Определение № 2026 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 941/2024 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника в производството по чл.439 ГПК „Обединена Българска банка“АД срещу постановеното в производство по чл.248,ал.3 ГПК определение № 65 от 25.01.2024г. по ч.т.д.№ 28/2024г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определението № 1274 от 14.09.2023г. по т.д.№ 33/2023г. на ОС Варна за оставяне без уважение искането на банката за изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение в частта за разноските. С решението на окръжния съд при условията на чл.237 ГПК е уважен отрицателният установителен иск на ищеца Т. Р. Т., че не дължи на ответника вземането по изпълнително дело 1060/2015г. на ЧСИ Н.Д., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д.№ 1251/2021г. на РС Варна изпълнителен лист поради погасяването му по давност. Разноските по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК са възложени в тежест на ответника. В частната касационна жалба са изложени съображения за неправилност на отказа на съдилищата да освободят ответника от отговорност за разноски, дължими на насрещната страна, в хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК. Акцентира се на обстоятелството, че банката е признала иска, не е предприемала действия за принудително изпълнение, а изпълнителното дело е прекратено поради перемция, поради което разноските следва да се възложат върху ищеца. В изложението по чл.274,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Приложното й поле е аргументирано с необходимост от тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по въпроси, по които според жалбоподателя липсва съдебна практика на ВКС и отговорът им е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Въпреки бездействието на взискател по изпълнително дело, довело до изтекла погасителна давност за вземането по изпълнителен лист, може ли да се приеме, че изпълнителното дело е висящо и не е прекратено поради настъпила перемпция по смисъла на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС? 2/ Неупражнената, но съществуваща възможност на кредитора да образува изпълнително дело въз основа на изпълнителен титул, материализиращ вземане, по отношение на което е изтекла погасителна давност, съставлява ли поведение на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, което дава повод на ищеца да предяви отрицателен установителен иск? 3/ По аргумент от чл.120 ЗЗД предявяването на отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК (при изпълнително дело прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и липса на данни за образувано ново изпълнително производство), представлява ли превратно упражняване на процесуални права от страна на длъжника, вместо отправяне на извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност до кредитора? 3.1/Може ли бездействието на ищеца (длъжника) да бъде определено като неоснователно предизвикване на правен спор по см. на чл. 78, ал.2 ГПК? 3.2/Ако не, може ли да се приеме, че то е еквивалент на поведението на ответника, с което е даден повод за предявяване на иска и основание да му бъдат възложени разноските по делото? 3.3./Превратното упражняване на право на иск обуславя ли приложимост на чл.78, ал.2 ГПК и основание ли разноските по делото да бъдат възложени в тежест на ищеца? 4/По смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК какво поведение следва да има кредитор, притежаващ изпълнителен титул, по отношение на което е изтекла погасителна давност, за да не е дал повод за образуване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането и за да не му бъдат присъждани съдебните разноски във връзка с този иск? В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба. Въззивната инстанция е преценила като основен спорен въпрос този за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Обсъдено е, че исковата молба е предявена на 17.01.2023 год. при наличие на образувано изпълнително производство, по което последните изпълнителни действия, поискани от взискателя, датират от 18.10.2017 год., а изпълнителното дело е прекратено с Постановление от 30.05.2023 год. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. От правна страна е изложено, че предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Мотивирано е, че смисълът на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски поради отсъствие на първата от предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да се позове на изтекла погасителна давност, когато титулярът на вземането иска да получи изпълнение, в който смисъл въззивният съд се е позовал на определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС. Отчетено е и, че практиката на касационната инстанция възприема, че дори при липса на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на взискателя винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност. Изведено е, че самото наличие на изпълнителен титул обосновава правен интерес от искова защита, съответно от упражняване на субективното право на позоваване на изтекла давност, независимо от поведението на взискателя в изпълнителното производство и евентуално настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, в който смисъл съставът на апелативният съд е цитирал определение № 3252 от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о. Изложил е и съображенията, че перемпцията не е пречка ответникът да поиска връщането на изпълнителния си титул и предприемане на нови изпълнителни действия срещу ищеца, тъй като перемпцията не изключва принудителното изпълнение. С тези мотиви е отречена тезата на банката-ответник, че не е дала повод за завеждане на делото. Счетено е, че при разпределение на отговорността за разноски разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като не са изпълнени посочените в нея кумулативни предпоставки, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца. Искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено. Релевантен към произнасянето на въззивната инстанция е единствено вторият въпрос, който има правна характеристика. Първият въпрос е безпредметен, а останалите са хипотетични и основани на теза, която не е обсъждана в производството пред въззивната инстанция „за превратно упражняване на процесуални права от длъжника“. По обуславящия изхода на спора въпрос въззивното определение е постановено в синхрон с последователната практика на касационната инстанция, част от която е цитирана в обжалвания акт, поради което неоснователно касаторът се позовава на отсъствие на такава практика. Неосъществена е въведената в изложението допълнителна предпоставка. В определение № 2367/15.05.2024г. по ч.гр.д.№ 759/ 2024г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца - длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл.78,ал.2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано. В определение № 1220/05.12.2023г. по ч.т.д.№ 1809/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, също в производство по чл.274,ал.3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Съображенията са аналогични на тези, на които въззивният съд се е позовал, основавайки се на определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС. Изложено е и, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позававането на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. Същото разрешение е дадено и в определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.№ 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Несъгласието на касатора с трайната и последователна практика, уместно и коректно приложена от апелативния съд, не може да послужи като основание за допускане на частното касационно обжалване. Разноски за производството не подлежат на присъждане, тъй като съдебният акт не попада в приложното поле на чл.81 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение