Определение № 606 от 07.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 337/2012 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал.З, т.1 ГПК. С определение от 20.03.2012 година на окръжен съд [населено място] по ч. гр. д. № 87/2012 г. е потвърдено разпореждане от 24.02.2012 г. по гр.д. № 566/2011 г. на районен съд [населено място], с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т.1 ГПК въззивна жалба вх. № 921 от 23.02.2012 г., подадена от К. Н. Р. от [населено място] против решение от 31.01.2012 г. на Монтански районен съд година по гр.д. № 566/2011 година. Частна касационна жалба против определение от 20.03.2012 година на окръжен съд [населено място] по ч. гр.д. № 87/2012 г. с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от К. Н. Р.. Поддържа се, че въпросите кой е началният момент на срока за обжалване на първоинстанционното решение; в противоречие ли са разпоредбите на чл. 7, ал.2 ГПК и чл. 315, ал.2 ГПК; пропуснат ли е срокът за обжалване, когато жалбата е подадена в четиринадесет дневен срок от съобщаване на решението и в противоречие ли е чл. 315, ал.2 ГПК с разпоредбата на чл. 56 от Конституцията на България са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима - определението, постановено от въззивен съд прегражда понататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.З, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. Обстоятелствата по делото са следните: С определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 17.01.2012 г., Монтански районен съд е определил денят в който ще произнесе решението си - 31.01.2012 година. Решението по съществото на гражданскоправния спор е било обявено на същата дата. В диспозитива на решението, съдът е обявил, че постановеният съдебен акт подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 31.01.2012 година. Препис от решението е връчен на ответника К. Р. Н. чрез процесуалния му представител адвокат М. П. от адвокатска колегия [населено място] на 16.02.2012 година. Първоинстанционното решение е било обжалвано от К. Р. Н. с въззивна жалба вх. вх. № 921 от 23.02.2012 г. С разпореждане от 24.02.2012 г. по гр.д. № 566/2011 г. на Монтански районен съд, въззивната жалба е върната на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК като просрочена. Разпореждането е потвърдено с определение от 20.03.2012 година на окръжен съд [населено място] по ч. гр.д. № 87/2012 г. Въззивният съд е приел, че началото на срока за обжалване е датата, на която съдът е указал, че ще обяви решението си. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Повдигнатите въпроси по приложението на чл. 7, ал.2 ГПК и чл. 315, ал. 2 ГПК са разрешени в установената практика на Върховния касационен съд, в съответствие с която е обжалваният съдебен акт. С определение № 62 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 28/2010 г., III г. о., ГК, определение № 67 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 666/2009 г., III г. о., ГК, определение № 94 от 25.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 93/2010 г., III г. о., ГК, определение № 96 от 22.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 543/2010 г., IV г. о., ГК, произнасяйки се по точното приложение на чл. 315, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд е приел, че срокът за обжалване на решението тече от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си. Прието е, че връчването на препис от съдебния акт не променя началото на срока за обжалване, уреден в чл. 315, ал.2 ГПК - посоченият от съда в съдебно заседание ден за обявяване на решението. В производството по реда на X. ГПК, срокът за обжалване на решението тече от деня на връчване на съобщението до страната само в случаите, когато съдът, в нарушение на чл. 316 ГПК обяви решението си на по-късна дата от посочената в съдебно заседание, както и че с възприетите в ГПК (ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) съдопроизводствени правила по делата бързо производство (Глава X. ГПК), без да се ограничава правото на защита, се обезпечава реализирането и по определена категория дела в максимално кратък разумен срок. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение