Определение № 1920 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2117/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д., В. И. Г. и Р. И. Г., представлявана от майка си и законен представител Р. С. Д. срещу решение №205 от 24.07.2025 г. по в.гр.д.№34/2025 г. на АС Велико Търново. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №417 от 17.10.2024 г. по гр.д.№152/2023 г. на ОС Русе, в частта, с която: 1. е отхвърлен предявеният от Р. С. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД иск за разликата над сумата от 48 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Й., починал при пътнотранспортно произшествие от 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане; 2. са отхвърлени предявените от В. И. Г. и Р. И. Г., представлявана от майка си и законен представител Р. С. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове за разликите над сумите от по 60 000 лв. до пълните предявени размери от по 200 000 лв., обезщетения за причинени неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Й., починал при пътнотранспортно произшествие от 19.10.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане; 3. са отхвърлени предявените от В. И. Г. и Р. И. Г., представлявана от майка си и законен представител Р. С. Д. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове за заплащане съответно на сумата от 201.21 лв. месечно на Р. И. Г. и на сумата от 235.43 лв. месечно на В. И. Г., считано от 19.10.2019 г. до навършване на 18 годишна възраст, съответно на 25 годишна възраст, ако продължат образованието си във висше учебно заведение, които суми съставляват застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И. Г. Й., починал при пътнотранспортно произшествие от 19.10.2019 г., изразяващи се в загуба на издръжка, която последният би давал ако беше жив, ведно със законната лихва от датата на всеки падеж за съответния месец до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, свеждащи се до следните, уточнени от настоящата инстанция въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора като извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. 4. Как се определя размерът на дължимата издръжка, явяваща се имуществена вреда при непозволено увреждане. Поддържа се, че е налице и очевидна неправилност на постановеното решение. Ответникът по касация ЗД „Бул инс“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновно и противоправно поведение на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между ПТП и смъртта на наследодателя на ищците. По спорните въпроси относно дължимостта и размера на обезщетението за претърпените неимуществени и имуществени вреди и относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат е изложил следните съображения: 1. С оглед възрастта на починалия И. Г. Й. (33 години към момента на пътнотранспортното произшествие); внезапното и неестествено настъпване на неговата смърт; степента на родствена близост; възрастта към датата на инцидента на Р. С. Д. – 30 години, В. И. Г. – 13 години и Р. И. Г. – 2 години; цялостното негативно отражение на събитието върху психоемоционалното състояние на ищците; конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални страдания, установени в процеса; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на инцидента и преобладаващата съдебна практика при сходни случаи, справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на Р. С. Д. (жената, с която е съжителствал на съпружески начала) е 120 000 лева, а на дъщерите на починалия (които са лишени завинаги от неговите подкрепа и грижи) – по 150 000 лв. 2. Правото на децата да искат издръжка от родителите си до навършване на осемнадесет години е безусловно, като със смъртта на баща им, на децата ищци са причинени имуществени вреди, изразяващи се в лишаването им от издръжка, на която имат право по закон (чл.143, ал.2 СК), считано от 19.10.2019 г. до навършване на пълнолетие, като с оглед заключението на приетата от първата инстанция СИЕ (установяваща реализираният от И. Г. Й. доход за една година преди пътнотранспортното произшествие в нетен размер на 10 234 лв., или 853 лв., средно месечно и доходи на Р. С. Д. за една година преди инцидента от 4309.87 лв. или 359 лв. средно месечно), размерът на пропуснатата полза следва да се определи въз основа на нормативно установения минимален размер на издръжката (чл.142, ал.2 СК) за времето от деликта до навършване на пълнолетие на всяко едно от децата. В този смисъл и тъй като месечният размер на издръжката за всяко едно от децата за периода 19.10.2019 г. – 12.03.2023 г., изчислен на базата на 1/4 от минималната работна заплата за страната е общо в размер на 6714.19 лв. или средно месечно по 164 ла., а на същите са отпуснати на основание чл.81, ал.1 и ал.2 КСО в размер по 164.57 лв. на всяка от тях, считано от 19.10.2019 г., е достигнал до извод, че понесените имуществени вреди от смъртта на техния баща се компенсират от получаваните наследствени пенсии. 3. Водачът е управлявал моторното превозно средство в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.98 на хиляда, пътникът в автомобила - И. Г. Й. към момента на смъртта си е бил в границите на тежка степен на алкохолно опиване – 2.74 промила, като двамата преди пътния инцидент са употребили алкохол в дома на водача, след което са тръгнали с лекия автомобил, в който починалият доброволно и на свой риск се е качил, а при проявена нормално дължима грижа за собствения си живот и с оглед своята опитност (към момента на пътнотранспортното произшествие е на 33 години), е щял да прецени опасността да се качи в моторно превозно средство, управлявано от лице, с което преди инцидента заедно са употребили алкохол. Т.е. не е проявил нормално дължимата грижа сам за себе си, поставил се е в ситуация на завишен риск с качването си в автомобил, управляван от лице в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0.98 на хиляда, следователно налице е принос за собствената смърт. Също така починалият не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван автомобилът (установено от събраните по делото доказателства, а и доводите в обратната насока са били несвоевременно наведени), вследствие на което е изпаднал от моторното превозно средство и е получил несъвместими с живота увреждания; При преценка на тези обстоятелства въззивният съд е достигнал до извод, че приносът на И. Г. Й. следва да се определи на 60%. Настоящият състав намира следното: При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил анализ на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертното заключение на комплексната експертиза, свидетелските показания и писмените доказателства, изложил е мотиви, съдържащи обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства и фактически констатации (в т.ч. приемайки наличие на предпазни колани на предните седалки на лекия автомобил, установимо от приложения снимков материал, заключението на комплексната експертиза и показанията на свидетелката, водач на МПС) и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след подробно произнасяне по своевременно наведените доводи и възражения. В този смисъл първият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси е решен в съответствие с практиката на ВКС и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и спрямо втори и трети от въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В процесната хипотеза при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид, анализирал е подробно и задълбочено и е оценил в пълнота всички установени по делото факти, релевантни за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, респективно е съобразил посочените по-горе критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато. На следващо място съобразно константната практика на ВКС и разясненията, дадени в ТР №1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос - определянето на степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен процес. Рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. Възприетият от въззивният съд извод за наличие на осъществени от пострадалия съпричиняващи действия бездействия, които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е направен след подробен и детайлен анализ на установените по делото факти и в този смисъл съдът се е съобразил изцяло с визираната практика на касационната инстанция, поради и което решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изложеното по поставените втори и трети въпроси касационно обжалване не може да се допусне, а тъй при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма,на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта по исковете за обезщетение за имуществени вреди, по поставения в изложението четвърти въпрос, за проверка на становището на въззивния съд с формираната от ВКС практика, обективирана в решение №100 от 28.07.2011 г. по т.д.№645/2010 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №169 от 28.02.2012 г. по т.д.№762/2010 г. ан ВКС, ТК, Второ отделение и др. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,