Определение № 103 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2263/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, против решение № 253 от 23.05.2022 г. по в. т. д. № 88/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260448/29.11.2021 г, постановено по т. д. № 498/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, касаторът е осъден на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. Н. В. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, претърпяно на 08.09.2018 г. по вина на водача Н. С. В., в размер на 87 000 лв. (над това, платено доброволно от застрахователя в размер от 43 000 лв.), ведно със законната лихва, считано от 21.03.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. Според Касатора въззивният съд не е преценил правилно всички доказателства и доводи на страните по делото и е достигнал до погрешно заключение относно основателността на иска, като в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е определил обезщетение в силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания размер. По подробно изложени съображения в този смисъл се моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на исковата претенция, с присъждане на разноските за всички инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с постоянната практика на ВКС и ППВС № 4 от 1968 г. по въпроса относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетението за причинените при деликт неимуществени вреди. Формулира още 4 въпроса, свързани със задължението на съда да обсъди всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение и да ги съпостави с установените по делото факти, да търси справедлив и точен паричен еквивалент на търпените вреди, да съобрази икономическата обстановка в страната и пр. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на Касатора по чл. 280 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да достигне до крайния си извод за размера на застрахователното обезщетение съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: С оглед функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ пряко право е приложим въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС № 4/68г, означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото при първоинстанционното разглеждане на делото заключение от комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. О т свидетелските показания на майката на ищцата, притежаваща непосредствени впечатления от понесените от пострадалата негативни изживявания, ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че след инцидента същата била със силно влошено физическо и психично състояние за продължителен период от време, изключително влошено през болничния престой. Наложителна била оперативна интервениция, която била проведена под пълна анестезия, в резултат на която пострадалата разгърнала алергична реакция. През болничния престой, а и след това - в домашни условия, ищцата за около месец - два била в абсолютно неподвижно състояние, изцяло зависима от грижите на близките си. Поставените стабилизатори и понастоящем й причиняват болки и допълнителен дискомфорт. Ищцата и близките й се страхували от евентуален неуспешен изход на лечението, от евентуална бъдеща детеродна неспособност. Преживените травми се отразили негативно и в психологичен аспект - ищцата често се будела, сънувайки кошмари, „че пада", което наложило и консултации с психиатър. Инцидентът се отразил неблагоприятно и върху бъдещото професионално развитие на младата жена - студент по медицина и тя не успяла да специализира желаната специалност - анестезиология. Съгласно заключението на вещото лице - д-р Б алтов, счупването на 9, 10, 11 и 12 гръдни прешлени поотделно и в съвкупност е причинило трайно затрудняване на движението на снагата; контузията на белия дроб е причинила разстройство на здравето временно опасно за живота; счупването на десето ребро вдясно и седмо ребро вляво поотделно и в съвкупност е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Непосредствено след инцидента ищцата е била приета в клиника по неврохирургия, проведени са й множество образни изследвания, медикаментозна терапия и оперативна интервенция за стабилизация на гръбначния стълб, поради счупването на гръбначни прешлени. Ищцата отново е била приета в неврологично отделение поради персистираща неврологична симптоматика около 8 месеца по-късно, проведено е медикаментозно лечение. При нормално протичане на оздравителния процес същият следва да трае около 6-8 месеца за счупването на гръбначните прешлени, 20 дни за счупването на ребрата и около 10 дни за пълното възстановяване травматичните контузии на белия дроб. Според вещото лице е възможно пълно възстановяване и то зависи от следоперативния период и извършването на физиотерапия. Вещото лице не дава заключение дали и до колко двигателната активност и възможност за такава е намалена, поради липса на актуална медицинска документация. При съобразяване на конкретния обем преживени болки и страдания от ищцата - посочени по-горе и преценени като обективен критерий, продължителността на оздравителния процес - 6-8 месеца; факта, че се касае за значително тежка средна телесна повреда - увреждане на гръдни прешлени, както и з а комплексна лека такава; наличието на оперативна интервенция, обстоятелството, че ищцата е в много млада възраст - към момента на инцидента на 24 години, както и че инцидентът се е отразил негативно и на бъдещото й професионално развитие, съдът е приел, че сумата от 130 000 лв. е справедлив паричен еквивалент на понесените от пострадалата страдания. За определянето на посочения паричен еквивалент съдът е съобразил и субективния аспект - факта, че инцидентът и претърпените увреждания са намерили негативно отражение и от психологично естество. Не на последно място, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са съобразени стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, при обсъждане значението на нивата на застрахователно покритие, предвидени в чл. 492, т. 1 КЗ, като индиция за икономическата конюнктура. Неоснователността на иска до пълния предявен размер е преценена с оглед доброто прогнозно развитие на претърпените увреждания -съгласно заключението от комплексната експертиза пълното възстановяване е възможно. По горните съображения въззивната инстанция е приела, че окръжният съд не е отчел в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата болки и страдания, нито е взел предвид преживените от нея негативни емоции, причинени в резултат на процесното ПТП, поради което е изградил необоснован правен извод, че с определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 л в. (в които се включва и извършеното плащане от застрахователя на сумата от 43 000 лв.) ще бъдат репарирани последиците от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за справедливост. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулираният от Касатора общ материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК - включен е в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на съда, като обжалването следва да се допусне с оглед отклоненията от задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. За разглеждане на касационната жалба по същество касаторът следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 740 лв., на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за дължавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение