Решение № 2123 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9958/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, чрез процесуален представител против решение № 8488 от 28.07.2025 г., постановено по адм. д. № 678/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение, а в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – М. А. М., чрез пълномощника си в писмена молба от 29.01.2026 г. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отменя заповед № РД 25-05-01-6 от 17.03.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“- Варна, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка при атестиране, във вр. с чл. 16, т. 5, б. „а“ и б. „б“ от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 108, ал. 1 ЗДСл. на М. А. М. на длъжност: „Главен директор“ с ранг І старши в Областна дирекция „Земеделие“ – Варна, Главна дирекция „Аграрно развитие. С решението Областна дирекция „Земеделие“ - Варна е осъдена да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Приема, че са изпълнени етапите в процедурата по атестирането, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител, но констатира, че представеният работен план не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, тъй като определените в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. Сочи, че в индивидуалния работен план на М. липсват поставени конкретни срокове за изпълнение. Излага съображения, че посочените в индивидуалния работен план пет броя цели не са конкретни и не могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове, поради което прави извод, че е допуснато нарушение в първия етап от атестирането, което се отразява и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Приема, че така описаното нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съобразно изискванията на наредбата опорочава следващите етапи в процедурата по атестирането. Констатира, че на проведената междинната среща е дадена положителна оценка, без конкретно отправени препоръки към служителя, като е отбелязано, че към момента не е налице необходимост от изменение или допълване на целите в индивидуалния работен план на служителя. Посочва, че ако още към момента на междинната среща оценяващият ръководител е считал, че при служителя се наблюдава забавяне или несвоевременно извършена работа, то тези обстоятелства следва да бъдат изложени в коментара му, както е следвало да се посочи и коя точно цел/цели служителят не изпълнява съобразно поставените изисквания/критерии за изпълнението. Приема, че крайната оценка също не е съобразена с изискуемото по закон съдържание, като сочи, че същата следва да бъде определена на годишна база, а в случая по време на междинната среща не са посочени конкретни забележки и слабости при изпълнението на кои от дейностите на служителя е проявено забавено, респективно несвоевременно изпълнение. Констатира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради което прави извод, че органът по назначаване незаконосъобразно прекратява служебното правоотношение с М. М.. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл. държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставени задачи и показаните компетентности. Както правилно посочва в решението си съдът оценяването се извършва на три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, аргумент от чл. 8, ал.1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но проверява спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В настоящия случай съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването и е извършил анализ на релевантните фактически обстоятелства, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК и не е необходимо да се повтарят. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността е, че съдържанието на индивидуалният работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Както сочи и първоинстанционният съд в представения по делото индивидуален работен план са посочени общи задължения за служител на такава позиция, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, което и води до невъзможност за извършване на мотивирана оценка на изпълнението на длъжността. Съдържанието на индивидуалния работен план в графа: „описание на целите“ в една част преразказва преки задължения на М. от длъжностната й характеристика за заеманата длъжност – главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“, в ОД „Земеделие“ – Варна а в друга единствено сочи участието на служителя в различни дейности на агенцията или за изготвянето на анализи, доклади и други разработки в сферата на дейността на ГД „Аграрно развитие“. Така разработеният индивидуален работен план не позволява извършването на оценка за качеството на изпълнената от служителя работа за атестационния период, която оценка съгласно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА следва да отчита степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Както отбелязва и първоинстанционния съд в нарушение на чл. 9, ал. 3 от Наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Правилно първоинстанционния съд приема, че констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА като първият е степента на постигане на целите в работния план, а вторият е показаните компетентности, поради което изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са на база на преценката за допуснати нарушения във всеки от етапите на процедурата, независимо, че е констатирано, че формално тези етапи са проведени. Правилно съдът констатира, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не изпълнява изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степента на постигане на целите, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. В случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, съгласно която следва да се установи, че служителя не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, а също така и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 НУРОИСДА. Както посочва и първоинстанционният съд годишната оценка е определена на база преценката на оценяващия ръководител, направена само за част от периода на оценяване, а именно месеците след междинната среща. Последната е проведена на 12.07.2024 г. и на нея е констатирано, че „изпълнението на работния план надвишава изискванията”. Посочено е, че оценяваният служител се справя отлично с постигането на целите, заложени в работния план, планира и изпълнява текущата си работа и възложените задачи, проявява инициативност и способност за работа както самостоятелно, така и в екип; като ръководител показва необходимите познания по отношение на националните и организационните приоритети, който имат ключово значение за дейността на ОД „Земеделие“ – Варна; участва активно в организирането, управлението и дейността на различни работни групи и комисии; аргументира убедително и компетентно позицията си, изслушва и отчита различните гледни точки и предлага възможни варианти за решение на възникнали проблеми; планира, организира, координира и контролира дейността на ГД „Аграрно развитие“ с цел осигуряване изпълнението на индивидуалните и организационните цели; оказва активно съдействие на служителите и потребителите на административни услуги, с цел точно прилагане и спазване на административните процедури и нормативната уредба, свързани с дейността на ГД „Аграрно развитие“ като се сочи, че не се налага изменение или допълване на целите в индивидуалния работен план. Следователно в противоречие с изискванията на чл. 6, ал.1 и ал. 2 НУРОИСДА годишната оценка /доколкото е обективна/ отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване – този след проведената междинна среща. Това нарушение, както и допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават крайната годишна оценка „неприемливо изпълнение”, послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Освен това неизпълнението в срок на служебните задължения на служителката сочат на допуснати дисциплинарни нарушения, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност в закона е предвиден друг ред. Следователно изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са законосъобразни. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и с оглед направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски, основание чл. 143, ал. 3 АПК, съдът счита, че такива не се дължат, тъй като не са приложени доказателства за заплащане на такива. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,