действително е имало период от време, в който детето е било настроено срещу нея, дори проявило агресия, но в момента отношенията им са добри; детето търси контакт с нея, звъни й по телефона, изпраща съобщения; разговарят, споделят. Съдът приел като обективен и установен по делото факта, че след постановяването на привременни мерки и осъществяването на определените контактите, съгласно режима на лични отношения - след м. март 2021 г., детето е възстановило срещите си майката и се чувства добре и сигурно с нея. При преценката кой от двамата родители да осъществява родителските права съдът е изложил съображения, че и двамата родители демонстрират добър родителски капацитет; желаят да се грижат за детето; и двамата биха имали подкрепа за отглеждането от близки хора; в състояние са да осигуряват нормална издръжка за детето, макар бащата да е с по-високи доходи; работата и на двамата родители не налага отсъствия от града или страната поради командироване или други причини; бащата осъзнато или неосъзнато и непреднамерено е демонстрирал поведение и отношение, с които е създавал пречки и е осуетявал осъществяване на пълноценни контакти на детето с майката; декларира становище, че детето трябва да има контакти с майката, но реално всъщност отказва да комуникира с нея относно контактите на детето с нея и не желае регламентиране на режим на лични отношения на детето с родителите; счита, че детето само трябва да реши дали, кога и за колко време трябва да контактува с майка си; същевременно майката е заявила пред съда, че желае да й се предостави упражняването на родителските права, като се регламентира режим на лични отношения, защото поради липсата на такъв в периода на преимущественото живеене на детето при бащата, в отношенията й с детето се появили проблеми. Заявява, че детето трябва да контактува пълноценно с бащата, като е съгласна да се определи режим на споделено родителство; бащата не се е съгласил на подобно разрешение. Съдът посочил, че предвид изразените позиции на родителите за отглеждане на детето, спазване на режим и определяне на правила, както и отношението на двамата към регулиране на контактите с другия родител, на когото не са предоставени родителските права, а още и пола на детето и възрастта му, майката е по-необходима при неговото отглеждане и възпитание от бащата. Въпреки че е отказвало да се среща с майка си, извършеното психологично изследване установява, че детето има потребност от нея, а негативното отношение към нея е формирано въз основа на поведението на бащата към майката. Съдът взел предвид още поведението на бащата по време на делото – осъществения акт на домашно насилие спрямо майката по повод на осъществяване на срещи в рамките на определения по привременни мерки режим на лични отношения на детето с майката. Преценил висшия интерес на детето с оглед конфликтните отношения между родителите и отказът на бащата да комуникира с майката на детето, нежеланието му отношенията по повод упражняването на родителските права и личните отношения да се регулират чрез споразумение или от съда, което се е отразило на негативно на поведението на детето и като цяло на неговото емоционално и психическо състояние; поставяне на детето в конфликтни ситуации, поради това поведение на бащата, които ситуации биха могли да повлияят негативно върху цялостното му развитието му и на отношенията му с двамата родители. От друга страна съдът посочил, че не се установява майката да е препятствала контактите на детето с бащата, в периода, когато то е живяло преимуществено при нея, полагала е усилия за постигане на споразумение с бащата относно регулиране на отношенията във връзка с упражняването на родителските права и режима на контакти на детето с родителите; проявявала е отстъпчивост и разбиране, спрямо желанията, настроенията на детето и мнението на бащата. Няма данни бащата да е имал забележки и да е изразил несъгласия относно начина на полагане на грижи за детето от страна на майката, както и методите на възпитание и подхода й към детето. Майката също не е възразявала детето да контактува и живее при бащата, докато не се е проявила промяна в отношението на дето към нея и то е отказало да се срещат. Така обосновал, че майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на детето от гледна точка на пол, възраст на детето, метод на отглеждане, евентуално отчуждаващо поведение, и с оглед зачитане и осигуряване на правата му да контактува пълноценно с двамата си родители. Счел, че предоставянето на възможност на детето да е за по-дълги периоди от време с майката, без осъществяването на контакта между тях да зависи пряко от волята и поведението на бащата, ще улесни възстановяването и надграждането на връзката между детето и майката. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: „относно интереса на дете по въпроса относно прилагане критериите на ППВС № 1/12.11.1974 г. в конкретния случай“: относно съжителството на майката с партньор, който не се разбира с детето и чието присъствие в дома на майката “смущава“ детето – момиче на 14 г.; относно обстоятелственото значение за желанието на дете на 14 г. възраст при кого от родителите си да живее, доколко това желание следва да се зачете или не от решаващия състав; относно обстоятелственото значение за изминалите две години, през които детето се е адаптирало към семейната среда, в която понастоящем живее, поради което е и изразеното от него желание да остане в тази среда, тъй като до някаква степен се е отчуждило от майка си; относно обстоятелственото значение за желанията и чувствата на детето при преценката в съвкупност с всички останали релевантни и конкретно установени обстоятелства по делото, че чувствата на детето и желанието/нежеланието му да живее или да има контакти с единия или с другия родител следва да се вземат предвид и съдът да ги зачете; следва ли съдът в РБ при постановяване на съдебното си решение, свързано с предоставяне упражняването на родителските права както и при определяне на режима за лични отношения с неотглеждащия го родител да отдели особено внимание по отношение на зачитането на волята на детето; следва ли съдилищата в РБ да съобразяват и сега действащата практика на ЕСПЧ, доколкото в решенията си този съд подчертава, че националните съдилища следва да съобразят зачитайки волята на детето, вземайки предвид възрастта и степента на зрялост на детето – цитират се дела Laylle v Gemany, M. and M v Croatia, Sommerfeld v G., GB v Lithuania, Nuutinen v Finland, Ignaccolo-Zenide v R.; длъжен ли е въззивният съд да изслуша и обсъди желанието на детето отново, доколкото такова доказателствено искане е своевременно направено пред въззивната инстанция; кои критерии съдът е длъжен да съблюдава при определяне кой от родителите да упражнява родителските права при преценка за най-добрия интерес на детето, поради противоречие с ППВС 1/1974 г. и решения по чл. 290 ГПК на ВКС. Въпросите с акцент пола на детето и неговата възраст и отношенията му със съжителя на майката са поставени некоректно и по начин, който внушава злонамерено поведение от страна на мъжа, с когото майката живее, нещо което нито е твърдяно, нито е установено по делото. Съдът, също така не е установил конфликт или непреодолими различия между конкубина на майката и детето. По другите въпроси, както е обобщено по чл. 290 ГПК в решение № 60208/03.12.2021 г. на ВКС IV г.о. по гр.д. № 3523/2020 г., съдът при вземане на решение на кого от родителите да предостави упражняването на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и на режима на лични отношения с другия родител преценява най-добрия интерес на децата, съпоставяйки условията при двамата родители според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие; неговите физическите, психически и емоционалните потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, способността на родителите да се грижат за детето, поведението на родителите по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; готовността да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението на родителите да поддържат непрекъсната връзка с детето, познаване на неговите интереси и амбиции; личният пример и умение на родителите да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му; готовността на родителя реално да съдейства за контактите на детето с другия родител, да го зачита, и липсата на отчуждително въздействие спрямо детето; изискването на подобно поведение и от своите роднини; възможността за помощ от трети лица – негови близки; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или вероятност да му бъде причинена; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, както е сторил и въззивния съд по делото. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител трябва да бъдат чути и обсъдени от съда, но те не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии, от който се ръководи съда е интереса на детето и той може да е различен от искането на самото дете. Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като същевременно се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали. Точно така е процедирал и въззивният съд в случая. Детето Н. е изслушано от първостепенния съд, както и от социалните работници. Не е имало основание отново да бъде допълнително травмирано с участие в съдебна процедура и да бъде поставяно в ситуация да проявява лоялност към някой от родителите в условията на сериозния конфликт между тях, още повече психолозите по делото са констатирали, че поведението на детето, включително охладняването спрямо майката се дължи и на психотравми, следствие на много събития в живота му, между които водените дела и изслушвания. Както съдът многократно е имал повод да посочи, намесването на детето в съдебната процедура следва да става много внимателно, при подходящо наблюдение. Съдебните спорове, участието на детето в подобни процедури, търсенето на външна намеса при разногласие, могат да провокират тревожна и невротична симптоматика, а тя да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Възможно е също, реакцията на детето пред съда да не способства за установяване на действителните му чувства, желания. Детето се изслушва от съда, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изслушването на детето няма за цел установяване твърденията на родителите – насрещни страни по спора; то е единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете. При всички случаи социалният работник, който изготвя доклада, провежда разговор с детето, и съобщава за наблюденията си в доклада. Съставът на ВКС намира за нужно да укаже, че бързото приключване на съдебния спор е също в интерес на детето. Така обобщеното тълкуване на относимите към спора и повдигнатите правни въпроси разпоредби на чл. 59, ал. 2, 3, 4, 6 СК, съблюдавано от съставите на Върховния касационен съд, е съответно и на разрешенията в цитираните от касатора решения на ЕСПЧОС. Въззивният съд не е постановил нещо различно. В изложението се поставя и въпросът - от значение ли е при постановяване на решение по чл. 59, ал. 9 СК отношението на бащата към майката и на майката към бащата, доколкото се установи, че бащата, на когото са предоставени родителските права по привременните мерки, насърчава детето да се вижда със своята майка, по никакъв начин не ограничава срещите между тях, дори напротив – той е стимулът да се реализират тези срещи, което се потвърди и от самата майка. На въпроса дали съдът трябва да вземе предвид отношенията между родителите, безспорно отговорът е положителен, като установеното се преценява ведно с всички обстоятелства по делото, а съдът взема крайното решение с оглед висшия интерес на детето, установен според конкретиката на казуса. Въззивният Варненски окръжен съд е процедирал по указания начин, като при това е установил фактическа обстановка, която се различава от това, което твърди касаторът, като част от въпросите. Съдът е установил, че бащата е този, който създава пречки за контактите на майката с детето и за изпълнение на привременните мерки; той всъщност не желае изобщо да бъдат регулирани по ясен и категоричен начин отношенията на детето с двамата родители, които не живеят заедно. „Прехвърлянето“ на отговорността върху плещите на непълнолетното дете не може да се разглежда като отговорно родителско поведение, а и би могло да постави детето в риск, като решително не е в интерес на детето. Според изследването на съдебните експерти – психолози, детето, макар външно да показва предпочитание към баща си, е в пубертетна възраст и му е трудно да вземе страна в конфликта между родителите си. При така изложеното, въззивният съд е приложил точно закона и е съобразил разясненията в практиката на Върховния касационен съд. В много свои решения съставите на ВКС са разяснявали, че родителят не трябва да има отчуждаващо спрямо другия родител поведение, не трябва да създава пречки или да въздейства по друг начин на детето за осъществяване на нормални контакти с другия родител; трябва да действа възпитателно спрямо детето и в същото време да не нарушава неговия режим на отглеждане, почивка, здраве и спокойствието му. Самото дете трябва да бъде уважавано, а не манипулирано или подкупвано с обещания. Колкото и да е трудно, двамата родители трябва да запазят добрия тон по между си, да пазят авторитета на другия, споровете им във връзка с отглеждането на детето да не стават достояние на същото, а веднъж взетото решение да бъде представяно като общо. Детето трябва да се отглежда при ясни правила, за които родителите следва да се споразумеят, а когато не успеят да го сторят, съдът е длъжен, вкл. служебно при спор по чл. 59, ал. 2 СК, да възложи упражняването на родителските права на единия от родителите и да определи достатъчно детайлно и конкретно мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения на детето с родителите и издръжката. Необходимостта именно да се защити уязвимата страна в отношението дете-родители оправдава съдебната намеса в този процес, щом родителите не са се споразумели. Несъмнено не е в интерес на детето, независимо от неговото мнение, при липса на съгласие между родителите за съвместно упражняване на родителски права, този въпрос да не бъде разрешен ясно и категорично, нито режима на лични отношения да бъде неясен и оставен на моментна преценка на детето и/или на някой от родителите. Когато съдът посочи правила, те трябва да се съблюдават, като всеки от родителите, именно с оглед интереса на собственото дете и грижа за него, трябва не само да съдействат за спазването им, но и да подпомагат детето в изпълнението. Повдигнат е и въпросът следва ли въззивният съд да прецени в съвкупност всички приети по делото доказателства и да обсъди всички въведени от страните доводи и възражения, като се поддържа противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2013 г. ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът е принципно значим по всяко исково производство, но не се установява поддържаното от касатора противоречие. Въззивната инстанция е приложила точно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивната инстанция по делото, изхождайки от задължението да се произнесе, като отчете интереса на детето, е обсъдила добросъвестно всички обстоятелства, имащи отношение към неговото физическо, психическо и емоционално развитие, отчела е становищата на социалните служби, експертните мнения на психолозите по назначените съдебни експертизи, желанията на самото дете, психическата му и емоционална зрялост, промяната в поведението му и отношенията с родителите след работа с психолог и изпълнение на привременните мерки, обясненията на родителите, техните доводи и възражения, както и желанията им. И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на непълнолетното дете, поради което проверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивни материалноправни норми, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване и на други основания, непосочени от касатора. Съдът приема, че установените по делото отношенията между родителите не благоприятстват за нормалното развитие на детето и нещо повече, влияят върху отношението му спрямо майката, което е тревожно и не в интерес на самото дете, но намира, че не е нужно допускане на касационно обжалване на въззивното решение само за да предпише мерки за преодоляване на напрежението в отношенията между детето и майката. Както стана ясно, всяко забавяне на разрешението по чл. 59, ал. 2 СК не е в интерес на детето, още повече в случая трябва окончателно да бъде приведено в изпълнение постановеното законосъобразно решение на въззивния съд относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения с родителите. В същото време, настоящият състав намира, че родителите, независимо от несъгласията помежду си, все пак са демонстрирали в хода на процеса желание за съобразяване на поведението си по начин, който да подпомогне детето им да се справи с раздялата и необходимостта от спазване на режим и регулация на ежедневието и личните отношения и срещи с отсъстващия родител, като са предприели посещения при психолог, а също така, са организирали подобни сеанси на специалист с детето. Съставът на ВКС намира за нужно да препоръча да бъде продължена работата на детето и на двамата родители с психолог. Родителите, като любящи, отговорни и загрижени за благополучието на своето дете, каквито съдът установи, че са те, трябва да положат максимално усилия да подпомогнат Н. да се справи със ситуацията и едновременно да съдействат за възстановяване на нормалната връзка с майката, както и да се запазят тополите отношения на детето с бащата и новото му семейство. За постигане на целта – отглеждането на детето в спокойна среда, в която усеща любовта и отговорността и на двамата родители, следва да съдействат преди всичко самите те, като изискват подобно отношение и от своите родители, роднини и близки. Необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения между бащата и Н., доколкото не могат да постигнат общо съгласие за друг режим. И винаги да мислят първо за детето, а после за себе си, като при разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция Социално подопомагане по реда на чл. 24 ЗЗДТ. Родителите на детето, членовете на новите им семейства, бабите и дядовците, са длъжни да оказват съдействие на служителите от социалните служби при изпълнение на дадени им предписания. Съдът, на осн. чл. 59, ал. 8 и ал. 9 СК намира за нужно да препоръча на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да наблюдава напредъка във процеса на нормализиране на отношенията на детето с майката, спазването на режима на лични отношения на детето с бащата от двамата родители, като при необходимост да предложи подходящи услуги, а ако се налага и е в интерес на детето, да сезира съда. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът