Определение № 94 от 15.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1007/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Турист Инвестмънт „ ЕООД против решение № 528/28.02.2020г. по т.д.№ 5696/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решението от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 1539/2016 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против ЗАД „ Булстрад Виена Иншуърънс груп „ искове: с правно основание чл. 208 ал.1 КЗ / отм./, за разликата над присъдените 20 542,45 лева до претендираните 100 000 лева / частичен иск / - застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Комбинирана застрахователна полица „Имущество” № 2200130800R00750/04.12.2013 г., за обезщетяване на вреди от настъпило в периода 24.10.2014г. – 26.10.2014г. застрахователно събитие „наводнение”, ведно със законната лихва от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, за заплащане на разликата над присъдените 2 760,50 лева до пълния предявен размер от 12 965 лева – обезщетение за забава в изплащане на главницата, за периода 11.11.2014 г. – 07.03.2016 г.. С въззивното решение първоинстанционното решение, в тази си отхвърлителна част, е частично отменено – за разликата над присъдените 20 542,45 лева и до размера на 29 149,05 лева – по главния иск и за разликата над присъдените 2 760,50 лева до размера от 3 917,05 лева – по акцесорния иск. Предмет на касационно обжалване е потвърдената отхвърлителна част. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като формално твърди постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост. Страната намира необоснован извода на съда, за недоказаност притежаването от ищеца на част от движимите вещи, към момента на застрахователното събитие, за чието погиване е предявена претенцията, след като същите са индивидуализирани по вид и брой, като обект на застраховане, в съставените и неразделна част от застрахователната полица инвентаризационни описи. Необоснован намира и отказа на съда, да кредитира като доказателство за притежанието на имущество от съответния вид и количество към датата на застрахователното събитие, фактурите за новозакупено такова, заместващо погиналото, с оглед нуждите на застрахования. От друга страна оспорва доказателствената стойност на съставения авариен протокол от дружеството – авариен комисар, на констатациите в който се основава решението, след като същото е определен еднолично от застрахователя, а не със съгласието на застрахования, а дори не е представен сключен между застрахователя и аварийния комисар договор за възлагане на проверката, независимо от многократното му изискване от ищеца. Твърди се непълнота на мотивите относно действително установимите от доказателствата факти, респ. процесуално нарушение на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК,поради некредитиране на заключенията на съдебно-икономическите експертизи,преждепосочените фактури за новозакупено имущество и инвентаризационните описи към застрахователната полица.Според касатора, определеното от съда обезщетение не съответства на действително причинените вреди, като е следвало да се определи по действителната стойност на погиналото имущество – средна пазарна стойност към датата на застрахователното събитие / чл.203 ал.2 КЗ отм. /. Ответната страна – ЗАД „Булстрад Виена Иншуърънс „ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради фактологичност на поставения въпрос, позволяващ отговор единствено с оглед конкретиката на спора, а не по принципното приложение на правна норма, както и поради неизводима от мотивите очевидна неправилност. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие с наведените касационни доводи за неправилност и изложението по чл.280 ГПК, съобрази следното: За да потвърди частично отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че е доказано сключването на застрахователен договор, с обект на застраховане „ сгради,вкл. басейни„ от хотелски комплекс „Мирамар” - [населено място], „ машини и съоръжения „, „инвентар „, „ материали „, „разходи за придобиване на ДМА”, „електронно оборудване„.Приел е за доказано настъпването на застрахователно събитие „наводнение „, покрито от застрахователния договор, както и че възражението на застрахователя, за наличие на основание за намаляване на застрахователното обезщетение, в хипотезата на чл.207 ал.2 изр.2 КЗ /отм./ - предвид издигнат от застрахования изкуствен насип, за защита на застрахования обект откъм морето - се явява неоснователно. Застрахователят е възложил на „ О Кю Кю Ес Ай България „ЕООД извършване на оглед и изготвяне комплексна оценка на вредите на застрахования обект. Дружеството е поискало от ищеца запазването и представянето, за инспекция и отбелязване като погинало, на всички единици от застрахованото имущество, както и предварителното съгласуване на количествено-стойностни сметки за предстоящи ремонти / СМР /, след инспекция на съответните увредени площи. В изготвената от аварийния комисар оценка на щетите /873 337,95 лева / не са били включени: 1/ сумата за възстановяване на бетонови корита на басейни – поради недоказана причинност на пропукването им със застрахователното събитие; 2/ стойността на помпената част от всички помпени агрегати - като здрава и използваема след почистване; 3/ приборите и посудата, подлежащи на измиване; 4/ активите, които не са били представени за оглед – изхвърлени от застрахования, позоваващ се на предоставено му от аварийния комисар разрешение за това, извършване с цел предотвратяване на вреди от възникване на зарази, както и с оглед привеждането на комплекса в естетичен вид, предвид ползването му. Относно предмета на делото въззивният съд е съобразил направените от ищеца уточнения, с молби от 04.04.2016 г. и 03.02. 2020 г., като с оглед същите е приел, че предмет на главния иск е отказа за заплащане на каквото и да било застрахователно обезщетение за една част от обектите на застраховката, както и отказа за присъждане на пълното претендирано обезщетение за друга част от обектите на застраховката, поради недоказан обем / количество на погиналите вещи /. Изрично съдът е посочил, че не са предмет на делото признатите вреди, за които застрахователят е намалил застрахователното обезщетение по други съображения / напр. подзастраховане /. Така, претендираните за обезщетяване в производството вреди, въззивният съд и в съответствие с претенцията на ищеца, е разделил на три групи: 1/ инвентар + задбалансови; 2/ Машини, съоръжения и оборудване / МСО / и 3/ Строително монтажни работи - сгради / СМР /. Основанията за отказ на застрахователя по първата група са, че за част от вещите липсват доказателства за тяхното съществуване и притежание от застрахования към датата на застрахователното събитие, друга част са приети за доказани в по-малко количество или на по-малка стойност от претендираната. Въз основа на фрагментарното и твърде общо съдържание на свидетелските показания – непосочващи отделните артикули по вид и количество – съдът е приел, че от същите не може да се установи съществуването на вещи по вид и количество, извън установените при оглед и отразени в протокола от аварийния комисар. Съставените от самия застрахован протоколи за бракуване на вещи и инвентар въззивният съд е отказал да цени, в качеството им на частни, свидетелстващи документи, за обстоятелства, ползващи страната, която ги е съставила и съответно без материална доказателствена сила за отразените в тях факти. Отказал е да приеме за доказани така погиналите вещи въз основа на фактури за новозакупени такива от същия вид и същото количество, тъй като покупки не се извършват само с оглед замяна на погинало, но и за придобиване на допълнително имущество от същия вид и по начало – като неотносими към факта на съществуването в патримониума на застрахования, на погинало имущество от същия вид и количество, в предходен момент. Заключенията на СИЕ също не са съобразени, като изготвени изключително върху счетоводните записвания на ищеца, също с характеристика на частни, свидетелстващи документи, за изгодни за автора им факти и предвид изричното им оспорване от ответника. За отказа за обезщетяване на вреди от отремонтирането на повредени вещи, съдът е посочил, че доколкото ищецът не е представил доказателства за действително направени по-големи разходи за ремонта им, следва да се присъди определената от застрахователя сума. Изрично съдът е посочил, че представените по делото фактури не касаят тези вещи. Друга част от отказа на застрахователя – поради неприета за настъпила тотална щета – съдът е счел за основателен, тъй като ищецът, чиято е тежестта да докаже пълно погиване, а не частична и поправима повреда на имуществото, не е доказал това. Основанията за отказ на застрахователя по втората група вреди /МСО / най-общо са поради: 1/ недоказано увреждане или степен на увреждане, в причинност със застрахователното събитие, като в неуважената част от въззивната жалба съдът е приел, че действително такива доказателства не са ангажирани; 2/ действителна стойност на ремонтните работи – също недоказана, като не е приложен чл.162 ГПК, за установяване на размера, поради приета недоказаност и на самата степен на увреждането в причинна връзка с наводнението; 3/ претендиране възмездяване на подобрения, а не на обезщетение за поправка на увредено имущество / басейни /. Поради липсата на доказателства по основанията за отказа, в тежест на застрахования, съдът е счел ,че липсва основание да се ревизира. Основанията за отказ по третата група вреди /СМР/ са: 1/ несъответствие на предявените разходи спрямо претендираните щети, с оглед наименованието на подпозицията, за която се претендират / разходи за почистване на подови площи, но в претенцията предявени и за тавани, дървени части, мебелировка и дворни площи - с оглед предмета на представения от ищеца договор за почистване,сключен с трето лице, както и фактура за заплатено възнаграждение на същото, съдът е приел, че в рамките на това възнаграждение е неопределим размера на заплатеното само за почистване на подови площи, което е и предмет на претенцията; 2/ неустановимост на друга част от претендираните вреди – останали недоказани и в исковото производство; 3 /претендиране на разходи за подобрения, при възможност за употреба на имуществото, след почистване и подсушаване / мрамор във фоайета / - съдът е посочил, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства за установяване необходимостта от цялостна подмяна, в качеството на възстановително мероприятие; 4/ дублиране на претенции / за бои /, при обезщетяване на разходи с такъв предмет – също неангажирани доказателства. Относно размера на присъдимите обезщетения, въззивният съд е изложил съображения единствено във връзка с възражението на ответника за подзастраховане. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следния въпрос: Как следва да се направи категоричен извод за съществуването и притежаването от ищец на движими вещи към датата на застрахователното събитие ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения на състави на ВКС, в които са разрешени правни въпроси относно метода на оценяване на поодлежащи на обезщетяване вреди по застрахователен договор,а не способа за доказване на самите вреди. Касаторът твърди и очевидна неправилност на въззивното решение, поради несъобразяване на въззивния съд със събраните по делото доказателства, вкл. заключения на СИЕ и установимите от тях факти. Формулираният въпрос е фактологичен, тъй като не предпоставя еднозначен и изчерпателен отговор за обхвата на доказателствените средства, независимо от конкретиката на спора и подлежащите на установяване обстоятелства. Впрочем, застрахователното правоотношение не разкрива специфики, спрямо общите правила за доказване, с които въззивното решение - отчитайки характеристиката на представените от ищеца писмени доказателства / частни свидетелстващи документи за изгодни факти /, съдържанието на свидетелските показания и доказателствената стойност на оспорени счетоводни записвания, въз основа които са изготвени заключенията на СИЕ - е напълно съобразено. Независимо от това е необоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираната съдебна практика, относима към метода за оценка на щетата, а не към установяването на нейното съдържание и обхват, към които е ориентиран както въпроса, така и основната част от решаващите изводи на въззивния съд, за недоказаност на главния иск. По начало, решаващи изводи за размера на обезщетението, извън тези по основанието за заплащането му, свързани с приложимия метод за оценка, въззивният съд е изложил единствено във връзка с възражението за подзастраховане. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност. Очевидна неправилност би била налице при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Не такъв е настоящият случая. Предложеното от страната обосноваване на „очевидната неправилност” е с процесуални нарушения на чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, но от мотивите на съдебното решение – изчерпателни, последователни и прецизни – е неустановимо несъобразяване на действително доказан, релевантен факт, нито непроизнасяне по въведени от страните доводи и възражения, решаващи за правния резултат. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение