Определение № 79 от 20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител Н. Н. Николова срещу решение № 839/11.04.2017г. по гр.д. № 5270/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което след частична отмяна на решение № 6309/27.07.2016г. по гр.д. № 10642/2014г. на Софийски градски съд, ГК, I-16 състав е отхвърлен искът на касатора против [фирма] на осн. чл.208 вр. чл.193 КЗ / отм./ за заплащане на сумата от 36 463,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „КАСКО“ на МПС, претърпяло ПТП на 05.08.2011г., както и сумата от 2781,10лв., мораторна лихва върху сумата за периода 22.10.2013г.-17.07.2014г. и е потвърдено решението на СГС в частта за отхвърляне на иска по чл.208 вр. чл.193 КЗ / отм./ за разликата над 36 463,60лв. до пълния предявен размер от 75 000лв. и на иска по чл.86 ЗЗД за разликата над 2781,10лв. до пълния предявен размер от 11 450лв., както и в частта за разноските. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията [фирма] не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че застрахованото по застраховка «КАСКО» МПС, управлявано от наследодателя на ищеца, е претърпяло ПТП на 05.08.2011г. Установена е била концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС от 0,4‰. В резултат на ПТП наследодателят на ищеца е починал. САС е намерил, че към момента на злополуката е имало валидно сключена застраховка «КАСКО» за лекия автомобил, като застрахователният договор не е бил прекратен на осн. чл.202, ал.1 КЗ / отм./. Въззивният съд е обсъдил регламентираното в чл.6.2, б.г от Общите условия към застрахователния договор правило, че застрахователят не дължи обезщетение, ако вредата е причинена от водача, който в момента на застрахователното събитие е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация по ЗДвП. Тъй като редакцията на чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП към датата на ПТП – 05.08.2011г. въвежда забрана за управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол, без да се сочи минимално допустима долна граница на концентрация на алкохола в кръвта, решаващият съд е заключил, че в конкретния случай доказаната концентрация от 0,4 ‰ е достатъчна да обоснове извод за освобождаване на застрахователя от отговорност. Изложил е аргументи, че нормата на чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ ЗДвП не определя такъв праг, а само указва кога следва да се носи административнонаказателна отговорност. САС е приел, че именно употребата на алкохол е в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие – под въздействието на алкохола водачът при проявена груба небрежност спрямо себе си и пътниците в лекия автомобил е развил скорост от 138 км/ч в рамките на населено място - [населено място] при дъждовно време, което е довело до ПТП и вредите по автомобила / тотална щета/. Според апелативния съд неизпълнението на задължението по цитираната клауза от ОУ се явява значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.211,т.2 КЗ / отм./ и той може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, доуточнен от настоящия състав на ВКС: за възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация. Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при твърдение за липса на създадена практика и необходимост от даване на отговор на въпроса с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос. Настоящият състав намира, че поставеният правен въпрос изпълнява изискването към общото основание за селекция на касационната жалба по см. на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото крайният правен резултат от спора е основан на даденото от въззивния съд разрешение по същия въпрос. Тъй като не се установява създадена задължителна съдебна практика по същия въпрос съставът на ВКС намира, че е осъществено и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд