Определение № 5891 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4371/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на И. К. З., приподписана от назначената от съда по ЗПрП адв. Е. С., срещу определение № 563 от 04.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 176/2025г. на Софийския апелативен съд, 3 търговски състав, с което е потвърдено определение № 20919/29.12.2024г. по гр. дело № 5788/2024г. на Софийския градски съд, I-12 състав за връщане на исковата молба на И. З. срещу Софийския районен съд и е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението и е поискана отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава допускането му до касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се поставят следните въпроси, за които се сочи, че са решение в противоречие с определение по ч.гр.д. № 3856/2022г., определение по гр.дело № 749/2017г., определение по търг.дело № 1982/2016г., определение по ч.гр.д. № 3241/2015г. и решение по гр.д.№ 570/2011г.: 1. Длъжен ли е въззивният съд преди да извърши преценка дали дадените от първоинстанционния съд указания са ясни и конкретни, съответно дали влекат неблагоприятни последици, да прецени в какво се е състояла нередовността и дали с така дадените указания евентуалната нередовност би била отстранена, тоест да направи собствена преценка на законосъобразността на дадените указания, а не да ги приеме за законосъобразни с декларативен израз; 2. Длъжен ли е въззивният съд преди да приложи санкция относно констатирана нередовност да прецени дали от първоинстанционния съд, изпълнението на което би могло да я отстрани; 3. Длъжен ли е съдът преди на приложи чл. 129, ал.2 ГПК да прецени дали дадените указания са съобразени с диспозитивното начало, доколкото в противен случай се стига до отказ от правосъдие. По последния въпрос се сочи противоречие с определение по ч.гр.д. № 2960/2024г. и определение по ч.гр.д. № 2508/2024г. Не на последно място се поддържа, че определението е вероятно недопустимо, нищожно и очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като съобрази данните по делото и становището на страната, намира следното: За да постанови обжалваното пред ВКС определение въззивният съд на първо място е съобразил, че с разпореждането от 25.06.2024г. съставът на СГС подробно е указал на ищцата да посочи: своя ЕГН и адрес за призоваване; кога е образувано гр. д. № 66375/2018г. на СРС, какъв е предметът на делото, кои са страните по него, постановен ли е акт по същество, обжалван ли е, на колко инстанции, налице ли е влязъл в сила съдебен акт; да уточни: в какво се състои противоправното деяние на ответника; кой го е извършил (съдия, лице от съдебната администрация или друго лице) и с какъв акт, действие или бездействие-като конкретизира в какво точно се изразява противоправното поведение, в резултат от което твърди да е претърпял описаните имуществени и неимуществени вреди, и кога и по какъв начин е осъществено то; в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди и каква е връзката им с действията/бездействията на ответника; да мотивира интерес относно претенциите за вреди поради неправилно конституиране на трето лице-помагач; по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди да посочи в какъв размер е заплатената държавна такса по производството, респ. защо намира, че е търпяла имуществени вреди в причинно-следствена връзка от противоправно деяние на ответника, т. е. кое е противоправното поведение на ответника, което е довело до търпените имуществени вреди и защо същите възлизат на 2 100 лева - като посочи как е формирана сумата; да мотивира правен интерес от предявените искове за унищожаване/ заличаване на материали по гр. д. № 66375/2018г. на СРС, искането да се задължи ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп да унищожи налични, получени или придобити материали от гр. д. № 66375/2018г. на СРС, както и искането да се задължи съответното лице достъпило делото да унищожи материали/копия от него; относно евентуално предявения иск-да посочи размер на претенцията, както и да посочи спрямо кого насочва претенцията и на какво основание – какви имуществени вреди поради какво поведение на ответника твърди, че е претърпяла и кога; с оглед дадените указания да формулира надлежен петитум на исковата молба и да посочи банкова сметка или друг начин на плащане. В изпълнение на дадените указания, ищцата е депозирала молба на 10.07.2024г. и уточнение на исковата молба на 11.07.2024г. С разпореждане от 01.10.2024г. СГС отново подробно е указал на страната как да уточни и конкретизира претенциите си, включително и да мотивира правния си интерес. С молба от 14.10.2024г. ищцата е поискала предоставяне на правна помощ, но преди СГС да се произнесе по нея, на 09.12.2024г. ищцата е подала молба, с която е оттеглила искането си и е представила уточнение и молба, в която е преповторено изложението от предходните молби. При така установеното, въззивният съд е приел, че с всички представени молби страната не е отстранила констатираните нередовности на исковата молба-не е посочено от изброените действия на ответника СРС как са произтекли вредите за ищцата, а е налице общо твърдение за нарушени права; не е посочен вида на неимуществените вреди, нито начина на формиране на имуществените такива; не са определени по размер отделните претенции на страната; налице е вътрешно противоречие в твърденията за противоправно поведение на лица, различни от посочения в исковата молба ответник, наведени са твърдения за противоправно поведение, представляващо извършване на незаконосъобразни процесуални действия по гр.д. № 66375/ 2018 на СРС и за порочност на изготвени съдебни актове, които са влезли в сила. Предвид това съдът е приел, че исковата молба, с която са предявени множество искове при условията на кумулативно и евентуално съединяване, въпреки направените уточнения е останала нередовна. Изложил е съображения, че указанията на СГС за уточняване на твърденията на страната относно изложените от нея факти, както и такива относно формулираните искания по отношение на тяхното основание (разбирано не като правно основание, а като фактическо) и по отношение на претендирания размер на исканията са били законосъобразни, тъй като са ясни и конкретни и съдът е предупредил ищцата за последиците от неизпълнението им. Същите не са били изпълнени в срок, като дори с частната си жалба страната сочи, че няма да конкретизира отделен размер на исковете за вреди от всяко от изброените действия. С тези мотиви САС е потвърдил обжалваното пред него определение на СГС. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция. Определението е валидно и допустимо и не съществува вероятност да е нищожно. Постановено е от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл. 20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да постави акта си, съставът на Софийския апелативен съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените от частния касатор въпроси се свеждат до правомощията на съда по чл. 129, ал.2 и ал.3 ГПК. По тези въпроси е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, според която когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има противоречие между тях и заявеното искане, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите. За да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и как следва да ги отстрани. Определението по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. В случая въззивният съд в съответствие със задължителната съдебна практика е изложил съображения по спорните пред него обстоятелства - редовна ли е или не исковата молба на И. З., като е формирал свои собствени изводи относно съдържанието й, необходимо за разглеждане по същество на исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Извършил е и дължимата преценка на дадените от състава на СГС указания и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им, въпреки многократно предоставяната на страната възможност, има за последица и законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната искова молба. По изложените съображения, определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО