Определение № 209 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 188/2009 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „У” АД срещу определение № 125 от 03.06.2008 г., по ч.гр.д. № 574/2008 г., на Софийски градски съд. С разпореждане от 07.05.2008 г., по гр.д. № 11921/2008 г., Софийски районен съд, 31 състав е оставил без уважение заявлението на „У” АД срещу М. М. А. да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По частна жалба на молителя, с определение № 125 от 03.06.2008 г., по ч.гр.д. № 574/2008 г., Софийски градски съд, ІІІ-Ж състав е оставил без уважение жалбата. Обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се потвърждава първоинстанционен съдебен акт, с който се дава разрешение по същество в други производства- чл.274, ал.3, т.2, предложение първо ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите за разглеждане материалноправни и процесуалноправни въпроси за съотношението при приложението на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции и нормата на чл.417, т.2 ГПК, макар и съществен, и от значение за точното прилагане на закона, доколкото следва да се даде еднозначен отговор дали във всеки случай при представяне на документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на банките, следва да се придаде изпълнителна сила на претендираното право, както и по въпроса за проверката, която съдът следва да извършва при издаване на заповед за изпълнение, не представлява касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, произнасянето по който обуславя крайния изход на делото и ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона. Касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще има в случаите, когато по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос липсва установена съдебна практика или произнасянето по него ще доведе до различни правни изводи в поставения за разглеждане въпрос, които са от значение за развитие на правото. В този смисъл, изложените съображения за неправилност на постановения отказ да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не могат да се отнесат към хипотезите, в които съдът не се е произнасял, нито към случаите, при които е постановено задължително за съдилищата тълкуване с П. на пленума на Върховния съд или Тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, поради което в конкретния случай на обжалване на определението, с което се дава разрешение по същество в заповедното производство, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение