Определение № 279 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 573/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 6560 от 28.11.2011 г. на Р. Д. А., Р. С. А. и С. К. М., чрез адвокат Т. срещу въззивно решение № 528 от 10.11.2011 г. на Окръжен съд – Добрич, постановено по гр.д. № 52/2011 г. С посоченото решение е извършена поправка на явна фактическа грешка в решение № 135 от 14.04.2011 г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по гр.д. № 52/2011 г. по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В исковата молба ищецът е посочил в исковата молба, че цената на предявения иск е 1178, 98 лева, като с молба от 17.09.2007 г. е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот / л. 29 от първоинстанционното дело/ и е уточнено, че цената на иска е 1766,78 лв. Следователно цената на иска е под законоустановения минимум, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК и предвид изложеното, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.