Определение № 315 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1930/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - София, чрез пълномощника гл. юрисконсулт при РЦ Б. Р. Г. срещу определение №80 от 13.03.2013г. по ч.т.дело №98/2013г., на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане №204/12.02.2013г. по ч.гр.д. №334/2013г. на Районен съд – [населено място]. С последното е отказано издаването на заповед за изпълнение на частния жалбоподател – заявител в заповедното производство срещу наследниците на М. А. М. и М. С. М. за сумата от 3583.87 лв. главница по договор за кредит, договорна лихва в размер на 326.17 лв. и наказателна лихва 91 лв. Частният касатор иска отмяна на определението на въззивния съд като неправилно. Върховният касационен съд, ТК състав на първо търговско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Според императивното правило на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за търговско дело – отказ за издаване на заповед за изпълнение за вземане по търговска сделка, всяко едно до 10 000 лв. С постановяване на определението от окръжния съд е изчерпан инстанционния контрол на първоинстанциония съдебен акт. С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС