Определение № 100 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1683/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. И. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 620/10.03.2020 г. по в. т. д. № 4866/2019 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав, с което е потвърдено решение № 6177 от 21.08.2019 г. по гр. д. № 13204/2018 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ гражданско отделение, 19 състав. С последното са отхвърлени исковете на касатора срещу БДЖ ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ ЕООД с ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че той не дължи на ответника следните суми: 16 382.52 лв. - главница /неплатен наем/, 123 429.98 лв. – неустойка, 5 952.85 лв. – неустойка за забава, 1 059,80 лв. – неплатени консумативи /ел. енергия/, 59.52 лв. – неплатени консумативи /вода/, 3 919 лв. – неустойка за неизпълнение на задължението за заплащане на консумативни разноски, 1 213.09 лв. – разходи за телефон, 302.40 лв. – неплатена такса смет, 636 лв. – неплатен наем и 93.08 лв. – лихва за забава върху последната сума, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.06.2007 г. по т.д.№ 830/2002 г. на СГС, VІ-4 състав, както и сумите: 3 296.22 лв. – главница /неплатен наем/ и 21 168.48 лв. – неустойка, предмет на изпълнителен лист, издаден на 20.09.2011 г. по т.д.№ 1188/2002 г. на СГС, VІ-9 състав, на основание чл.439 ал.1 ГПК, поради погасяване на вземанията по давност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, т.к. страда от материалноправна незаконосъобразност. Излага се, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете почиват единствено на постановките на ППВС 3/1980 г., според което образуваното изпълнително производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не тече, а актуалното ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /според което образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие, не е изпълнителен способ и не е от действията, които прекъсват давността/ е счетено за неприложимо. По подробно изложени съображения, свързани с действието на тълкувателните решения, се моли въззивното решение да бъде отменено изцяло. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; като касаторът поддържа наличието на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по формулирания въпрос, сочи съдебна практика, както и навежда доводи за противоречивото му разрешаване. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл.287 ГПК с подробни съображения за липса на основания за допускане на решението до касационен контрол, евентуално – за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК. По въпрос, идентичен с формулирания от касатора в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, е образувано тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като от мотивите на атакуваното въззивно решение е видно, че този въпрос действително е обусловил решаващата правна воля на съда. Съдът намира, че преценката по чл.288 ГПК следва да бъде съобразена с произнасянето на ОСГТК по цитираното по-горе тълкувателно дело, поради което, по арг. от чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение