Определение № 665 от 10.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1086/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Д. Г. - ЕТ с фирма „А. Г. - Ла веда” - [населено място] срещу Решение №186 от 27.06.2012 г. по гр.д. №228/ 2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 37 от 13.02.2012 г. по гр.д. № 177/ 2011 г. на Добрички окръжен съд, с което А. Д. Г. - ЕТ с фирма „А. Г. - Ла веда” - [населено място] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място] 125 425.31 лв. - остатък от възнаграждение по Договор за СМР от 24.08.2009 г., със законната лихва от 31.05.2011 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение жалбоподателката сочи, че въззивното решение е постановен акт по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е разрешен противоречиво с практиката на ВКС, която цитира, и е от значение за точното и еднакво прилагане на закона, и за развитие на правото, което обосновава с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на направените от съда изводи. Иска касационната жалба да се допусне до разглеждане. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационната жалба, която не съдържа приложното поле и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ал. 1 ГПК, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са разгледани искове, цената на които не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Жалбоподателката не е изложила разрешен от въззивния съд правен въпрос, релевантен за делото. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените нарушения, допуснати от съда. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност на направените изводи, са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания. Независимо от това не е налице поддържаното основание за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, това основание би било налице, когато разглеждането на въпроса допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия или когато законите са непълни, неясни или противоречиви и е необходимо да се създаде съдебна практика по прилагането им или да се осъвремени вече създадената такава практика. Тези предпоставки в случая не са налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение