Определение № 1584 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 353//21.03.2023 г. по гр.д. № 1194/2022 г., с което Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 260009/16.02.2022 г. по т.д. № 53/2021 г. на Софийски окръжен съд по отхвърлените искове на Р. З. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за сумите 35 000 лв. и 48.00 лв. – обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ПТП от 05.09.2020 г. Решението се обжалва от Р. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните процесуалноправни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът в решението си по чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, да изложи точни и ясни мотиви, защо приема за опровергана презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД? 2. Обвързан ли е съдът в установяване на основанието на този иск да обсъди признанието на застрахователя, извършено в задължителния доброволен ред? и 3. Какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено при съществено процесуално нарушение (по чл. 266, ал. 3 ГПК) и е необосновано – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за представителството пред настоящата инстанция. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че спорът по исковете с правна квалификация чл. 432, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ не е за това, че към 05.09.2020 г. деликтната отговорност на водачът на лекия автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“, ДК [рег.номер на МПС], Н. Б., е покрит от ответника риск по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приел е, че спорът, пренесен за решаване и пред втората инстанция, е за това, дали ПТП от 05.09.2020 г. е застрахователно събитие, за което следва да се ангажира отговорността на ответника да обезщети вредите, понесени от ищеца – трето увредено лице, спрямо което застрахованият отговаря. Въззивният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже конкретните обстоятелства (увреждащия механизъм), доколкото ответникът го оспорва в отговора на исковата молба (чл. 154 ГПК), т.е. онези действия и/или бездействия на водача на лекия автомобил Н. Б., вследствие на които неговото поведение е причината за ПТП от тази дата. Въззивният съд е пристъпил към анализ на събраните по делото доказателства. Намерил е, че за ПТП няма влязла в сила присъда, чието действие да е длъжен да зачете (чл. 300 ГПК), нито представеният констативен протокол го обвързва с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК). Мотивирал се е с това, че е съставен от длъжностно лице по предвидения в закона ред и в кръга на неговите служебни задължения, но няколко часа след ПТП, т.е. длъжностното лице не е очевидец на засвидетелстваните факти, а ги е възпроизвело по непреки впечатления. Въззивният съд е добавил, че такава доказателствена сила нямат и приетите по делото докладна записка и телеграма за обстоятелства по настъпилото ПТП. Отказал е да базира изводите си на приетото пред първата инстанция заключение на комплексна медикоавтотехническа експертиза. Мотивирал се е с това, че установеният в него механизъм на ПТП от 05.09.2020 г. е хипотетичен. Това е така, защото вещите лица са работили все с документи, които не се ползват с обвързваща доказателствена сила – протокола за ПТП; акт за установяване на административно нарушение, извършено от Н. Б. на 05.09.2020 г.; протокол за оглед на местопроизшествието, съставен по образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършеното на 05.09.2020 г. от Н. Б., и постановление на прокурор за спиране на наказателното производство на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6, чл. 50 и чл. 244, ал. 3 НПК поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер с възможността то да се преследва по тъжба на пострадалото лице/на ищеца/на майката на Н. Б.. Въззивният съд е заключил, че ищецът не е успял да проведе успешното доказване на конкретните обстоятелства по настъпилото ПТП от 05.09.2020 г., макар че с доклада по делото първостепенният съд му е дал съответните указания. Добавил е, че за извода има значение и това това, че в хода на делото ищецът е изменял тези си твърдения, а показанията на допуснатия и разпитан пред първата инстанция свидетел е за различни обстоятелства. Въззивният съд е обобщил, че при неблагоприятни последици на доказателствената тежест е длъжен да приеме исковете за недоказани по основание, и така е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени. Във въззивната жалба ищецът се е оплакал срещу отказите на първата инстанция в последното открито съдебно заседание, на което е прието и заключението на комплексната медикоавтотехническа експертиза, за допускане и на втори свидетел – Ж. Б., очевидец на ПТП, и за изслушване на ново заключение. Поискал е втората инстанция да допусне тези негови доказателствени искания. В откритото съдебно заседание въззивният съд ги е отхвърлил. Мотивирал се е по първото – с преклузия, настъпила в първото открито съдебно заседание пред първата инстанция, и по второто - с ненужност, защото в приетото заключение са обсъдени всички писмени доказателства за ПТП, а нови не са събрани. При тези мотиви и действия на въззивния съд първите два въпроса не обуславят решението. Първият – поради това, че исковете не са отхвърлени поради проведено обратно доказване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а с мотиви за недоказаност на конкретните обстоятелства по ПТП от 05.09.20202 г. Вторият – поради това, че в решението не са обсъждани писмени доказателства, съставени от застрахователя. Следователно по тези въпроси е изключена общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тя е налице по третия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 266, ал. 3 ГПК и за развитието на правото. По него са налице общата и допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът