Определение № 4239 от 27.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3712/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 9944/24.06.2025 г. на И. А. Р. и М. Х. А., и двамата от [населено място], чрез адвокат П. Й., срещу въззивно решение № 229/24.04.2025 г. по в. гр. д. № 75/2025 г. на Окръжен съд – Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да се произнесе със съдебно решение, мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени в исковата молба и/или във въззивната жалба възражения и допустимо ли е да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания, твърдения и доказателства по делото; 3. Когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя и правото на строеж на бъдеща сграда и в резултат на преработка на инвестиционните проекти по време на строителството преди изграждане на сградата на груб строеж, при която вместо първоначално проектиран и изграден строеж на сграда с два жилищни етажа са проектирани и реално изградени три жилищни етажа, т. е. имаме в повече нови самостоятелни обекти в сградата, различни от първоначалния, без да е налице погиване на който и да е от самостоятелните обекти в сградата, различни от първоначалния, без да е налице погиване на който и да е от самостоятелните обекти в първоначално проектирания вариант, и възникват нови самостоятелни обекти, като новите обекти не попадат в обема и пространствените граници на първоначалния вариант, ипотечното право разпростира ли се или не върху новите обекти; 4. В описания в предходния въпрос случай, спазено ли е изискването на чл. 170 ЗЗД за тъждество на имота, съпоставяйки акта за учредяване на ипотеката и действително изградения обект, вкл. при съпоставка на одобрения за екзекутив инвестиционен проект, изграденото и описаното в акта за ипотека. Ответниците по касация В. В. В. и Х. С. В., чрез адвокат Г. Ю., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 318/18.10.2024 г. по гр. д. № 954/2023 г. на Районен съд – Петрич, с което е са отхвърлени предявените от И. А. Р. и М. Х. А. срещу В. В. В. и Х. С. В. положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици по давностно владение, осъществено в периода 2008г. - 2018 г. на по 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], с предназначение – жилище, апартамент, и на самостоятелствен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на [населено място], с предназначение – жилище, сграда. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение от 25.06.2021 г. по гр. д. № 728/21 г. на Районен съд – Петрич е прекратен гражданският брак между И. А. Р. и М. Х. А., сключен на 12.06.2004 г. И. Р. е син на А. Д. Р. и В. И. Р.. С договор за покупко-продажба от 03.08.2004 г. А. Р. е закупил УПИ *-*, в кв. 125 по плана на [населено място], действащ към 2004 г. Впоследствие на 07.04.2008 г. А. и В. Р. са учредили договорна ипотека върху процесния имот в полза на „Прокредит Банк (България)“ АД като обезпечение на банков кредит с главница от 186 000 лв., отпуснат на „Радини“ЕООД. В договора, обективиран в нотариален акт, е уговорено, че УПИ *-*, в кв. 125 се ипотекира заедно с правото на строеж в него за жилищна сграда със застроена площ от 185,79 кв. м. и разгърната застроена площ от 733,29 кв.м., съгласно разрешение за строеж от 07.01.2008 г. и одобрени архитектурни проекти, както и с „всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота“. Установено е още, че на 27.07.2008 г. главният архитект на община Петрич е допуснал изменение в разрешението за строеж, според което на кота +5,60 м. от сградата е разрешено изграждането на жилищен етаж с два броя апартаменти, вместо плосък покрив, какъвто е предвиждал одобрения архитектурен проект. Представени са писмени доказателства, според които жилищната сграда е завършена на ниво „груб строеж“ на 16.09.2008 г., а УПИ, в който сградата е построена, е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***. Спорните по делото жилища са изградени в същата сграда на третия етаж. Съдът е констатирал, че на 14.03.2012 г. е образувано изп. д. №293/2013 по описа на ЧСИ Ш. Д. по изпълнителен лист за вземания по кредита, за чието обезпечаване А. Р. и В. Р. са учредили ипотека и правото на строеж, реализирано с построяване на сградата, в която се намират процесните апартаменти. А. и В. Р. са конституирани като ипотекарни длъжници, като върху УПИ и правото на строеж е вписана възбрана от 13.05.2013 г. На 20.02.2014 г. ЧСИ е извършил опис на сградата, вкл. на процесните жилища. От 2019г. до 2021 г. са насрочени четири публични продани спрямо цялата жилищна сграда, като в резултат на последната е издадено постановление за възлагане в полза на В. В., влязло в законна сила на 06.02.2023 г. Установено е, че на 22.06.2023 г. е извършен въвод във владение на закупената сграда, с изключение на процесните две жилища, за които допуснато обезпечение „спиране на изпълнението“ по ч.гр.д. № 623/2023 г. Впоследствие обезпечителната заповед е обезсилена с определение от 11.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1962/2023 г. на Апелативен съд – София, като за 01.12.2023 г. е насрочен нов въвод във владение на ответника В. В.. Последната е придобила имота по време на брака си с Х. В.. Според разпитаните свидетели Л. И. и В. С. фактическото построяване на жилищната сграда е осъществено през 2008 г. Организацията по изграждането на двата апартамента е поето от ищците, които са поели и финансирането на строителството. През 2010 г. И. Р. и М. А. са се нанесли в левия апартамент, обособявайки го за живеене, а десният е ползван за складиране на вещи. През 2014 г. са направили отвор в стената между двата апартамента, за да могат да усвоят едно от помещенията на десния апартамент, с цел изграждане на детска стая. И. и С. са свидетелствали още, че ищците са ползвали жилищата от 2021 г., когато А. се е изнесла, а И. Р. е останал в тях до 2023 г., когато във владение е въведена В. В.. Ищците са знаели за предприетите действия от частния съдебен изпълнител във връзка с ипотекирания имот. Въззивният съд е посочил, че възприема правните изводи в първоинстанционното решение и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Приел е, че е допустимо учредяването на ипотека върху бъдеща сграда, като тя има действие за всичко, което ще бъде построено въз основа на съответния инвестиционен проект. Ипотечното право в такава хипотеза възниква от момента на построяване на сградата /завършване на сградата на етап „груб строеж“/ и от този момент кредиторът има право да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху сградата или самостоятелни обекти в нея. Съдът е счел, че в конкретния случай е налице изменение на ипотекирания имот чрез приращение, като изрично в договора за ипотека е отбелязано, че ипотечното право обхваща бъдещите приращения върху терена. Няма изискване за посочване на отделни обекти от бъдещата сграда, които да служат като обезпечение на конкретни части от кредиторовото вземане. Цитирайки практика на ВКС, съдът е посочил, че когато правото на строеж е предмет на ипотека, а отделни обекти от ипотекирания имот са придобити от трети лица преди или след изграждането им в груб строеж, тези обекти не се освобождават от ипотечната тежест за цялото вземане на кредитора, освен ако тяхното отчуждаване не предхожда вписването на ипотеката. Допълнено е, че принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по отношение на постройките и подобренията, каквато в процесния ипотечен договор не се съдържа. В него е налице препращане към архитектурния проект при липса на изрично изключване на части от сградата. В заключение е прието, че етажът с процесните обекти, развит в подпокривното пространство, е част от сградата по архитектурния проект, следователно е вътрешно преустройство чрез обособяване на самостоятелни обекти, а не създаване на нов обект извън етажността на сградата, който да се изключи от обема на ипотеката. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Първите два повдигнати процесуалноправни въпроси относно дейността на въззивната инстанция не са решени в противоречие с установената съдебна практика, поради което не осъществяват допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е дал отговор на спорните въпроси. Относно изменението на разрешението за строеж от 28.07.2008 г. съдът е посочил, че с него е разрешено изграждането на жилищен етаж с два апартамента, вместо плосък покрив. Тези допълнителни самостоятелни обекти представляват вътрешно преустройство и които, с оглед уговорката в договора за ипотека, че същата включва всички приращения и подобрения на имота, са били предмет на проведената публична продан и са валидно възложени на купувача – В. В.. Останалите два въпроса са неотносими към решаващите изводи на съда досежно основния спорен въпрос по делото – дали имотът, който по приращение е станал собственост на родителите на ищците, е придобит по давност от последните преди публичната продан с оглед въведеното в исковата молба придобивно основание – давностно владение, осъществено за период 2008г. - 2018г. В допълнение следва да се посочи, че е константа практиката на ВКС, според която когато към момента на сключване на договора за ипотека е налице надлежно одобрен архитектурен проект за застрояването на терена, по който е възможно да бъде извършена индивидуализацията на обектите, които ще бъдат построени, изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения архитектурен проект. В случая одобрените изменения в архитектурния проект, допускащи изграждането на два допълнителни жилищна апартамента, не обосновават извод, че част от постройката е изключена от действието на ипотечния договор, след като е предвидено, че цялата бъдеща сграда е включена в неговия обхват, индивидуализирана е чрез първоначален архитектурен проект, който предвижда съществуване на етажа, на който се намират процесните имоти, като е налице и уговорка, че нейното действие включва всички приращения и подобрения върху имота. След съвкупна оценка на всички тези обстоятелства съдът е приел, че спорните апартаменти са предмет на договора за ипотека, същите са възбранени и продадени на публична продан, като с влязло в сила постановление за възлагане са станали собственост на ответниците по делото. Не е налице соченото в касационната жалба основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая касаторът поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, които представляват касационни оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не могат да бъдат предмет на проверка в производството по селекция на касационните жалби. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Предвид изхода на делото, касаторите И. А. Р. и М. Х. А. следва да заплатят в полза на ответниците по касация В. В. В. и Х. С. В. сторените от тях в настоящото съдебно производство разноски - 2500 лева за адвокатско възнаграждение. Те следва да се присъдят в евро, съгласно ЗВЕРБ, а именно 1278,23 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.